Семинар "Лична сила" Лос Анжелис, Калифорния, 27, 28, 29 август 2004 г.

Не е важно как са те възпитавали. Това което определя всички твои действия е личната сила. Човек е съвкупност единствено от своята лична сила и тази съвкупност определя как живееш и как ще умреш.

Дон Хуан Матус

Една ранна вечер млад ученик и нагуалът Карлос Кастанеда се разхождали покрай хълмивете в Санта Моника. "Достатъчно дълго практикуваш магически паси," - казал нагуалът на ученика. "Преразпределил си много енергия. Дойде момента да поговорим за това, какво да правиш с тази енергия. Дойде ред да поговорим за силата".

Те седнали на една пейка с лице към залива. От океана, от запад подухнал лек ветрец; за миг той се видгнал по спирала нагоре, завъртайки прах по пътя пред пейката.

"Ето, вятърът ни говори", - казал нагуалът. "Погледни!"

Слънцето залязвало над залива, променяйки се от ярко-златист в наситен цвят на манго като придавало на вълните лавандулов оттенък - вибрация на цвета, която сякаш танцувала във въздуха над водата. Дълбока тишина буквално изпължала въздуха вътре и около ученика и нагуала, докато те попивали всичко наоколо.

"Това е сила", - каза нагуалът, посочвайки залеза, "завършващата арка на деня. Знанието, че денят, този чудесен ден, приближава към своя край."

Думите на нагуалът прозвъняха в обкръжаващата тишина и вятъра накъдри повърхността на вълните по посока към хълмовете, струящ през техните коси и ризи. Ученикът почувствал как напрежението в средната част на тялото изчезнало и усетил състояние на равновесие; той дишал леко, усещайки покрай себе си: пейката, хълмовете, дърветата, вятъра, водата, чайките, хълмовете, около залива, слънцето, преминаващите.

"Личната сила е чувство", - продължавал нагуалът, докато слънцето се спускало надолу по западния хълм. "Настроение, когато отдаваме най-доброто, на което сме способни, когато влагаме най-съкровената си връзка с безкрайността във всяко взаимодействие. Ние възнамеряваме това, целенасочено преглеждаме и коригираме всичко което работи или не работи, вески ден."

"Денят започна там", - казал нагулаът, посочвайки тъмнеещата линия на небето на изток. "Може да се каже, че всеки ден има арка, път", - казал той рисувайки с пръчка върху пясъка арка отдясно наляво.

"Ето я арката, която бихме могли да наречем `Изток и Запад`", - казал той. После начертал още една арка, спускаща се надолу и пресичаща първата. "Тази можем да наречем `Север и Юг`. И ако ги продължим", - казал той, завършвайки двете арки в две пресичащи се овални форми, - "ако напълним тези направления с дъха си, така да се каже, ще получим пълна сфера", - казал той, рисувайки окръжност, която включвала в себе си двата овала, - "структурата на Тенсегрити, където всички части са взаимносвързани помежду си. (Думата "кръг" винаги предполага плоска фигура, докато от текста става ясно, че се говори за линии, за окръжност, която изобразява обемна сфера. Затова съм заменил "кръг" с "окръжност.)

Той подпря пръчката и нарисува с ръце пред себе си във въздуха сферична форма.

"Виждащият изразява признателност към дара на деня, събирайки всички негови арки - арката на своето намерение, на своите действия," - продължил той, движейки ръка от изток на запад по очертаната вече сфера.

"Как е започнал, когато слънцето е изгрялаво?" - Попитал той, сочейки небето на изток. "Започнал ли е с благодарност или със стон? Къде е бил в средата на деня, когато слънцето е било над главата?" - попитал той преминавайки с ръка през зенита. "Къде се е намирал на свечеряване?" - продължавал да описва с ръка залеза на слънцето. "Благодарен ли е и готов ли е да встъпи с цялото си същество в тайнството на нощта, или просто се надява, че денят скоро ще завърши, за да избяга, да се отпусне и да изпадне в забрава? Чувства ли, че някъде се е отклонил от пътя, че някъде е можел да коригира действията си?

Порив на източния вятър преминал от страната на дърветата зад тях, духайки им в гърба. Ученикът почувствал лекота от довятата енергия, която се разтичала по раменете, гърдите, корема; той усетил, как краката му докосват земята.

"Да вложим най-доброто, на което сме способни, означава, че сме готови да вложим в ситуацията всичките и части, включвайки онези думи, настроение и действия, които ние по навик пропускаме - за да съставим по-пълен отчет и да действаме, изхождайки от него. Във всеки момент стават толкова много невидими неща и независимо от това някаква част от нас усеща това."

"Например, някъде в този момент слънцето изгрява. Ето го", - казал той, потупвайки се по корема, - "той го усеща". Той не пропуска жизнено важната информация. Войнът превръща в своя неотложна задача напълно да осъзнава арката на своя ден", - продължавал нагула. "За него е наслаждение да търси онова, което работи. И същото наслаждение е да вижда онова, което не работи, защото включва вече онова, което преди е пропускал с отчетите си: всички най-дребни подробности от това, което го засяга, което го отклонява от посоката, миг след миг, ден след ден - и той коригира своите действия съответно. Това е неговият първи подход в посока към личната си сила."

Нагуалът се станал и се приближил до ниска ограда в края на хълма; ученикът го последвал. Те наблюдавали в мълчание как слънцето се скрива зад хълмовете, оставяйки след себе си меко сияние. Хладен западен вятър веел дрехите им.

"Достатъчно за деня", - казал нагуалът. "Да си ходим". Те се завъртели и тръгнали на изток по пътя покрай хълма. Нагуалът спрял и погледнал ученика. "Личната сила е на човека", - казал той, - "и в същото време не е. Съставяйки своя отчет, който е толкова пълен, колкото е възможно, войнът позволява на лъч от безкрайността да свети през неговите действия."

На този семинар учениците на четиримата ученика на дон Хуан Матус ще преведат участниците през практиката на магическите паси Тенсегрити и упражнения за сънуване и сталкинг, цел на които е да придобият пряк опит свързан с личната сила на война.

Автор Евгений Егоров. Източник: innerg