Семинар „Среща с вътрешната тишина”, Москва, 22 май 2005 г.

Автор: Евгений Егоров. Източник: innerg

Привет, сияещи!

Семинарът не беше голям - по същество 4 часа практика. Но за толкова време практикуващите научиха три великолепни фроми и усвоиха практиката със Свидетел. Струва ми се, че опита на инструкторите по тенсегрити в Русия значително се е повишила в последно време. И трекерите постоянно говорят, че усещат силно нашата решителност и страст в практиката и в търсенето на знания. Усещаше се още, че Рени отговаряше много по-откровено, пълно и дори бих казал – лично, със сърце.

Освен това – бележките си имат ограничения: те са непълни и неточни; отразяват възприятието на конкретния човек и възможността за записване на думите по слух след превода от английски и т.н. Намерението е да предам настроението на семинара, духа на този момент, чувството на това сънуване. И ако има коментари, ще има уточнения, допълване, ще резкажа усещанията си, новия поглед, новия опит и т.н.

Благодаря на всички! С любов, Евгений.

Семинар „Среща с вътрешната тишина”, Москва, 22 май 2005 г.

Утро. Първа сесия.

Семинарът започна с това, че трекерите излязоха на сцената, приветстваха всички и представиха себе си – Рената Мюрез и Елена Шор, Александър Дергай и Наталия Неверова (ново поколение инструктори)...

...Вътрешна тишина – това състояние на възприятието, възникващо след спиране на обичайния вътрешен диалог. Тя е портал към други светове. Достигайки вътрешна тишина, ние се докосваме до нашето енергийно тяло. Тук Рени спря, сякаш си спомни нещо и каза: За тези, които не знаят, нека отначало да разкажем за енергийното тяло?

Виждащите вождат човека като две енергийни сфери, поместени една в друга. Първата сфера съдържа в себе си физическото тяло и отзад на нея е разположена Събирателната точка, Събирателната точка е място с повишена светимост, през което преминават линиите на Вселената (тук Рени се завъртя от кръска надясно и с дясната ръка започва да показва мястото на което се намира Събирателната точка, а после започна да прокарва пръстите на дястана ръка отдолу нагоре, сякаш пръстите се плъзгаха по линиите на света, минаващи през Събирателната точка). Това мястото, където се събира нашето възприятие.

Другата сияйна сфера е чиста енергия. Това е сферата, която влиза при сънуване. Тя е разположена зад първата сфера (Рени също се обърна и очерта областта зад себе си).

Още – първата сфера се дели на две чести: дясна и лява. Нагуалът ги наричаше още: тонал и нагуал.

Как можем да постигнем вътрешна тишина?

Нагуалът казваше, че можем просто да прекратим съжденията си, да спрем вътрешния диалог на мнения, оценки за поведението си и на другите. И щом това стане – нови светове на възприятието ще ни се открият.

Как обаче да го постигнем за четири часа?

Нагуалът ни остави няколко инструкции:

Първо – това са магическите паси, които са позиции на тялото и дишане. Магическите паси преместват вниманието от главата надолу в тялото и това е пауза без вътрешен диалог, която позволява на Събирателната точка да се премести в друго положение. Когато това става – ние виждаме, че енергийното тяло идва право към нас.

Второ – сталкинга и прегледа. Ще изследваме навиците от ежедневието, които отклоняват встрани нашето внимание и ние ще изменяме навиците си и ще връщаме вниманието към енергийното тяло. Това е, което ще ни позволи да се докоснем до вътрешната тишина...

...Магическите паси ни дават енергия, да проследяваме себе си. Това можем да правим винаги в ежедневието. Можем да проследяваме шаблоните си на поведение, а появата на вътрешно мълчание ни позволява да изменим тези шаблони.

Това ще позволи да променим навиците си и положението на Събирателната точка и да почувстваме енергийното тяло. Повечето от ситуациите, в които губим връзката си с енергийното тяло са ситуации на взаимодействие с други хора. Трябва да разберем и да изследваме как подхождаме към нашите взаимодействия.

Например, вика ви шефа и казва, че ви поставя задача да подготвите и проведете мащабна конференция след 9 дни. А вие до сега сте планирали близките дни да си вземете отпуск и да отидете на почивка на море. Има няколко начина за реакция и действие. Можете да го изпратите на майната и вероятно да развалите кариерата си и служебното положение. Можете да се съгласите и да свършите тази работа неохотно, с постоянната мисъл за провалената почивка и с лоши чувства към шефа си. Но може да намерите и трета точка отвъд пределите на тези две крайности.

Какво можем да направим за да я намерим? Можем да изменим положението на тялото, да подишме, да направим магически паси или част от някоя форма. Всичко това и много други неща могат да ни помогнат да намерим друга възможност, трета точка, нов поглед, друг път – това може да го изразим с различни думи, но същественото е, че няма да съдържа в себе си горчивина или самосъжаление.

Друг пример. Майка се безпокои, че детето и не си пише домашното. Обичайното взаимодействие е натиск или заплаха. Може да му забрани да излиза две седмици. Може дори да не му обърне внимание - «ще му мине». Но може да се направи пауза в тези обичайни реакции, да се изпълни дишане, някакви паси и да се проследи положението на тялото. Да се поговори с детето. Може би нещо се е случило в училище и то се страхува да разкаже. Може би някой го бие. Може учителя да го е злепоставил пред целия клас. Може да е стеснително. Може би има нужда от очила, защото зрението му е отслабнало, но то не може все още да разбере това. Много неща може да се случат в живота на малкото същество, а то да не иска да влага енергия в разбиране на това.

Трябва да открием друг начин, за да могат нашите взаимодействия да произтичат от вътрешното мълчание. Сега ще дам пример от моя живот (от лекции преминахме на практики). Затворете очи (или ги оставете отворени, както ви е удобно) и много ясно и точно си спомнете скорошно събитие, което може да се е случило преди няколко дни, може и вчера, а може и малко след като сте влезли тук в залата. Самата аз, каза Рени, имам поне по две всеки ден.

Спомнете си го напълно – как си участвал във взаимодействието, как се е случвало, какви думи, кой и как е казал, какви са ти били реакциите, какъв е бил вътрешния диалог и какво е било положението на тялото. После влезте в това положение на тялото. Ако е нужно станете. Заемете това положение на тялото точно.

Възстановете в главата си същия вътрешен диалог. Останете известно време в това състояние и го изследвайте. Осъзнайте всички детайли от вашето положение на тялото, всички усещания. След това запишете подробно всичко, което сте успели да си спомните: самата ситуация, вашето положение на тялото в този момент и вашия вътрешен диалог.

Когато бяхме готови, Рени предложи отново да навлезем в това състояние, точно да възпроизведем положението на тялото и вътрешния диалог. Следващия и въпрос беше: Какво бихте искали да измените в положението на тялото си? Направете го. След това тя помоли да обърнем внимание на това, как се променя нашия поглед върху ситуацията. Тя приведе пример с думи на Карлос Кастанеда:

Начина по който реагираме всеки ден – това е навик. Това е част от нашата лична история. Тези навици обикновено се влачат от нашето детство. Например, ако аз обичам да получавам указания от шефа си, вероятно, родителите ми са ми давали много указания, които не съм искал да приемам. Ако забелязвам, че търся усамотяване, вероятно когато съм бил малък компанията ми не е била добра или другите деца около мен. Ако не позволявам никой да закъснява, то родителите ми са искали същото.

Карлос Кастанеда казваше, че повтаряме едни и същи шаблони всеки ден до тогава, докато умрем.

Това е дига на язовир.

Искаме да ви зачетем думите, които записал Карлос Кастанеда: За да функционира един навик трябва да са налице всички съставни части. Ако една от частите липсва, то целия навик се разпада. После Рени предложи всички дастанем и заедно да изпълним паса Да бъдем тук и сега.

Когато изпълнихме формата тя каза, че сега ще изменим положенито на тялото и дишането си. Предложи, съхранявайки това ново положение на тялото, да се върнем към прегледа на същата ситуация и да проверим усещанията си за нея. Има ли някакви изменения, може би нов поглед, идеи, друг вътрешен диалог?

Може на някой да се прииска да свърши нещо по друг начин? vСлед като известно време иследвахме ситуациите си и писахме новия поглед, тя ни помоли да споделим своите находки. Мнозина разказаха, че при тях се е променило отношението към ситуацията, те забелязаха нови детайли в нея и при тях се повило ново усещане и дейстивя.

В един от коментарите към отговорите Рени каза:

Истинското повикване се състои не само в това, как взаимодействаме, докато сме във вразка с Духа, със себе си, но и с други същества. Обикновено можем да се отказваме от духа заради съществата и обратно, можем да се откажем от съществата заради Духа. Но ние се стремим да поддържаме и двете.

Ние не искама да станем мили, меки, добри и човечни. Имало е много ситуации, когато Карлос Кастанеда е намирал за нужна трезва безжалостност. Но това не е било от личната му история, а от това, какво е искал в дадения момент. И той е действал като проводник на безкрайността. Той е предлагал.

Така нашите примерни ситуации от живота – могат да бъдат дребни, протичащи гладко и дори мили. Но ще има и твърди ситуации и със средна търпимост, които обаче ще изискват безжалостност.

От безобидност ние се движим към безжалостност и безстрашие.

После ни помолиха да се разпределим в залата и казаха, че щи изпълняваме формата Карта на пълното възприятие. В тази форма се работи с вратите на сънуването – това са места, където се свързва физическото и енергийното тяло (може да се каже, че в тези места физическото и енергийното тяло съвпадат). Тогава, когато пренасяме вниманието в тези места, ние ги запалваме, усилваме връзката с енергийното тяло, призоваваме обратно към нас еренгийното си тяло. И това ни вкарва в тишина.

Разучихме последователно пасите на първата, втората, третата, четвъртата и деветата врати и няколко пъти изпълнихме цялата форма.

Щом я завършихме ни казаха, че ще се върнем още веднъж към ситуацията си, ще погледнем върху нея от нов ъгъл и ще запишем новите си виждания в листите си. След това обявиха почивка за обяд и ни дадоха задача да съхраним състоянието, а също да наблюдаваме събитията, които ни извеждат от него, да правим дихателни и всякакви паси, например Сканиране от формата Тук и сега и да гледаме, как това влияе на ситуацията и на нашия поглед за нея.

След обяд. Втора сесия.

В първата лекция излязоха Рени и Саша. Рени предложи да споделим находките си, докато сме обядвали. Имаше много интересни истории. В един от коментарите Саша каза, че Карлос Кастанеда често е говорил за скоростта на маговете. Веднъж той разбрал, че Карлос Кастанеда има предвид скоростта за излизане от различни ситуации. Можем да го направим веднага, щом още забележим или след две седмици, или след половин живот, или никога.

Той още казал, че ние ту влизаме във вътрешна тишина, ту излизаме. Това прилича на колебание. И това е нормално. Но задачата е да забелязваме когато сме балансирани, точно тогава да призоваваме вътрешното мълчание и да излизаме от ситуация.

След обсъждането на историите Рени каза няколко думи:

Карлос Кастанеда казвал, че в практиката със Свидетел има нещо много ценно за нашия сталкинг и преглед. Ние откриваме нови детайли в същите ситуации.

Друга задача на тази практика е да ни освободи от тайни, които се страхуваме да осъзнаем. Когато изпразним себе си, ние поставяме всичките си страхове на масата (тя показа с ръка как сякаш взема с пръсти нещо от повърхността на сферата, стиска го в юмрук, пренася го и го пуска настрани). Ние изхвърляме онова, което е задържало Събирателната точка. Тогава Събирателната точка започва плавно да преминава в други позиции.

После ни предложиха да се разделим по двойки и да изпълним практиката със Свидетел. Лена Шор ни даде инструкции, как да я изпълним: Отначало заедно изпълняваме формата Тук и сега. След това единия разказва своята история, описва началните положения на тялото и вътрешния диалог и тези които той е открил отпосле, а също новия поглед; после двамата правят още веднъж формата Тук и сега и се сменят; в края двамата правят формата Тук и сега за завършване на практиката. Когато всички са изпълнили практиката, ние отново споделихме новия поглед и това което сме открили.

Имаше една хубава фраза на един от практикуващите: „Борим се като в детството за първенство”.

По повод съперничеството Рени каза:

- Карол Тигса ни казваше, че за да се бием са нужни двама. Ако единия липсва, то борбата не се получава. На него му е необходимо да удържа това състояние.

- Още Карол Тигс казваше, че ние вземаме всичко от детството и че тя още не е срещнала някой, който да е на повече от две години и половина.

Един практикуващ разказа история, как веднъж партньорът му се разсърдил заради голямото закъснение и се държал грубо. Тогава в някакъв момент той го видял като малко обидено дете. Тогава започнал да се държи с него така – да го успокоява като дете. Пет минути по-късно въпросът бил решен.

Рени каза, че това е пример за разчитане на енергията. Без да сте приятни и мили, но сте имали два варианта. Тя отбеляза, че вътрешната тишина дава някаква пауза през която ни се предоставя друг вариант, друга възможност за действие.

Имаше въпрос за това, могат ли двама практикуващи да провеждат съвместно практика със Свидетел ако ситуацията някак засяга и двамата.

Рени каза, че да, възможно е. Но за това се иска смелост „желязна воля”. Обикновено в подобен род взаимодействия лесно може да се скриете и да покажете „своята версия за истината”. Ако сте способни да слушате и да бъдете във вътрешна тишина тогава – да може. Но по-добре да започнете практиката със Свидетел все пак с други хора. Такава е ситуацията със семейните практикуващи. В началото им трябва да правят практика със Свидетел с други практикуващи и едва след това може да я правят заедно.

В края Рени отбеляза, че сме разгледали достатъчно примери за това как влизаме в ситуациите, какви положения на тялото заемаме и какъв ни е вътрешния диалог. Също видяхме как това може да бъде променено, какви нови гледища можем да получим. И „у всички вас сега има инструменти, които можете да извикате в себе си. Те ни помагат да установим връзка с Духа”.

После излезе Саша Деркай и разказа своята история:

Историята на Саша Дергай

Искам да разкажа историята за това как проследих вътрешната тишина. Един прекрасен слънчев ден в Лос Анджелис трябваше да ходя на работа. Беше петък, рано сутринта, изобщо не ми се ставаше, за да ходя в офиса. Но нямах избор, затова помислих, че като отида в офиса няма да правя нищо особено – ще вляза в интернет, ще почета книга. Точно така беше първите няколко часа, после дойде шефа и ме попита за едно задание, което трябваше да изпълня възможно най-бързо. Тогава си спомних, че съвсем съм забравил за него. Предстояха почивни дни и въобще не исках да ги губя за работа.

Затова започнах да се защитавам и да се дразня. Казах на шефа всичко каквото мислех, че това са тъпи, никому ненужни задания, които трябва да изпълняват другите сътрудници и че изобщо това е тъпа работа. Но шефът каза, че заданието си е задание и излезе.

Вътрешния ми диалог беше такъв: „Защо винаги аз? Не искам да правя това!” Положението на тялото ми беше: стомахът напрегнат, дишах с горната част на гърдите, лицето бе напрегнато, челюстта ми стегната. Осъзнах състоянието си едва когато излизах от офиса.

Вечерта позвъних на Наташа Неверова и и разказах случката. Тя ме попита: „Какво беше положението на тялото ти в този момент?” Влязох в това положение и и го описах. Тогава тя попита: „Какво би искал да промениш в него?” Изправих раменете, въздъхнах дълбоко и отпуснах корема. Тя попита: „Имаш ли нови идеи?” Отговорих: „Това си е моя работа?” (всички в залата се засмяха).

Това беше нов поглед, но все пак нещо оставаше. Тя попита: „А изпитваш ли благодарност? Може би заради заплатата?” Помислих, ами да, добре ми плащат. Разполагам с кола и мога да пътувам. Почувствах благодарност, но ситуацията все още не беше изчистена напълно.

След месец всичко се повтори. Аз отново позвъних на Наташа. И ние отново открихме нови идеи.

И така продължи половин година. Всичко се повтаряше по един и същ сценарий. Мениджърът ми даваше задача да свърша нещо и аз започвах да се ядосвам: „Защо винаги аз?”

Веднъж позвъних на Наташа. Тя възкликна: „Ти добре осъзнаваш, че през цялото време ми разказваш едно и също?! А какво става с новото?!” Тя ми каза да отида до едно дърво и да му разкажа историята си. Стана ми любопитно. Отидох в парка до в къщи. Там има много зелени ливади, красиви фонтани пораждаха дъги в пръските си, пееха птици.

Намерих място, където имаше малко хора. Там си харесах една бреза. Знаете ли, че в Лос Анджелис брезата е рядко дърво. Тъй че аз се приближих към нея, прегърнах ствола и повиках вътрешното мълчание. Почувствах спокойствие. Освен това направих магически пас с дишане, което още по дълбоко измести моето осъзнаване. Тогава разказах на това същество цялата история на своя вътрешен диалог.

Почувствах се още по-празен. Стъпалата ми бяха свързани със земята, дишането ми беше пълно и с цели гърди, възпримемах света панорамно. Чувствах връзка с брезата. Чувствах как лъчите на слънцето ми дават храна, а фонтаните – песен.

Вятъра шумолеше в листата и от тишината се появи въпроса: „А какво искаш?” Не успях да отговоря на този въпрос. После тръгнах към къщи и звъннах на Наташа. Тя ми каза, че духът ми е направил подарък – тишината.

Спомих си, че на един от семинарите ни разказваха, че дърветата имат дълбоки корени, те се спускат дълбоко в земята, така че дървото има много силна и дълбока връзка със Земята. Дървото получава енергия от слънцето. То не може да се движи. Но то много ясно откликва на енергийните потоци. Дървото винаги е в настоящето, за него няма бъдеще и минало, а има само тук и сега, то винаги е в мълчание.

После Наташа ми предложи да изпълня магическо действие, на което Клара научила Тайша Абелар – тя ми предложи да отида при това дърво и да събера няколко от неговите окапали листа, да ги занеса в къщи, на хартия да напиша въпроса, който ми е задало дървото, да окача този лист на стената, а листата - под него. Така и направих – окачих листа с въпроса и листата на работното си място. Седнах на стола и в мен се появи този въпрос. За начало аз си го преформулирах така: „Какво очаквам от работата си?”

Веднъж реших да поговоря с мениджъра си. Повиках вътрешната тишина и отидох на среща. Бях много спокоен, говорех ясно, бавно и внимателно подбирах думите си. Казах, че работата много ми хареса, че той е най-добрият мениджър, който съм имал, но през последните месеци е започнала да ме обзема рутината, еднообразието на заданията. Попитах го за един нов проект, който все се планираше, но все не стартираше.

Изминаха няколко дни и мениджърът ми дойде и ми каза, че новият проект е включен в плана, и че ме назначават за ръководител на проекта и за помощник ми дават моя колега.

Проектът завърши успешно и донесе много добри резултати и моите взаимоотношения с мениджъра се подобриха.

Работата престана да бъде бреме за мен и я изпълнявах с удоволствие.

Но все още оставаше открит въпроса: „Какво искам още?”

Тогава отново отидох при дървото. Влязох във вътрешно мълчание, разказах, какви промени са станали с мен в работата и му благодарих. Отново направих няколко магически паса и дишане. И в един момент от тишината изникна мисъл, спомен, идея за това, колко много исках някога да напиша разказ. Това така ме сграбчи, че отидох в къщи, седнах и започнах да пиша.

Беше удивително състояние – нишките на мисилте ме обгръщаха отвсякъде, а аз ги ловях направо от въздуха. Героите и техните жизнени образи се оформяха ясно и от само себе си. Никога по-рано не бях изпитвал подобно нещо.

Аз намерих отговор в мълчанието, че имам желание да изразя себе си в писмен вид, искаше ми се да пиша. Когато пиша, това ме изпълва и открива друга моя част. По-рано не знаех за нея. Дори имам мечта, може би на фестивала в Кан ще бъде представен филм, сценария, на който ще напиша аз.

После позвъних на Наташа Неверова и и прочетох моя първи разказ. Думите извираха от вътрешната тишина и аз осъзнавах всичко ясно и отчетливо.

Тя каза: „Разбира се! Енергийното ти тяло е много близо!”

Благодаря.

След това се пръснахме из залата и разучавахме пас след пас формата на дървото. После няколко пъти я изпълнихме цялата. В края изпълнихме формата под звуците на музиката от диска „Първата врата на сънуването” (9трак).

Завършихме правенето на формата едновременно с музиката. Трекерите слязоха от сцената, а ние стояхме в звънящата вътрешна тишина.

После те тихо се качиха на сцената, изказаха думи на благодарност към нас и казаха, че семинарът е завършил.

Вечерта. Сесия с въпроси и отговори.

Тази сесия започна буквално веднага – след около 10 минути. И продължи кратко – около половин час. (следват: Въпрос-Отговор) - В преписката имаше писмо, в което се казваше, че вътрешния диалог също трябва да се чисти. Какво ще кажете за това?

Трекерите не разбраха веднага за коя преписка става дума. Клиъргрийн също поддържа няколко преписки и ми се стори, че те отначало се опитваха да разберат в коя от тях може да е имало такава фрза. После практикуващите им казаха, че това е московската преписка. Отговорът беше такъв: - На този семинар изучавахме инструменти, помагащи ни да спрем вътрешния диалог. Смятаме, че спирането на вътрешния диалог е най-голямото изчистване. - Тук на тези семинари, имам необикновени усещания. Но в ежедневието хич не мога да се върна към тях, към тази яснота на възприятието. Как да я задържа?

- Приеми това, че в света на ежедневието също може да се действа изхождайки от вътрешно мълчание. Карлос Кастанеда казваше, че от вътрешно мълчание можем да правим стратегии.

- Нима всичко това е възможно?

- Безусловно! Както казваше Нагуалът – не вярвайте на нито една наша дума! Щом се приберете проверете сами! Възнамерете вътрешната тишина и действайте от нея.

Рени взе думата:

- Сякаш този въпрос не спира да се появява: ще дойде ли момент, когато вътрешната тишина ще дойде и ще бъде с нас безкрайно? Не, не е така. По-добре да кажем, че трябва да се борим за вътрешната тишина цял живот. Саша казваше, че нашето състояние прилича на колебания – ние ту навлизаме във вътрешна тишина, ту излизаме от нея.

- С нас обикновено се случват кратки изблици на вътрешна тишина, последвани от дълъг вътрешен диалог. С придвижването на сталкинга на себе си, започваме да разбираме вътрешния си диалог много добре. Започваме да осъзнаваме, че повтаряме в себе си постоянно едно и също. Не е ли странно? Аз например, винаги съм мислила, че закъснявам, бързах, исках да свърша възможно най-много.

- Идва такъв момент, когато вътрешния диалог става толкова познат, че не ни трябва да го слушаме. Той вече не управлява възприятията ни. Аз се измествам във вътрешно мълчание и се появява познание за вътрешната тишина. Вътрешния диалог спира, защото той вече не контролира моя Дух.

- Рени! Вие възнамерила ли сте да изгорите в „огъня отвътре?”

- Нищо друго не искам повече от това! А вие?

- Ако посещавам семинари, имам ли шанс? Всеки ли има шанс? Или трябва още нещо?

- Трябва ви само непреклонно намерение. Дори не ви трябва да знаете всички магически паси. Карлос Кастанеда казваше, че единственото, което ни е нужно е един магически пас и безкрайно намерение.

- Когато навлизам в сънуване, нещо идва и ме тегли ту под земята, ту в космоса. Какво да правя с това?

- Е, не съм била с вас там, (Рени се усмихва). Първото, което може да се отговори – винаги можете да кажете „Не!” Ако в други сънища стане нещо подобно и вие занете, че не искате това просто кажете „Не!” Много е просто и работи точно.

Има още и втори отговор. Преди всичко, какво можете да кажете за страха си? Понеже въпросът ви говори и за страха ви. Изследвайте страховете от първото си внимание, от ежедневието. Ние пренасяме всичките си страхове в сънуването.

Съставете списък на всичките си страхове и просто се вгледайте в него.

Можем още да добавим, че докато имате физическа форма – вие винаги ще се събуждате в леглата си. И ако нещо идва при вас винаги можете да му кажете „Не!” Винаги имате избор!

- Искам също да попитам за сънуването, след като заговорихме за това. В съня ми се появи жена в бяло. Коя е тя?

Трекерите се засмяха, както и всички в залата. Рени отговори: „Не знаем, това си е ваш сън” Саша се пошегува: „Елате после при мен, аз имам телефонния и номер.”

- Вие казахте, че ни трябва да знаем един пас и да имаме непреклонно намерение? – Да, един пас е достатъчен. Но без него не бива, тъй като той задава направлението. Имайки силно намерение трябва още да се знае, накъде да вървите. Дори будистите, правят практики, които преместват събирателната точка. Всяка традиция има нещо, което ви отделя от тонала. Но трябва точно да се знае, какво възнамерявате. Това, че знаете магически паси – това е само в първото внимание.

- Но самите магически паси ви изместват във второто внимание и възнамерявайки постоянно от енергийното тяло вие ще се окажете в своето енергийно тяло. Когато изгаряте в „огъня отвътре”, ако имате достатъчно енергия, вие се превръщате в неорганично същество.

- Трябва ли войнът след придобиване на свобода да продължава борбата за осъзнаването си?

- Битката за свободата никога не свършва. Аз мисля, че вие искате да попитате за това какво става, когато умираме? Аз обаче нямам лично описание. (Рени се замисли и после продължи. Стори ми се че очите и се навлажниха) Карлос Кастанеда казваше, че тази борба продължава винаги. Вие готов ли сте да се срещнете с онова, което ви чака там? И от Свидетеля, който видял как Карлос Кастанеда изгорял в „огъня отвътре”: „Тази неуморна сила, която се нахвърля и ви удря, разрушава вашата връзка”. На нея именно се противопоставя войнът. Връзката на осъзнаването във второто внимание – това е, което позволява да удържим себе си цялостни.

- В книгите на Кастанеда се казваше за използването на камъни за спиране на вътрешния диалог. Този практически метод работи ли още?

- Не са ни обучавали на това. Има много примери. Дон Хуан е прилагал много прийоми, които били подбрани лично от него. Това на което ни е учил се отнася към групата. Пробвайте сами. Ако това работи и усетите, че е практично за вас изследвайте този метод.

Разкажете ни за „умирането на война”. Осветете този аспект на смъртта на личността на война.

- Карлос Кастанеда много е писал за това в книгите. Там има много премери. Помните ли, как е „умирал” в избелялата стая на хотела с вид на кирпич стена? Онова, което трябва да умре е нашето „социално аз”, нашите навици, шаблони на поведение. Онова, към което се стремят войните е да придобият поглед в безкрайността.

- Навиците и шаблоните са много индивидуални. Но воинът се стреми да получи погледа на птица в полет, да получи поглед отгоре. Той се стреми да разшири своето осъзнаване. Ако срещнете Карлос Кастанеда или Карол Тигс, веднага ще откриете колко разширено е тяхното възприятие. В първото внимание, както и във второто – те са били огромни. Беше просто поразително!

- Може ли лошо място да повлияе на процеса на натрупване на енергия?

- Можете ли да промените енергетиката на това място? (-Не). Няма нужда да се хващаме с това. Ако не можем веднага да променим енергията на някое място, можем да се настроим да направим това постепенно. Ако се безпокоите, че отрицателното място ще погълне енергията ви или неблагоприятна енергия ще навлева във вас – това е заблуда. Но ако ви е неприятно може да използвате пелин – сушена трева може да запалите и с дима да очистите помещението. Същото може да направите и със свещ можете да я поставите в ъгъла. Всичко това трябва да правите с намерение, цялата негативна енергия да изгори.

Рени каза:

Имаеш много интересни моменти по-рано на семинарите, които провеждаше Карлос Кастанеда – там идваха хора, знаете ли, такива скептици, противници. Имало е хора, които задаваха много провокативни въпроси. Дори са се държали като животни, създаваха шум и т.н. И Нагуалът казваше, че създавал енергиен кръг около тях и ги отделял. Всяка подобна на неговата енергия се насочвала към него. Това същество може да се е държало после дори и по-лошо. Но това вече не пречело на никого.

- Аз испитах момент на истинско вдъхновение и ми е трудно да го върна обратно.

- Нужна е сериозна и последователна работа. Прекарали сме милиони минути в старото положение на тялото. Сега задачата ни е да съберем минути с ново положение на тялото и нови усещания.

- Веднъж в съня си видах на пръста си пръстен с някакви мустачета (или антенки), като им въздействах можех лесно да сменям сънуването. Какъв предмет е това? Трябва ли да се опитвам да открия този предмет?

- Искате да откриете този предмет в съня или в реалността?

- Не знам.

- Добре. Това е ваш опит – това е яко! Втората врата в сънуването! Но не е задължително да имате предмет, за да преминете. Ако представлява интерес за вас да – открийте този пръстен. И вечер когато спите, можете да го откривате на ръката си. Може да се окаже много практично.

Това беше последния въпрос. Трекерите слязоха от платформата, но ги обкръжиха около масите с апаратурата и дълго не ги пускаха задавайки им въпроси.