Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Семинари: спомени, лекции и бюлетини » Записки от семинара в Хаарлем Холандия. 9, 10 април, 2005 г.


Записки от семинара в Хаарлем Холандия. 9, 10 април, 2005 г.

Posts 1 to 2 of 2

1

Записки от семинара в Хаарлем Холандия. 9, 10 април, 2005 г.

Привет, същества от светлина.

1. Първо ще предам анонса от самия семинар в Хаарлем.

„... Обява за особено събитие свързано с Тенсегрити, Хаарлем, Холандия 9, 10 април, 2005 г.

Два едновременно протичащи (обединени) семинара, един за жени и един за мъже:

Сестра ми е Луна, Брат ми е Луна.

Главната предпоставка за магията, забелязана от шаманите от моята линия, които са живели в Мексико в древни времена, се състои в това, че ние сме енергийни същества, възприемащи.

Дон Хуан Матус

Виждащите от древно Мексико смятали, че единственото нещо, което всъщност представляваме е да възприемаме – балони от вибрираща енергия, която притежава осъзъзнаване, създадени от същата тази енергия, която оформя земята, луната и звездите – и в същото време в ежедневието не осъзнаваме нашето истинско състояние. За виждащите, пътят на осъзнаването е път на завръщане, когато нашата способност да възприемаме, нашето вродено чувство за свързаност със заобикалащия ни свят се разгаря отново. Бидейки мъже и жени, според виждащите, ние вървим по паралелни и едновременни пътища.

За жените, еволюцията на възприятието се състои в пробуждането и пълното задействане на способността на матката да възприема знанието директно – с други думи способността на матката да получава енергетични данни и да ги интерпретира директно, без да включва познатите ни процеси на интерпретация – и да действа следвайки това директно възприятие. За мъжете, еволюцията се състои в това, да възвърне особеното сензорно качество, безпогрешното усещане за готовност, необходимо за впускане напред и за пътешествие в неизвестното.

И според виждащите и жените и мъжете следват енергетическите същности и на двата пътя. На тези паралелни семинари участниците – жени в обкръжението на жени и мъже в обкръжението на мъже – ще практикуват магическите паси, притежаващи способността да успокояват и да дават енергия при взаимодествието с женските и мъжки тела съответно, както и упражнения по сталкинг за събуждане на директната връзка с нашата енергийна същност, с тази част от нас, която действа в пълно осъзнаване на връзката ни с ритмите и теченията между земята, луната и звездите, подготвяйки ни за нашата окончателна среща... с нас самите, с нашите братя и сестри.

За да бъде събудено осъзнаването на матката при жените и центъра на гравитацията и стабилността при мъжете, молим да донесете пояс или шал от материя и цвят по ваш избор, с ширина около 15см и достатъчно дълъг, за да обхване или покрие областта под пъпа.

Тези семинари ще бъдат водени от мъже и жени – ученици на Карлос Кастанеда, Тайша Абелар, Флоринда Донер-Грау и Карол Тигс и техните спътници, ново поколение инструктори...”

2. А ето и записките:

Установехме се в Амстердам един ден преди семинара. На сайта се казваше как да се стигне до Хаарлем от Централна гара, така че ние тръгнахме в 8:20 сутринта и бяхме на перона на централната станция Харлем само след 20минути. Вярно, че пътя от там до мястото на семинара отне 25минути, но пък разгледахме „спалните” на района – удивително зрелище и много приятно за окото. Добре си живеят хората!

Семинарът беше в голям спортен център (kennemersportcenter.nl), огромната зала беше разделена с прегради, които се спускаха от високия таван-купол, на три секции. В средната секция ставаше регистрацията, мъжете се упражняваха в залата близо до входа, жените в отдалечената зала. Може да се каже, че щом влязохме в зданието веднаха попаднахме в сънуването на семинара. И беше много приятно да срещна толкова много познати, практикуващи от различни страни. Началото на семинара малко се забави, но после почти едновременно в двете зали се чуха аплодисменти и семинарът започна.

Мъжкият семинар (този отчет – записки е от мъжкия семинар) се водеше от Майлз Рид, Роберт Севери, Тео Пикс и Гевин Алистър. Помагаха им холандски практикуващи, които излизаха с тях на платформата и показваха пасите.

Платформата както обикновено бе разположена в центъра на залата. Започнахме с пасике: кръгове с ръцете, събиране на енергия със стъпалата, освобождаване от отпадъците, въртене на раменете-лопатките и и други отделни паси от серията „Извикване на личната сила” и формата на Слънцето. Когато всички загряхме достатъчно добре, излезе Майлс и помоли всички да си вземат постелките и да се разположат пред сцената.

Следваше неговата лекция.

Лекция на Майлз Рид

1 ден, утро, събота 9 април 2005 г

Добро утро джентълмени! Добро утро!

Какво се е случило? Защо сме тук?

Карлос Кастанеда често ни задаваше този въпрос: „Какво се е случило?” Случвало се е да го срещна и той да попита: „Майлс! Какво се е случило? Какво е станало, защо си тук (... и вършиш това и това....)?”

Джентълмени! Това наистина е необичайно, да сме тук в залата и да сме само може!? Ние дълго сънуваме тази възможност! (После Майлс направи стандартния кратък обзор на това, кои са Карлос Кастанеда, Карол Тигс, Флоринда Донер Грау, Тайша Абелар, дон Хуан и индианците Яки). Ние принадлежим към традицията на древните виждащи, съществуваща от много хилядолетия.

Тези хора, виждащите, са били различни от нас. Те били преди всичко изследователи. Тяхното намерение било насочено към това да изследват и развиват нашите естествени възможности - и на първо място да развиват нашето внимание. Те си задали въпроса как могат да засилят вниманието? И това е, което ние искаме тук с вас да изследваме.

Искаме да ви предложим да се присъедините към нашето намерение. Може би сте дошли само да разберете какво е това? О! Ако просто искаме да разберем – това е вече повече от достатъчно. Но преди всичко искаме да благодарим за това откъдето това е стигнало до нас. Благодаря!

Ние искаме, това да ни прихване и да започне да ни дърпа. Ние искаме да се открием за този енергиен поток и той може да започне да ни тегли. Ние искаме да влезем в него без да разсъждаваме и да очакваме.

Но ние искаме да влезем не в позиция „над” – когато всичко знаем и сме убедени във всичко. Ние правим крачка към вратата, зад която ще изследваме други наши възможности. И още една наша цел – Ще развиваме нашето осъзнаване. Ние държим в ръцете си това, което е било засекретено много-много години.

Още нещо важно! Кой е тук за първи път? Вдигнете ръце!

(Доста практикуващи вдигнаха ръце, т.е. новите бяха много).

Искаме да кажем, че няма нива – всички сме на едно място. Забелязали ли сте? Конфигурацията на семинарите по тенсегрити е така разработена ерегетически, че има много слоеве. И енергетическият принос може да бъде направен от всеки практикуващ. По-опитните изследват по-дълбоки слоеве. Начинаещите имат много голямо значение, защото внасят нова енергия в това сънуване.

Знанието е в това как навлизаме в сънуването. То се съживява от човека. Така, че нива не съществуват. Тук всички са равни! Всичко е еднакво за всички!

Единственото, което ни трябва за това сънуване е да станем достъпни. Правим себе си достъпни и този поток ни захваща. Опитният практикуващ е този, който има настроение да бъде достъпен. Искаме още да благодарим и на нашите съспонсори (Майлз ги съобщи поименно) и на всички практикуващи в Холандия, които ни помагаха в организирането на този семинар. Също искаме да поздравим страните от които всички сме дошли тук (Майлс изчете списъка на страните).

Мъжете винаги се проверяват един друг. Чувствате ли, каква сила витае в залата? Ние винаги изследваме другите мъже. Макар да няма съревнование! Ние тук сме изследователи!

Какво е първото ниво?

Да се отговори на въпроса: „Защо сме тук?”

И ние казваме на всички – добре дошли!

А можеше и изобщо да не се случи! Знаете... имаше семинари за жени, които се провеждаха няколко пъти преди това. Но никога не е имало семинари за мъже! Защото целия свят е семинар за мъжете. А обществото измества жените встрани, в позиция където няма никаква сила. Само робство.

Но ние сме длъжни да ги освободим.

Тук сме се промъкнали контрабанда. И вече има възможност никога повече да не бъдем сами със себе си. Да поставим всички карти на масата, всичко отпадъчно. Това е нашата проверка за възприятието ни. Трябва само да плуваме с този поток, да го следваме. И ще ни трябва силна осъзнатост, която жените вече имат и да използваме настроението на война за това.

Ще взаимодействаме много и това ще бъде особена интимност, но без неформалност. Знаете ли? От тази страна (Майлс протегна ръка сочеща отатък стената) – това са същества с матки! И не знаем, къде това ще ни заведе!

Не знаем какво ще се случи! Но на нас ни е интересно да проверим себе си и идеята, какво означава да бъдем мъже. А също така е интересно да проверим идеята, какво означава да бъдеш жена. Тези същества с матки... Те са там... Знаете ли, че ние скоро ще се срещнем с тях...

Карлос Кастанеда ни говореше, че целия свят е свят от енергия. Ние сме енергийни същества. И за да се доберем до това знание трябва да се обърнем към идеята, какво означава да бъдем мъж или жена. Има друга идея – енергийното същество, което възприема, а не тегли всичко отвсякъде (Майлс смешно пародираше жадно загребващи движения с ръце).

Но преди всичко ние възприемаме себе си като социално същество – мъж. Ние имаме член. Можем да го бутаме напред и това е всичко, което правим постоянно (не помня точните думи, но смисълът беше, че в действията на мъжете това постоянно се проявява).

Кой тук не си го е взел? (в залата се чу хихикане...) Това е нашата най-важна карта! Ние имаме член и това вече ни поставя в положение да знаем и да можем всичко. Дори и да не знаем, заемаме положение, че знаем и се опитваме да изглеждаме така сякаш можем.

Случва се някои мъже цял живот така и да изкарат, създавайки вид. И всички ще го подкрепят за това. Той самия така ще мисли. Но и това е всичко... Но се случва и той не само да не знае, но и да не може да си „дава вид”.

И тогава това е – „мамино синче”. Но това е още едно социално лице. Всяко социално лице обаче е блъф. Знаете ли за експеримента с маймуните? Поставили самеца в клетка и сложили пред него чаша с вишнев сок и фотография на задника на маймуна от женски пол. Как мислите, дали е взел сока или е започнал да разглежда задника? (всички се засмяха...)

- Задника! – извика Майлс. – Започнал да разглежда задника на самката! После направили друг експеримент – Поставили самеца в клетка, поставили пред него чаша с вишнев сок и фотографията на друг самец (Майлс каза – алфа-маймуната). Как мислите, дали е взел сока или започнал да разглежда фотографията? (всички отново се засмяха и защо ли предварително знаеха отговора...)

- Той също има „такова”! – отново извика Майлс. – Ние винаги сравняваме себе си с другите самци! Когато станах ученик на Нагуала и влязох в техния свят, дълго време не можех да се справя с това – с представата си за това, какво значи да си мъж. Изобщо не можех да разбера, докато гледах, как взаимодействат членовете на групата му – там мъжете практически бяха граждани от втора ръка. Жените командваха всички.

Беше ми необходимо много време, докато изместя този свой акцент. Бях свикнал с това мъжете да гледат на жените отвисоко. Но ние искаме да излезем отвъд пределите на това. На нас мъжете ни е необходимо да намерим жената вътре в нас. Жените вече разполагат с директно възприятие. Директното възприятие е когато нещо идва до нас и после действаш въз основа на това. Това е женски принцип. На нас този компонет ни е необходим.

Флоринда разказваше, че изучавала медицина, тя изучавала един интересен момент, но после забравила. В някакъв момент обаче тя прочела това още веднъж и изведнъж си спомнила всичко – детския зародиш в утробата на майката се развива като жена и едва когато завърши формирането на цялото тяло, ако това е момче, се развива член! Почти в самия край. Така, че ние много дълго време сме били жени, преди да станем мъже. Женският принцип е много по-богат. Ние сме се превърнали в мъже от жени.

Затова нещото с което искаме да започнем е да отговорим сами на себе си на въпроса: „Какво означава да бъдем мъже?”

Моля вземете листите си и запишете всякакви отговори, които ви хрумнат, на този въпрос. Може да бъдат отговори според вашия жизнен опит.

Може да бъдат от времето когато сте били деца, или въз основа на това как и кога сте придобили представа. Всякакви идеи.

Дадоха ни 10 минути, в течение на които всички старателно писахме своите мъжки идеи.

После няколко трекера излязоха на сцената и предложиха да сподолим онова, което сме записали.

Един ъж каза: „Да бъдем отговорни”.

Веднага го попитаха: „А какво за теб означава да бъдеш отговорен?” В отговор стана ясно, че за него това означава финансова независимост.

Имаше още примери: „мъжът трябва да има проекти за далеч напред”, „да осигурява храна”, „мъжът води”, „мъжът е главият”, „мъжът е стимулатор”, „да бъде смел”, „мъжът взема решения”, „мъжът може да контролира чувствата си”, „Мъжът трябва да бъде мъдър и логичен”.

После трекерите помолиха да привеждаме примери и да се постараем да се ориентираме в контекста, който носят в себе си тези идеи. Те всеки път питаха: „В какъв контекст?”

Един от практикуващите каза: „Да бъдеш мъж означава да бъдеш силен”. Попитаха го: „Това означава да бъдеш физически силен? „Или никога да не плачеш?” Разглеждаха, какво означава това за него.

Друг каза: „Да бъдеш защитник”. Оказа се, че за него това означава да защитава семейството си физически.

Още един пример имаше, че мъжът е свързан с войната.

Стана ясно, че това е повече борба на идеи, желанието да се бориш и да побеждаваш някого.

Имаше още много идеи, всички те бяха обсъждани и резглеждани от контекста. Когато трекерите обобщавата тази секция, те казаха, че може би забелязваме, че всички имаме различни идеи за това какво значи да си мъж. И това е първото ниво на изследването, което провеждаме и което трябва да бъде направено.

Втора лекция на Майлс Рид

Сега искаме да изследваме и осъзнаем това, че мъжете и жените живеят в определени цикли. Тези цикли са в телата им. Ние постоянно се движим (по тях, с тях).

Нагуалът казваше: „Бъди готов! Но само с енергията!”... Аз не го разбирах. Ние се учихме при Нагуала почти по едно и също време – аз и Брендън Скот. Той ни даваше еднакви задачи. Насрочваше ни срещи. Караше ни да взаимодействаме. Нагуалът винги ми говореше: „Хей, Майлс! Хайде да се срещнем утре, но за това ще ти е нужна енергия!”

Аз никога не можех да разбера, какво говори. Мислех си, че ако съм мъж значи винаги имам енергия за каквото и да е и мъжът винаги може да прави каквото реши. Но после забелязах, че понякога е така, а понякога не е. И аз много се обиждах, когато после вземаше Брендън, а мен не. Или канеше и вземаше само Брендън.

Нагуалът ни учеше да адаптираме енергията си към това, което е наоколо. Ние ще практикуваме формата Луна и ще се учим да следваме цикъла и. Колко внимание обръщаме на Луната?

Светът е структуриран по такъв начин, че ние виждаме само имената. Слънцето – да! С него сме свикнали. Ами Луната? Кой знае в каква фаза е сега Луната? (имаше много отговори, и само една трета от тях се оказаха верни). Вчера беше новолуние!

Виждащите използвали специални прийоми, за да насочват вниманието си към едни или други неща. Например, те рисували изображения с фазите на Луната и осъзнавали себе си в тези цикли. Погледнете към стената на залата – на всяка стена виси изображение на Луната от определена фаза, можем да се въртим в определено направление и да изследваме себе си в този цикъл.

Мъжете са добри изследователи. Те умеят отлично да класифицират. Но на тях им е сложно да се научат да осъзнават циклите.

За жените това е просто – те си имат менструация – цикълът е в тялото им. И на тях е по-леко да осъзнава ритмите и циклите.

Мъжете също имат цикли в тялото си, но ние това почти не го усещаме. Необходимо ни е непреклонно намерение, за да се доберем до това знание. В това направление помагат формите на паси, в които се изследва цикличността. Можем да осъзнаем и да почувстваме, че светът е течащ. Но светът е разделен на граници. Трябва да пробудим частите си.

Това, което виси по стените е карта. Тези луни нарисува един холандски практикуващ (Майлс произнесе името му и му благодари. Между другото в залата с жените висяха луни нарисувани от руски девойки-практикуващи, тези рисунки са били от предишните московски семинари.) Изображенията с фазите на луната са подредени по определен начин.

Новата луна виси на южната стена. Първата четвъртина - на изток. Пълната луна - на север. Намаляващата луна - на запад. А знаете ли, че освен това вчера е имало и слънчево затъмнение?

Слънчево затъмнение се получава когато Луната застане на линията между Земята и Слънцето. Това означава, че в този момент Луната излиза на преден план за Земята.

Знаете ли, че... това всъщност не го бяхме планирали! (всички се засмяха...) Стана случайно! Но това беше потресаващ момент! Разбрахме, че семинарът започва в точния момент.

Древните виждащи - те през цялото време са осъзнавали тези изменения (лунните цикли). На тях това им е било необходимо не само заради възприятието, но и за да оцеляват. На нас сега това ни трябва заради възприятието.

Приканиха ни да се разпределим в залата. В този момент Майлс се сети нещо и ни помоли да вземем топките си за тенис. Показа ни паси с топка за тенис. Помагаха му Тео и холандските практикуващи.

Майлс ни предложи да поставим топката за тенис под дясната мишница. Той обикаляше по сцената и показваше, че дясната ръка леко провисва, а топката притисната от подлакъдника не пада. Той обясняваше, че на това ги научил Нагуалът. Топката упражнява натиск върху подмишницата, което въбужда енергийните влакна от съответната (дясната) страна.

После заедно с него ние въртяхме рамото няколко пъти напред и после няколко пъти назад.

След това Майлс ни предложи да поставим топката в лявата подмишница. Ние също походихме няколко минути в тази позиция и после въртяхме рамото напред и назад.

Той обясни, че този начин за активиране на лявото и дясното тяло може да бъде прилаган навсякъде - можем да вземем топката с нас на работа, да я поставим под мишницата и така да работим. Може с топката под мищницата да играем паси. А можем и да спим с нея. Да я поставим например под дясната мишница и да спим така няколко часа. В началото това може да бъде болезнено и неудобно, но в това няма нищо противопоказно. Той разказа, че Нагуалът ги карал дълго време да прекарват с такива топки под мишниците.

След дълго въртене на раменете, Майлс ни каза да поставим топките на земята и да погледнем партньора до нас. По неговите думи енергийното въздействие на паса с топка може да бъде забелязано визуално - можем да забележим, че раменете ни не са на една линия, едното рамо да е по-високо от другото. Той каза да се огледаме едни други и да споделим един на друг какво сме забелязали.

После той показа друго упражнение с топка. Свалихме обувките.

Майлс каза, че трябва да стъпим с дясното стъпало върху топката, първо с пета. С издишване преместваме тежестта на тялото на десния крак и при това спускама енергийните си влакна от дясната страна надолу. Върхът на дясното стъпало се опира на земята, топката се смачква под тежестта на тялото, но не трябва силно да се натиска - само под естествения натиск на тежестта. При това Майлс още малко въртя и разтърсва дясната ръка, помагайки на влакната от дясната страна да се "стекат" надолу. Той каза, че трябва напълно да разслабим дясната страна.

После на вдишване пренасяме тежестта на тялото на левия крак, който стои на пода. С това вдишване повдигаме влакната нагоре. Той се накланяше леко наляво, като показваше как става това. Топката вече не е под натиск, но петата на десния крак не се отделя от нея.

Така повторихме това няколко пъти. После Майлс каза да преместим стъпалото така, че топката да застане по-близо до средата му. Изпълнихме още няколко вдишвания-издишвания. После преместихме топката в центъра на стъпалото и повторихме паса. После по-близо до пръстите, в края на възглавничките на пръстите. Така "преминахме" през цялото стъпало.

Майлс каза, че ако усещаме болки в центъра на стъпалото значи трябва да обърнем внимание на храната си - тя може би е небалансирана или неподходяща.

След това повторихме паса с левия крак и лявата страна.

Правихме пасите още и така: отначало с топка под мишницата на дясната ръка и масаж на стъпалото на десния крак; после с топка под мишницата на лявата ръка и масаж на стъпалото на левия крак. Т.е. може да се изпълняват едновременно за едната страна.

Бе подчертано още веднъж, че тези много прости паси може да се правят по всяко време и на всяко място и че са много полезни.

После разучавахме формата "Извикване на личната сила", докато не я изпълнихме изцяло. Когато изпълнявахме движението сканирасе с пръстите на ръцете - първия път го правихме ужасно дълго, толкова, че чак пръстите ми се вдървиха. Следващите пъти обаче го изпълнявахме нормално.

Бяха направени няколко забележки по тази форма:

Жизнените центрове са енергийни водовъртежи. Те могат да всмукват енергия, да я преразпределят и възстановяват. Освен това, жизнените центрове могат да натрупват енергия!

Когато изпълняваме движението изхвърляне на енергия от жизнените центрове - тези движения са бързи и резки, но в края ръцете не вибрират и не се тръскат, за секунда се фиксират с кратко напрежение в цялото тяло. Дланите са изправени, пръстите събрани.

Кратка лекция на Майлс Рид и демонстрация на практика с пояси

Жените имат център за непосредствено възприятие - матката. А какво имат мъжете?

Преди време един мъж попита Нагуала за това . Той отговори, че мъжете не разполагат с аналогичен център. Практикуващият попита: "Ами тестисите? Защо не ги споменаваме?" (всички в залата се разсмяха...)

Нагуалът обясни, че тестисите не могат да бъдат такъв център, защото са разположени извън тялото. Матката, като център за диретктно възприятие се намира в центъра на корем на жената.

Аз завиждах на жените... те имаха такова нещо тук (Майлс показа с ръка основата на корема). Аз тайно също мечтаех за матка. Исках да бъда истински мъж! (той много смешно демонстрираше какъв истински мъж искал да бъде...) Но после Нагуалът ни каза, че мъжете също имат матка - това е матрицата на Земята. Ние можем да се съединим със Земята и да възприемаме през нея. Нашата матка е Земята! За нас Земята е отправната точка.

Структурата на долния диск при мъжете е устроен по такъв начин, че в него са разположени много влакна. Според знанието на виждащите от линията на дон Хуан мъжете... те се закрепват чрез тази област... чрез тази област те могат директно да контактуват със Земята. За тази цел ще използваме пояс (така ще го наричаме тук).

Ще свърши работа всяка материя. Важно е да не боде и да не дразни кожата.

На сцената бяха Майлс, Гевин, Роберт и Тео. Те повдигната ризите си, разкопчаха панталоните и показаха на всички какви пояси имаха.

Майлс имаше пояс, напомнящ еластичен бинт, продава се по нашите аптеки, който се нахлузва на кръста. Ширината му беше 15-20см, т.е. не много широк (у нас в Русия обикновено се продават около два пъти по-широки). Виждаше се, че той отдавна го носи и че не пристяга силно тялото му. Беше разположен на пъпа и по-надолу. Гевин имаше същия пояс като на Майлс.

Роберт имаше пояс от светло бежава памучно-хартиена материя, който имаше вързанки в края (тези пояси се продаваха в магазина на семинара). Той се усукваше два пъти около кръста и с помощта на вързанките краищата му се свързваха един към друг. Поясът му беше по-широк от този на Майлс и беше над пъпа и по-надолу към корема.

Тео също имаше светъл шал изглежда си го беше правил сам.

Те се въртяха пред нас и показваха как стоят поясите на тялото им. После предложиха всички да си вземем поясите и да си ги поставим.

После ни приканиха да се разделим по тройки и да се разположим из залата. Започнахме да разучаваме формата "Обединяване на силите" ("Засилване на личната сила при взаимодействие"). Учихме отделни паси, до тогава докато не успяхме почти без подсказване да изпълняваме цялата форма изцяло самостоятелно.

При това коментарът беше, че ефектът от тези паси е успокоение и постигане състояние на готовност, но не агресивност, върху която обикновено акцентираме поради мъжествеността си.

На подиума излязоха Гевин и Тео. Тяхната лекция:

Магическите паси са позиции и движения на тялото. Магическите паси са стигнали до нас от най-древни времена. И те дълго време са били скрити в ритуалите и в тайните действия.

Първоначално Нагуалът Лухан, който бил майстор по източни бойни изкуства, започнал да отстранява ритуалите, после Нагуалът Хулиан свършил основната част от това, пък след него дон Хуан отстранил всички остатъци от ритуалите. В заключение Нагуалът Карлос Кастанеда отстранил секретността.

Така че - Добре дошли на Всички!

Ако те не бяха направили това ние никога не бихме разбрали за тях. Магическите паси са били винаги много индивидуални. От тях определени са били подбирани за конкретния ученик и той бил обучаван специално за изпълнението им, най-ефективното за него. Карлос Кастанеда, Карол Тигс, Флоринда Дорен Грау и Тайша Абелар положиха огромно усилие, за да унифицират и да съберат ведно огромното разнообразие от формите на изпълнение на паси и да ги направят достъпни за всички.

Веднъж Карлос Кастанед прочел архитектурен термин, който пръв използвал архитект Фулер - "тенсегрити". Тази дума е съставена от две думи - "тенжън", което означава напрежение и "интегрити" - цялостност, интегрираност.

Този термин се използвал за конструкции, които притежават особена устойчивост, защото се състоят от свързани ведно твърди и гъвкави части, което им позволява да се видоизменят при външно въздействие, но да възстановяват предишната си форма при неговото прекратяване. Карлос Кастанеда веднага видял, че този термин като никой друг най-добре приляга на структурата на магическите паси, които те разработвали. По същия начин магическите паси имат способността да преместват събирателната точка от обичайното и място.

И в основата на целия този подход стои именно това, че ние сме същества от енергия. Виждащи са онези хора, които са развили и имат способността да виждат енергията непосредствено. Ако трябва да се изразим по-точно - те помнят това.

(Трекерите също разказаха за събирателната точка и позицията и върху пашкула). Ние сме свикнали да възприемаме света през очите. Ние си мислим, че възприятието идва към нас отпред и влиза в очите ни. Да мислим така е наш навик, социална идея. Но това не е така. Обърнете внимание, че събирателната точка е разположена отзад на разстояние една протегната ръка?

Там постъпва възприятието! Затова виждащите гледат света с разфокусирани очи, като позволяват да обхванат всичко наоколо. Те гледат света без да фокусират погледа си продължително върху нещо, това им позволява да виждат всичко което става в полезрението им (периферно зрение).

Погледът им е мек, очите са леко присвити. По този начин можем да разхлабим фиксацията на събирателната точка и да направим възприятието по-пълно. Ние сме силно свързани с Луната и различните фази на Луната оказват различно въздействие на положението на събирателната ни точка и на нашето възприятие. Когато правим паси ние леко изместваме събирателната си точка. А и помним, че сънуването е изкуство на преместване на събирателната точка.

Така че когато гледаме дърво - това е нашето обичайно възприятие. Но когато започнем да наблюдаваме просвета между клонките и листата, започнем да разглеждаме сенките на листата - това вече е друг сън. Събирателната ни точка се премества в позиция на сънуване.

Друг пример за сънуване... Да предположим, че си имате приятелка. Уговаряте си среща и знаете, че тя винаги закъснява. Обикновено стоим и си мислим: "Тя винаги закъснява! И този път ще закъснее!" По този начин ние я фиксираме через нашите мисли и ръждения! За да навлезем в сънуване е достатъчно да вярваме, че поне веднъж тя ще съумее да дойде навреме.

И изведнъж, хлъц! Тя идва без да закъснее! Ето вие вече сте в друг сън. Възприятието ви се е преместило! Вие имате друго възприятие за нея. Вие сънувате, вие я виждате по друг начин.

Ако събирателната точка вече е разположена в определена позиция ние изследваме - защо и как това е станало! Това е сталкинг.

Всичко това накуп е - вдишване и издишване (сънуване и сталкинг съответно). Те не могат да съществуват едо без друго. Не можем да кажем: "Отказвам се от издишването!" Не можем да се разсърдим и да престанем да издишваме. Не можем само да сънуваме. Процесът на дишане е последователни вдишвания и издишвания. Така че сънуване и сталкинг - заедно представлява безупречност на енергийното тяло. То е другата ни част свързана с тялото чрез събирателната точка. То е тази част, която постоянно ни казва кое какво е. Но ние не винаги се вслушваме.

Жените са свързани с енергийното си тяло посредством матките. Мъжете с помощта на намерението. И ние вървим всеки по своя път, направо, но винаги един до друг. Нагуалът казваше, че не бива да бъркаме непреклонното намерение с втвърдяването. За да се научим да се вслушваме в енергийното си тяло, на нас ни трябва пауза. А за това ни е нужна флуидност.

Ние обаче постоянно си повтаряме: "Трябва да направя това!" Това е обещание на главния мозък. Когато обаче придобием способност да спираме за миг - имаме възможност да чуем енергийното си тяло.

Главният принцип на дон Хуан е да променим представата за себе си!

Представата - в това число и когато фиксираме нашите съждания за някого, или когато някой фиксира своите съждения за нас... Ние или някой имат твърдения, които се управляват от съждения. Нагуалът говореше: "Това са силови съждения". Затова нашите обичайни взаимодействия повече напомнят борба.

Например, за всяка ситуация ние имаме изработени реакции:

- Това... е така... защото...

Ние притискаме събеседника си дотогава, докато не каже:

- Да! Това е така...

Нагуалът каза, че светът е дихотомия (светът е дихотомичен, дели се на две части, съставен е от две части). Изборът на война е да излезе от процеса на борба и да навлезе в състояние, при което импуслите идват от безкрайността.

Сталкингът е изследване на детайлите, на спецификата. Той е способността във всеки момент да попиташ себе си: "Разполагам ли с всички карти?"

Ние сме ловци на енергийни факти. Сталкингът е способността за възприемане на подредеността. Експресионистите могат да се разглеждат като особен пример на сталкинг. Върху картините си те изобразяват нещо много приличащо на свързани детайли, но всичко заедно дава цялостна картина. Сталкерът по същия начин - събира енергийни факти и те заедно могат да му дадат картина съвършено различна от света, с който сме свикнали.

Обикновения човек например казва: "Аз не съм виновен! Защо аз?" А сталкерът в същата ситуация ще си зададе въпроса: "Какво ме свързва с това? Какво мога да променя?"

Карлос Кастанеда обичаше да повтаря: "Ако можехме да спрем вниманието си на поне едно действие при вазимодействието, без да се оплакваме, това би накарало събирателната точка да се придвижи към друго възможно възприятие". Този семинар е изследване на други възможности, различни от социално обусловените възприятия, които правим ние като мъже.

Следващото ниво на изследване - трябва да вземем един елемент и да се сетим, къде сме го прилагали.

Ето за пример една история, как се забъркваме в различни ситуации заради идеите, които имаме за самите себе си:

Между представите за това, какво е да сме мъже, често се среща: "Това трябва да го зная!" или "Аз винаги знам как да действам!" Например, един практикуващ разказа, че участвал в службата на една среща, където се обсъждал въпрос свързан с работата. Той разбрал, че нищо не му е ясно. Но ситуацията изисквала от него да участва в обсъждането.

И вместо да каже "Ами не знам", той започнал сложна реч, опитвайки се да изрази идеите си за това, как това трябва да се направи. В резултат хората след няколко минути разбрали, че той е пълен профан и колегите открито му казали да млъкне.

Друг пример за "мъжко" поведение - твърдото придържане към плановете. Има план и независимо от обстоятелствата ти си следваш своя план.

Тео (според мен) разказа, че веднъж отишли с приятелката си в планината за уикенда. Те избрали и резервирали места в приятен хотел, намислили маршрут, събрали багажа и вече си представяли романтичните вечери там. Но ето, че точно в петък вечерта в службата позвънил шефът и казал, че до понеделник спешно и непременно трябва да бъде подготвен някакъв отчет и просто няма други варианти. Той все пак е мъж! Имал си вече изработен план! Какво мислите, че направил?

Той тръгнал с приятелката си на планина и през цялото време се чувствал виновен. В резултат се скарал с приятелката си и нямало никакви романтични вечери.

А какво станало в понеделник, как мислите? Това, което и трябвало да се случи - шефът казал: "Момче! Имаш сериозен проблем! Сериозно трябва да помислиш за по-нататъшната си кариера!"

След това ни приканиха да седнем и да напишем пример за неефективно взаимодействие. Трябваше да си припомним самата ситуация, да опишем положението на тялото и вътрешния диалог. А след като го направихме, трябваше да се разпределим по тройки и да изпълним стандартната практика със Свидетел, с разказ за ситуацията, проследяване положението на тялото и вътрешния диалог, но сега към нея бе добавен нов въпрос: "Кой момент в ситуацията отразява факта, че сте мъж?"

В практиката Разказвачът описваше ситуация и отговаряше на въпроси. Единият Свидетел задаваше въпроси. Другият записваше положението на тялото и вътрешния диалог преди и след практиката. В края разказвачът може да погледне записките, за да придобие нов поглед върху ситуацията.

След като приключихме практиката ни събраха и ни предложиха да споделим находките си. Практикуващите разглеждаха различни идеи: "решителен", "уверен", "случка на път", "не ние" и др.

Инструктурите обръщаха внимание на контекста и ни призоваваха все по-често да се насочваме към него в практиката си. Те казваха: "Много е важно да отделите всички детайли в контекста".

Те отбелязаха още, че съществува едно особено чувство на другарство при мъжете и то особено добре се забелязва сега, след като сме изпълнили тази практика.

След това обявиха прекъсване за обяд и казаха, че тези, които не са успели да довършат пректиката със Свидетел, могат да се съберат малко по-рано, преди началото на следващата сесия да я довършат.

Обяд

В спортния комплекс имаше малък бюфет. Мнозина си взеха оттам обяд, но ние пихме само чей и ядохме хамбургери, които бехме взели с нас. Почивката беше 1,5 часа и беше достатъчна, за да се впечатлим от това как живеят холандците в зоните за "нощуване" - двуетажните им къщи са разположени плътно една до друга по протежение на цялата улица.

Пред всяка къща има малка градинка, а зад къщата около 200м2 двор. На тази педя земя те успяваха да засадят много красиви цветарници, зад къщите си имат дори басейни, садят декоративни дървета.

Почти всички къщи са без завеси, вървиш и виждаш вътре в къщата, как си стоят и гледат телевизор, чистят, готвят и т.н. Във всяка къща има много украшения - статуетки, картини, саксии с цветя, вази, антикварни вещи и т.н. Къщите сякаш си приличат но във всяка има различно настроение. Навсякъде тротуарите и пътищата са добре почистени. Красиво!

След обяда мнозина правиха формата "Извикване на личната сила".

После преминахме към разучаване на пасите от форма Луна. Отначало ги изпълнявахме в посока към платформата. Учихме отделните паси и ги практикувахме по няколко пъти.

Говориха за детайлите от пасите и детайлите от лунните цикли. Дадоха определения на всяка фаза на Луната. Казаха, че при новолуние се създават силни връзки със Земята и при новолуние завършва един цикъл и започва друг. Още веднъж подчертаха особения момент - вчерашното слънчево затъмнение. Инструкторите казаха, че това е момента, когато мъжките и женски енергии се смесват.

Във форма Луна вниманието се пренася от главата в долния диск.

Казаха, че в главите ни има много шум, който ни пречи да осъзнаваме. Форма Луна помага да се освободим от него.

Когато формата бе разучена изцяло, започнахме да я изпълняваме в съответните направления - помолиха ни да гледаме към изображенията на Лунните фази разположени по стените и да осъзнаваме усещанията и възприятията си във всеки цикъл.

Правихме пауза между всяка фаза, осъзнавахме Луната в новата фаза, в началото на практиката по тази фаза и след изпълнението на пасите. Формата Луна, показана на този семинар, леко се отличаваше от формата, която разучавахме на последния московски семинар, но съвсем малко.

Започнахме от юг - новолуние и се въртяхме обратно на часолниковата стрелка (ако се гледа отгоре) - нарастващата луна е на изток, пълнолунието на север, намаляващата луна на запад и в края отново новолуние на юг. Когато разучихме и изпълнихме формата няколко пъти, Майлс каза, че сега ще я изпълним самостоятелно, без коментари, а в края на всеки цикъл трябва да спираме за известно време и да оставаме във вътрешна тишина.

В тази тишина трябва до безкрайност да си задаваме въпроса: "Какво означава да бъда мъж?" А после трябва да изчакваме отговора и като го получим да го записваме в бележниците си.

След това се събрахме около платформата и споделихме находките си. Един от практикуващите каза, че на него му хрумнало, че мъжа стои отвън и гледа навътре. Трекерите веднага го попитаха, след кой цикъл е записал това. Той каза, че след новолунието.

Казаха още (допълнителни примери): "да бъда годов за действие", "да бъда мъжествен", "мек", "да имам смелост", "да бъда гъвкъв", "творчество", "загадъчно същество", "да бъда честен", "да служа на хората" и др. Трекерите отделиха особено внимание на творчеството. Те казаха, че мъжете се възприемат от виждащите като активната страна на творчеството.

После ни изправиха и казаха да се разделим по тройки. Започнахме да разучаваме формата "Обединяване на силите" (Joining Forces). Учихме отначало отделни паси, после по групи, после правихме формата изцяло. Учихме още кратък набор от паси от тази серия и в същата тройка правихме практиката със Свидетел, но с тази кратка серия паси. Тук ни предложиха да отидем малко по-далеч и да разкрием цялата верига от събития, отговаряйки на въпроса: "Какво съм привнесъл в тази ситуация?"

После отново се събрахме всички заедно и споделяхме откритията си. Добри находки в тази връзка бяха:

"Мъжът може да прави всичко, каквото иска, когато има пари".

"Трябва да печеля много пари, защото съм мъж."

"Мъжът трябва да накара всички да се приспособяват към неговата позиция (към позицията на своята събирателна точка)."

Някои от коментарите на трекерите бяха следните: че очите са твърдо свързани и фокусирани върху идеите, че трябва погледът да се смекчи; всяко изменение на ритъма (както и смяната на фазите в цикъла, самия цикъл) трябва да привлича вниманието и в това трябва да се вглеждаме - това е момента, когато е нужна пауза.

В една от практическите сесии разучавахме Т-пасите. Както и особеното придвижване на краката, което ни показа Майлс, другите трекери и холандските практикуващи. А после обединихме Т-пасите и придвижванията и правихме всичко това заедно, движейки се в кръг.

Още правихме шаманската стъпка и викахме по различен начин с движенията. Беше просто вълшебно!

Жените през почивка казаха, че при тях се практикувала формата на Луната. Всички са били във вътрешно мълчание и правили плавни и бавни паси. Изведнъж от нашата страна се чула вълна от ниско бучене (било е тропот), а после и викове, които се чували като звукови вълни с ниска честота. Те казаха, че в този момент много им се приискало да бъдат с нас и да погледат, какво правим?!

Преди вечеря правихме практиката със Свидетел по тройки. Изследвахме нашите ситуации и се опитвахме да видим по-нататък - какво ново е привнесено в нея, с какво тя още е била свързана (например, в нашата група при един от практикуващите имаше находка, че той просто не се бил наспал този ден, а при мен - обратно, спал съм много дълбоко и не съм се бил събудил напълно и че ми е било нужно за да почна с паси сутринта, беше ми хрумнала такава мисъл, но аз я прогоних - с оправданието, че трябва да бързам...).

Също както и преди обяд, казаха, че ако не сме успели да завършим практиката със Свидетел сега, можем да се съберем малко по-рано в почивката и да я довършим.

Прекъсване за вечеря.

Когато се събрахме отново седнахме около платформата (... може и да сме правили паси преди това) и споделяхме находките си при практиката със Свидетел. Разглеждахме доста примери. А после Майлс ни попита: "Откъде са се появили тези идеи? Откъде са се появили в нас?" Той обърна внимание на това, че ние самите вече сме забелязали, че всички тези идеи изглеждат някак неестествено. Той каза, че е добър способ да изследваме следното - да вземем пълния списък от всички свои идеи (които и по-рано сме написали) и по всяка точка да си спомним, откъде се е появила.

Така че следващата задача беше да седнем и да запишем за всяка идея от списъците ни, как сме я придобили. Може да бъде каквото и да е. Може да сме ги придобили от родителите си, в детството, от другари и учители, в къщи, от всякакво наше обкръжение и т.н. Трябваше да се постараем да си спомним момента, когато сме възприели всяка идея, как сме го направили и от кого сме я получили.

Бяха ни дадени 10 минути. Когато по-късно споделяхме бележките си, между тях бяха: "родители", "случки от детството", "други деца, мъже", "учителите в училище", един мъж каза, че за него било впечатляващо да осъзнае, че много от идеите е взаимствал от кирото, и др.

Трекерите казаха, че от своя страна искали да дадат пример за такова сталкерско изследване. На платформата изнесоха стойка, излезе Тео Пикс и постави върху нея записките си.

2

Тео Пикс, "История за баща ми"

Искам да ви разкажа история за моя баща и как прегледа на отношенията ми с него измени живота ми. Аз живях в преуспяващо семейство и винаги смятах, че родителите ми са безупречни, а аз съм идеалния син.

Бях единствено дете в имигрантско италианско семейство. Много ме обичаха и безмерно ме глезеха. И разбира се аз смятах себе си за цар. Ако някой нещо не ми даваше диалогът ми беше: "Как смеят?" Така бе докато не пораснах. После отидох да се уча. Тогава започна друг живот. Аз обаче винаги оставах "цар".

Когато станах ученик на Карлос Кастанеда, той ми го показа това. Нужни ми бяха много години, само да го осъзная. После разбрах, че всъщност не съм бил добър син. Спомних си още, че винаги мислех, че бащами е много труден човек, с когото не се струва да се говори за нищо друго освен за работа.

Затова се държах с него нагло. Позволявах си да му викам. Аз обаче никога не съм се замислял, какво му е струвало да ме възпита, да ми даде образование и от какво е трябвало той да се откаже по тази причина.

Веднъж Карлос Кастанеда разговаряше с учениците си. Той ме попита:

- Какво трябва да прави един мъж?

- Мъжът трябва във всеки момент да взема, - отговорих аз.

- Да... интересно...

- Аха! А още мъжът никога не трябва да търпи една жена.

- Знаеш ли... Помисли си за отношенията си с жените! Помисли!

Не знаех какво трябва да му мисля. В къщи реших да се поразтоваря, направих си чаша гореща вода с лимон, исках да седна и спокойно да я изпия, но веднага разбрах, че има няколко жени, които ме бяха подвели и на които бях много сърдит. Имаше една, с която имахме особено много споделени моменти. Аз много мислех за това и това ме разстройваше.

За мен тя беше партньор, другар, с който вършехме много неща заедно. Но между нас нямаше история. Имаше някаква особена преданост, привързаност. Аз много ценях тази дружба.

Веднъж тя ми каза, че има връзка с друг мъж. Че тази връзка продължава вече половин година, но тя не ми била казала, защото не искала да нарани чувствата ми.

Аз бях потресен и направо убит! Чувствах се безкрайно нещастен! В този момент чувствах гърдите си вяли, раменете бяха отпуснати, стомахът свит, почти останал без дъх. Ужасно нервничих. Въртрешният ми диалог беше: "Що за дивотия? Та нали сме партньори! Ние бяхме такива другари! Ти си толкова подла..."

Тази ситуация ме извади изцяло от релси. Ам смятах, че ако има договор, то той трябва да се изпълнява на всяка цена.

Макар договор всъщност да нямаше. Но тогава в главата ми се въртяха мисли: "Ти си жена! Предателка! Няма да ти го простя."

След този случай не се виждахме месеци наред. Но веднъж тя дойде при мен и каза, че ме обича. Аз естествено попитах: "Ами оня младеж?"

Тя каза, че скъсала с него.

На мен ми се зави свят. Започнах да и крещя: "И ти реши да се върнеш?" Тя каза, че разбрала, че ме обича и искала да възстанови отношенията между нас.

Но аз бях непреклонен. Казах и - Не.

В този наша връзка имаше много съждения, много незавършени разговори, непроизнесени думи.

Когато разглеждахме тази ситуация в практиката със Свидетел, един от инструкторите ме разпитва за всичко от тази ситуация, а после каза: "Погледни по-надълбоко върху позицията на отстъпващото тяло!"

Аз възстанових тази позиция на тялото: гърдите ми бяха свити, дишането се ограничи и замря, аз не гледам към нея, тежестта на тялото е на единия крак, ръцете са напрегнати притиснати. И изведнъж разбрах, че тази позиция е подпис! Всеки път, когато аз не получавах онова, което искам, аз заемам тази позиция!

В този момент аз видах баща си, който заставаше точно по същия начин! Аз останах в тази позиция малко повече... и видях ситуация, в която майка ми притискаше баща ми и получаваше от него нещо. Той е замръзнал, гледа надолу, гърдите отпуснати, почти не диша... Той е същия като мен!

Това ми подейства просто като гръм!

Повтаряйки ситуацията с баща си, разбрах, че съм в нов цикъл.

Аз разказах на иструктора, че изследването върху положението на тялото в тази ситуация ме е отвело при баща ми.

Нагуалът каза, че ако внимателно се вгледате, ще видите, че всичко започва от майките и бащите.

Той още каза, че ние приемаме и поддържаме чужди цикли от поколение на поколение...

Тогава инструктура ми зададе следния въпрос: "Сигурен ли си, че всъщност баща ти е заставал в тази позиция или това е било твое впечатление от преди осем години?"

Тогава не можех да намеря отговор на този въпрос. Той дълго време остана в мен. Аз си мислех, че баща ми е слабоволев човек. Още мислех, че баща ми е затворен, откъснат от мен, постоянно крие нещо... В някакъв момент аз осъзнах, че това е диалог с майка ми.

Аз отново отидох при инструктора и му разказах за моята находка. Той каза: "Ти продължаваш да гледаш на баща си по същия начин. Ти трябва да поставиш себе си, както си сега в онази ситуация." Освен това той ми даде задача да направя списък с качествата на баща ми.

Когато започнах да изпълняват тази задача, намерих, че най-забележителното и поразяващо нещо бе, че баща ми бе много добър и любящ, но не умееше да го изрази, не можеше да отиде и да прегърне. Той не знаеше, как да го изрази. Той беше честен и лоялен човек. И много щедър. Освен това той бе добър приятел и бизнесмен, на когото можеш да се довериш.

Знаете ли... той носеше мустаци... и видът му беше такъв, че внушаваше доверие. Но той не можеше да каже: "Не знам." Вместо това той широко отваряше очи, движеше пръсти и показваше, че е експерт - такъв видях баща си през очите от преди осем години. Когато правех този списък аз добавях към него нови елементи и се удивлявах, че мога да опиша себе си по същия начин. Че всичко това подхожда и на мен и не мога да напиша за себе си нищо, което да ме отличава. Макар той да пушеше, а аз - не, това беше повече противоречие, но не и отличителна черта.

Така, така!

В някакъв момент ние всички се събрахме и всички инструктори по тенсегрити работихме по практиката със Свидетел, тогава извадих моята история с момичето. Докато вървеше практиката видях баща си и видях още, че моята представа за мен самия и представата ми за баща ми съвпадат. Свидетелят ми предложи да изменя позицията на тялото си. Поставих ръцете на пояса (долния диск), отпуснах челюстта, корема, направих няколко свободни вдишвания. И видах хората... и баща си по друг начин.

Разбрах, че той не е внасял напрежение в семейството ни, а го е защитавал. Той не е можел в достатъчна степен да финансира семейството, както си е представял и се страхувал от това. Затова той по навих използвал детските си навици за оцеляване. И аз разбрах, че по същия начин в сегашния си живот аз правя същото - използвам детските си навици и напълно приличам на баща си.

Тогава всичко се промени.

След известно време аз позвъних на момичето. И се извиних. Благодарих и за всички дарове на любов и осъзнаване. Тя каза: "Да... всичко е наред." Аз попитах: "Сигурна ли си?" Тя отговори, че не е. Аз и причиних болка. Инструкторът по тенсегрити ми каза: "Ние изчистваме свързващото ни звено. Ние търсим, какво трябва да се изглади в отношенията ни. Също така ние изследваме какво е задръстено в линията на нашите предци. Върни се при баща си. Какво може да се изчисти в тази връзка?"

Така и направих. Позвъних на баща си. Ние си говорихме за университета, за жена ми и за него, за яхтата му. Той обичаше през почивните дни да се показва на яхтата си в морето. Попитах го за бизнеса му. Той отговори: "Всичко е наред! Вече е по-добре!" А после му казах: "Татко! Позвъних ти, за да се извиня за един момент от миналото." Преди години постъпих във военното училище, но после го зарязах. Баща ми искаше да стана военен и никак не одобри постъпката ми. Аз се държах агресивно. Сбих се с него. Истински.

Той ме изслуша и каза: "Не се тревожи за това. Децата трябва да се подкрепят, независимо как се държат."

Тогава почувствах, как целия този товар падна от раменете ми.

Веднъж чух глас, който ми говореше: "Той те е сънувал още преди и за това му кажи благодаря!"

Аз му позвъних още веднъж. Казах му, че чак сега съм разбрал, как ме е поддържал през целия ми живот - докато се учех да свиря на пиано, докато играех голф, докато рисувах, учех, в отношенията ми с децата... и още толкова други неща. И той е направил повече от това просто да бъде редом с мен. Аз му казах благодаря за всичко, което ми е дал. За работата, за опита, за придобитите навици.

Той каза: "У мен останаха чудесни спомени от твоето детство!" Последва дълго мълчание.

А после гласът му трепереше от емоции: "Това е най-добрият подарък, който баща може да получи!"

От този ден нататък аз постоянно усещам, колко сме свързани. Ние живеем в различни държави, но аз започнах често да му звъня. Говорим си за всичко - за политика, за яхтата му, за спорт... Когато с него се срещнем, просто отиваме на кафе и говорим за каквото и да е.

Промениха се отношенията ми и с приятелката. Тя отново ми стана интересна. Никога не се бях замислял колко много чете и колко много информация е натрупала. Преди никога не се напъвах да узная, тя какво мисли. И ето, че тя започна да ме учудва при всяка наша среща!

А нали всичко можеше да се развие по друг начин...

Много от нещата можеха да са по-добре. И отношенията с баща ми можеха да се развият по друг начин.

Скоро след това здравето на баща ми започна да се влошава. Трябваше да му направят операция. Аз му позвъних, за да изразя любовта си. Казах му: "Пожелавам ти още дълги години да сме заедно! Обичам те, татко!" Чувах дишането му на другия край на линията. Той каза: "Аз също те обичам, сине!" Преди това позвъняване не го бях виждал цяла година, но бяхме по-близо помежду си, отколкото за всичките години преди това. Той ми каза: "Утре ще поговорим!" и затвори слушалката.

... Сърцето му не издържа анестезията. Той умря на следващия ден по време на операцията.

Учениците на Карлос Кастанеда казаха, че осъзнаването на умрелия човек остава за известно време наоколо. Аз отидох до океана, и излязох на брега. Казах на баща си колко много го обичам и че бих искал той да е с мен. Но ако трябва да замине, всичко е наред - той е свободен, няма нещо, което ние не бихме могли да си кажем. "За мен беше голяма чест да бъда твой син. И жалко, че трябваше да минат толкова години, за да го разбера".

После се обърнах и тръгнах към колата. Тогава почувствах, че той върви редом с мен.

(Докато разказваше очите на Тео няколко пъти се насълзяваха. Тогава той спираше, отдръпваше се от стойката, където лежаха записките му и около която разказваше историята си. Последователно удряше по земята с пети, призовавайки себе си тук и сега. После се връщаше и продължаваше разказа. Аз съм му много благодарен за разказа. Той беше истински подарък. Безкрайно му благодаря!)

След разказа на Тео обявиха 5-минутна почивка, казаха, че може да пием вода и да починем. После помолиха всички да се съберем и да се разпределим около платформата. Изпълнявахме пасите за личната сила. След това отново ни разпределиха по тройки и правихме практиката със свидетел по тройки.

Това което беше особенов в тази практика, освен всичко останало, бе да потърсим и намерим в миналото си подобни ситуации и да ги опишем в подробности, а после да потърсим подобие между позицията на тялото си и позицията му в онези ситуации и другите участници в тях. Също бе необходимо да намерим нови позиции за тялото си и нови действия, които да внесем в миналите ситуации.

На подиума излязоха Майлс, Роберт, Тео и Гевин. Те казаха, че много практикуващи са споделили с тях своите находки и те искали да дадат примери:

- Забелязах, че първият списък е съвсем различен от втория.

- Когато правихме пасите от селията на Луната, след фазата на пълнолунието почувствах, че цялото знание получено от мен по време на семинара, цялата натрупана информация - всичко това е влязло в тялото ми... то се е пропило с нея.

- След последната фаза... в края на формата чух звън някъде над всички ни, някаква вибрация...

- След завършването на серията на Луната навлязох във вътрешна тишина, беше пълен покой усещан в цялото тяло.

Правихме серията "Обединяване на силите" по тройки. Отначало я правихме около платформата, но след това ни казаха, че в края трябва да се разгърнем и всички заедно да гледаме на север, към стената по посока на женската зала. Изпълнихме я още няколко пъти обърнати в посока юго-изток.

След това изпълнихме няколко пъти формата на Луната с коментари. През това време на платформата излезе Роберт и Ед (холандски практикуващ) с китари. Майлс каза, че сега ще изпълним формата на Луната с музика и по време на концерта трябва да навлезем във вътрешно мълчание и да отговорим на въпроса: "Какво означава да бъдем същества?"

Беше впечатляващо! Музиката беше много красива. Майлс изпълняваше формата на платформата със затворени очи и въобще не по начина, по който я беше показал. Движенията с ръцете и с цялото тяло бяха протяжни и стигаха много на далеч. Създаваше се усещане сякаш плува в нещо безвъздушно.

Когато наближи момента, в който да навлезем във вътрешно мълчание той попита: "What is to be a bieng?"

Завърши първия ден.

Утро, неделя, 2 ден

Започнахме с форма "Извикване на личната сила". После изпълнявахме "Обединение на силите" по тройки и паси с топка.

Помолиха ни да седнем пред платформата. Трябваше да преминем на следващо ниво на изследване. Бе направен кратък обзор на онова, което вече бяхме изследвали. Изследвахме своите стари ситуации и връзката им с нащоящите.

Сега трябваше да се обърнем към списъка с характеристики на баща си и да изследваме - как ние го виждаме? Какви са били позициите на тялото му, които показват характеристиките му? Ако той е щедър - това означава определена позоция на тялото, думи, поведение и т.н. Ако е "агресивен", "доминиращ", "какъвто и да е още" - същото.

Т.е. трябваше да вземем списъка с характеристиките на баща си и да преминем през всяка точка от него, като ги изследваме от такава гледна точка и да отговорим на поставените въпроси. Дадоха ни 15 минути за това. Не беше много. Всички пишеха в тишина. Когато приключихме трекерита казаха, че тази платформа е стартова площадка, от която започва истинското изследване. А ние трябва да продължим нататък самостоятелно.

После на платформата излезе Тео и няколко холандски практикуващи. Тео каза, че ще правим формата на Луната, но не като вчера. Вчера я правихме повече в сънуване, сега искаме да пренесем практиката повече в първо внимание. Искаме да обърнем внимание на някои детайли, да изследваме конкретни неща.

Тео показа началните паси, когато повидгаме ръцете от стъпалата нагоре и коментира:

Имаме енергийни центрове по краката.

Първият център - намира се в предната част на стъпалото, около пръстите. Центърът му е там където се намира основата на големия пръст на крака. Този център може да се открие и така - когато сме изправени точката на възглавничката на големия пръст, която натиска най-сълно върху земята е този център. Когато вдишваме с поставени стъпала и ръце на земята - енергията от земята която всмукваме влиза през този център.

Вторият център - малко по-ниско от средата на глезените. Там има енергийни дъги. Тези енергийни дъги имат две страни - външна и вътрешна. Външната страна отговаря за получаването на енергия. Тук при вдишване ние приемаме енергия от външната страна на този център.

Третия център - разположен точно под коленете. Ако поставим длените на ръцете на коленете с пръсти надолу то точно там където лежат краищата на пръстите се намира този център. Поставяме длени на коленете и с вдишване приемаме енергия в този център.

Четвъртия център - точно по средата на бедрото. Това е друга дъга. Тук вниманието се насочва към вътрешната част на дъгата.

Тео вече искаше да каже, че започваме изпълнението на серията, но изведнъж си спомни нещо и помоли всички да спрат и каза... (доколкото си спомням), че когато преди изпълнението на паса "Дихание на безкрайността" приемаме енергията на земята през дланите - те трябва да са на нивото на коленете, по такъв начин активизираме енергийния център от тази област.

Изпълнихме форма Луна няколко пъти.

Получихме още коментари, а после ни казаха, че ще изпълняваме формата самостоятелно и в края трябва да навлезем във вътрешно мълчание и да си зададем въпроса: "Какво означава да бъда мъж?" и да запишем отговора си на листа.

После обявиха почивка за обяд. Майлс каза, че след обяда ще отидем в длругата зала и ще се срещнем с "... тези загадъчни същества с матки...". Той ни помоли по време на почивката да се вслушаме в себе си и ни даде задача - трябваше няколко пъти в самота и на глас, силно и ясно да прочетем отговора, който току що сме записали за това какво означава да бъда мъж.

Обяд

Приятелите ни практикуващи казаха, че понеже днес е неделя, всички магазини и кафета са затворени и няма да можем да хапнем в града. Когато отидохме в бюфета, там вече имаше много хора и голяма опашка. Така че отидохме просто да се разходим в Хаарлем. И странно, но намерихме отворено малко кафене, където ни приготвиха вкусна храна. Вярно, че я приготвяха дълго време, но после седнахме на улицата и хапнехме вкусно. Времето беше леко мрачно, ръсеше лек дъждец, улиците бяха пусти. Затова пък беше спокойно и добре хармонираше с тишината която беше вътре в нас.

Когато се върнахме веднага ни поставиха пред платформата. Излязоха Гевин, Майлс, Тео и Роберт. Те седнаха в края на платформата и Майлс прочете своята последна лекция.

Лекция на Майлс след обяд в неделя

Искаме още веднъж да приветстваме всички в тази зала. И особено новите!

Новодошлите! Как се чувствате?

Забелязахте ли, че ние просто ви бомбардирахме с нови паси - огромно количество разнообразни движения? Целта е много проста - да преситим телата ви с кинестетична информация. Умът ви може дълго време да се бори и да се опитва всичко да проследи и да осмисли. Но настъпва момент, когато той се уморява и не му остава нищо друго, освен да се предаде. Тогава влиза в действие нещо друго и взема връх.

Съществува традиция, когато учителя преминава с учениците си всички нива на практика - такъв е войнския път на дон Хуан и Карлос Кастанеда. След определени стъпки от учението те преглеждат всички стъпки - учителят показва всички брънки, всички връзки, за да може практическият опит да стигне до съзнанието. Така се появил прегледа. Древните виждащи отначало видяли практическият аспект от такъв преглед, а после го разширили върху целия жизнен опит.

Ние искаме да направим същото.

Ние също сме ученици и го правим постоянно.

Ще погледнем всички нива на изследването и всички стъпки, които сме направили в това направление.

И така... Първо... Ние потвърдихме, че сме същества, че съществуваме, и че сме същества от енергия.

И започнахме от там, където сме - зададохме си въпроса - какво означава да бъдем мъже?

После погледнахме този въпрос в контекста. Например, това, че мъжът "трябва да бъде силен" - какво означава това? Видяхме, че всеки има свое описание, че всички те са различни и много си приличат. "Силен" за един означава да бъде "умен", а за друг - "финансово независим"...

После извикахме личната сила. В телата си ние усетихме колко много всички ние сме свързани.

Започнахме със стъпалата и разпалихме тази връзка... гърдите, очите - откривахме техния свят и приемахме това в себе си.

Това ни поставяше в рамките на личната сила, но без "аз съм по-добър!"

Така ние изследвахме нашето социално възприятие, нашите идеи: "да знаем какво да правим", "постоянно да контролираме всичко", "да бъдем главни", "да налагаме своето мнение" и други...

Ние искаме да постигнем директно възприятие, което е достъпно за нас. То идва при нас, когато се намираме във вътрешно мълчание. Затова изследвахме циклите в тялото си. Изследвахме фазите на Луната и правихме паси - това трябваше да ни даде отправна точка и рамка.

И след това ние отново се върнахме към въпроса: "Какво означава да бъда мъж?"

Получихме ново осъзнаване.

Ние избрахме един пример от нашия живот и това бе отправна точка. Там ние изследвахме всички позиции на събирателната точка. Взехме най-важния елемент и го променихме. После видяхме, че всичко се промени - постигнахме нова перспектива.

Ние видяхме, че ние сме се научили на тази позиция на събирателната точка. Ние повтаряме тези шаблони от детството. Както и нашите шаблони на възприятие, които можем да променим. А ние имаме избор - следващият път да повторим същото или да променим нещо.

За да изследваме това съставихме списък с качествата на бащите си, които ние копираме и повтаряме. Видяхме, че самото осъзнаване на това ни води до много неочаквани открития. Тогава започнахме изследване на тези характеристики, точките от този списък.

Виждащите наричат това изчистване на свързващото звено.

Това ни помогна да видим света от по-широк ъгъл.

Нека поставим това на прага си и да видим себе си не като мъже, а като същества от светлина.

Какви неща можем да открием в тази позиция? Какви находки още сте направили? (Майлс предложи да споделим находките си. Практикуващите вдигаха ръце, трекерите посочваха някого и той говори за своите открития, те правиха коментари върху тях).

Един практикуващ каза, че било много отрезвяващо, как идеите идват от баща му.

Майлс отговори: "Сталкерите винаги обръщат лодката към себе си. Но не така - "аз, аз, аз..." - двамата ще успеете да преразпределите много повече енергия". Друг мъж, който изглеждаше около 40годишен, разказа:

- Баща ми умря, когато бях малък. Аз почти не го помня. Когато правихме практиките, се чуваха различни думи, но на мен ми бе трудно да съотнеса себе си с тях. Аз си спомних, че по различно време се прикрепях към различни хора, това винаги не е било достатъчно интимно за мен, това ме дразнаше. Затова преглеждах различни мъже от моя живот. Тогава видях тази пустота... осъзнах целия товар от чувства по отношение на тези псевдобащи... и в края целия пласт мръсотия падна от душата ми.

Друг мъж също повдигна въпроса за бащата. Той обаче каза, че при него това вече е преминало като разглеждане на себе си като баща. Той има двама сина. Той каза:

- Аз не мога да бъда "истински" баща на децата си. Моите представи за това... всичко това е като на моя баща. Моите синове са ми като братя. Луната ми помогна да стана не мъж-баща в обичайния смисъл на думата, а нещо друго, нещо по-голямо.

Имаше и още други примери и отговори на трекерите. Във въздуха витаеше дух на голям душевен подем. Чувстваше се, че мъжеите са се освободили от своите социални представи и много от тях са прескочили много напред в абстрактното.

После Майлс каза, че тук ще спрем. Ние сме готови да разберем и други страни. Скоро ще се срещнем с тях и сега способа за взаимодействие с тях ще бъде съвсем друг, не такъв като преди.

Но преди да попаднем там, нека започнем такова изследване от тази страна. Вземете бележниците си и влезте във вътрешно мълчание, помислете и запишете всичко, което можете да отговорите на въпроса: "Какво е това - жена? Как постъпват жените от гледна точка на социума?"

Няколко минути си водихме записки.

В края Майлс направи няколко обяви: за предстоящите семинари, класове, а също благодари на преводачите, звукооператорите и организаторите на семинара.

После ни помолиха да оставим всичко в тази зала, да вземем със себе си само бележниците, химикали и постелките. Майлс каза, че щом излезем от залата, трябва да съхраним абсолютно мълчание. Нито дума както по коридора така и в другата зала. Ще преминем по коридора и преди да влезем в другата зала ще трябва да си свалим обувките. Когато влезем в залата, трябва да минем покрай стените, да намерим свободно място между жените и да седнем там на постелките си.

Когато влязох в залата видях седнали жени, Айрин, Наи и Патриция бяха на подиума. Порази ме абсолютната тишина в залата. Жените седяха добре разпределени из залата, изглеждаше, че са по-малко от мъжете в нашата зала.

Повечето стояха със затворени очи. Повечето се бяха наклонили напред към краката. Някои ни оглеждаха. Срещу нас излязоха на ролкови кънки де момиченца на около 10години.

По-рано ги бах виждал през почивките, това бяха деца на практикуващи. Те караха из залата между седящите жени, а когато приближихме към вратите тръгнаха към нас. Мъжете сякаш се стесняваха да преминават между жените, така че се получи в края така, че повечето седяха в кръг около тях.

Както после се оказа, на жените каздали да поставят възглавничките си до постелките, за да могат идващите мъже да седнат на тях. Майлс обаче забравил да ни предупреди за това. Така че вероятно повечето мъже седяха на своите постелки.

Тео излезе на подиума. Рени и останалите трекери бяха в залата. Наи каза, че сега ще изпълняваме формата на Луната. Тя насочи вниманието ни към изображенията на лунните фази по стените. Трябваше да приготвим бележниците си, за да можем след всяка фаза на Луната да записваме възприятието си и получения отговор на въпроса: "Какво означава да си мъж?" за жените и "Какво означава да си жена?" за мъжете.

Когато направихме формата всички ние бяхме приветствани. Попитаеха ни - как се чувствате? Какво означава да бъдете един до друг?

Всички заръкопляскаха.

На подиума излезе Майлс, Наи и Гевин. Те казаха, че следващото нещо, което предстои да направим е съвместна практика със Свидетел. Ще разкажем едни на други, какво изследване сме направили и какви находки сме имали. Първо ще разказват жените. Наи показа как тя би го направила. Тя даде кратък обзор на техните стъпки в изследването, това как те са правили практиката със Свидетел, какви са новите позиции на тялото и какви думи са били намерени, какви нови направления, какво са записали в списъците си.

После ни помолиха да се разпределим по тройки. Казаха ни, че това трябва да бъдат за нас нови хора и тройките трябва да са смесени. Когато се разпределихме ни дадоха още инструкции как да изпълним тази практика със Свидетел. Отначало трябваше жените да разкажат за своята практика, а след това мъжете - за своята представа за жените по първия пункт от списъка (който е направен в другата зала) и от втория списък, който е бил подготвен току що.

След това мъжете разказват за своята практика, а жените - за своята представа за мъжа от преди и сега.

Тази практика продължи около час. При смяна на разказвача правихме паси.

После ни помолиха да обединим тройките в големи групи. Руснаците образуваха 4 големи кръга. Всеки в кръга трябваше да навлезе във вътрешно мълчание и след това на висок глас да каже, какво осъзнава в момента, какво означава да бъдеш "жена/мъж".

След това всички се събраха пред платформата и седнаха на постелките.

Трекерите ни помолиха да споделим находките си и новия поглед, придобит по време на такава смесена практика.

Ето някои примери:

- Мъжете връщат на земята

- Някаква трезвост - има я у всеки

- Няма никаква разлика между мъжете и жените

- Когато ние (мъжете) разказвахме историите си, жените бяха във вътрешно мълчание

- Мъжете са по-абстрактни, жените - по-практични

На това място трекерите помолиха практикуващите да направят коментар, какво означава да бъдат по-абстрактни и да бъдат по-практични? Практикуващите отговориха, че в тяхната тройка мъжете говорили абстрактно за това какво значи да бъдат мъже - ...(не помня), а жените, когато говорили какво означава да бъдат жени - на първо място в списъка било да ползват козметика (всички се разсмяха), а на второ място - да бъдат равни в обществото.

Още отбелязаха, че първите списъци на мъжете и жените се различавали силно, а вторите много си приличали.

- Вторият списък бе по-тих и семпъл. Забелязахме по-голяма подвижност при жените и по-голяма трезвост при мъжете

- Ние възнамерявахме да бъдем заедно

Стана един мъж на около 50години, с тъмна кожа (помислих си, че е японец, защото чертите на лицето му бяха източноевропейски, а и освен това ни казаха, че на семинара има един практикуващ от Япония). Той каза, че в неговата група забелязали, че думите в списъците на всички са еднакви и че описват всички. Те видели, че тъй като всички ние сме същества от светлина имаме еднакви (подобни) позиции на събирателните си точки... засега...

Когато каза това трекерите се оживиха! А когато после добави "засега...", те активно започнаха да жестикулират и закимаха с глави: "Да, да! Браво! Засега..."

От една група казаха, че при тях се появил образ, че мъжете и жените са като кехлибарени късове от едно находище, едно парче е жена, следващото - мъж и т.н. Трекерите казаха, че това е много красиво сравнение.

- Представите на мъжете и жените един за друг много си приличат.

Една жена от друга група още каза:

- Забелязахме следната идея, която е доста странна, но ние именно такава получихме за "мъжа" в социума - външно той трябва да бъде силен, а вътрешно - крехък.

Още една група разказа, че са забелязали, че съжденията им едни за други да се припокриват взаимно (на мъжете - за жените, на жените - за мъжете) и че им е било смешно, защото те "не били тук", но са си давали вид, там са били социалните същества. Когато изведнъж осъзнахме това, това ни свърза.

Имаше и други находки и нови посоки. Трекерите отбелязаха, че повечето от тях са много образни и поетични.

Наи направи обзор на находките ни. Тя още веднъж отбеляза, че сме успели да уловим за себе си нова идея - че сме същества от светлина и че притежаваме събирателна точка, която заема различни позиции, че имаме инструменти, с които можем да я местим и да изследваме нещо ново, намиращо се извън границите на нашите обичайни социални представи за себе си.

Всички трекери споделиха своите гледни точки относно съвместното ни изследване.

После ни казаха, че ни чака още едно необикновено действие. Отново се разпределихме по тройки. На подиума бяха Айрин, Майлс и Тео - те показваха паси. Те обясниха, че сега ще разучаваме пасите, които са правили мъжете и жените. Жените ще учат мъжете на своите паси (серията за сънуването по тройки), а мъжете - своите (мъжката серия по тройки). Помолиха ни да не гледаме към подиума, а към партньорите от тройката и да се учим от тях.

Начина, по който те коментираха всички паси бе много смешен и забавен.

Започна Айрин. Тя каза, че ще обяснява всичко бавно и в подробности, за да могат мъжете да успеят да разберат. Всички се смяха... Разучихме няколко паса. После Майлс каза, че и мъжете имат какво да покажат... После правихме мъжките паси. Така практикувахме пасите последователно, докато не разучихме всички движения и не направихме обединената серия няколко пъти.

През това време на подиума излязоха всички трекери и много холандски практикуващи. Те носеха големи африкански барабани, флейти, звънчета и още нещо там. Те заеха целия подиум, така че за Айрин, Майлс и Тео вече нямаше място, по-късно те слязоха в залата и правиха паси с всички заедно.

Казаха, че сега ще правим тази форма сами, а те ще ни акомпанират. Освен това ще помагат на някои практикуващи. Излезе Роберт и с ръка показа, че ето тоза част от практикуващите (примерно една четвърт, единия ъгъл) заедно с него ще отмерват ритъма с крака и ще пляскат. Той показа, как да го правят и каза, че после ще се сменим.

Започнахме... Това беше толкова завладяващо!

После друга група тропаше и пляскаше с ръце, после трета... Правихме пасите с огромна скорост, много леко и весело. Бях поразен от това колко красиво се движат хората, колко красиво изпълняват пасите! А когато тропах в акомпанимент, с огромно щастие наблюдавах танцуващите и ми се искаше да се хвърля и да се присъединя към тях.

Накрая музиката спря, всички спряха и започнаха да тропат и пляскат с ръце, завикаха от възторг. Цялата зала просто грееше в светлина!

Трекерите казаха: "Скоро пака ще се срещнем с вас!" и един след друг слязоха от сецаната.


You are here » Форум Кастанеда » Семинари: спомени, лекции и бюлетини » Записки от семинара в Хаарлем Холандия. 9, 10 април, 2005 г.