Писмо от Клиъргрийн за настъпващото десетилетие

28 декември, 2009 г
До: практикуващите тенсегрити
Тема: Семена за новото десетилетие

Радостни поздрави на всички! Пристига нова година – и ново десетилетие!

Преглеждайки миналогодишните ви писма за вашите възнамерявания за Новата година, бяхме впечатлени от еволюцията показана в тях. Гледайки колко далече са стигнали много от вас миналата година и миналото десетилетие, се надяваме че преди тази смяна на годината, преди да се заредите с нови сънища, планове, цели; ще отделите време да оцените себе си: какво СТЕ постигнали, и как планирайки проект и споделяйки го със свидетел, наистина работи!

Виждаме го във вашите писма където ни пишете как създавате нови взаимоотношения, работа, премествате се на ново място, намирате нови настроения във вече отдавна установени връзки, фирми, населени места; нови творчески начинания, нова яснота. Наистина е удивително да наблюдавате какво може да направите когато насочите вниманието си към нещо!

През последните 10 години чрез семинари и писма, ние проследихме нашата връзка със силата – първо изследвахме в какво вярваме че сме добри или не сме, опирайки се на сравнения в култура, пол, цвят, възраст, социален статус, банкова сметка и др. Откривайки тези области като разглеждаме нашия живот, родословие, култура. Започнахме да намираме пътища които заобикалят тези вярвания. някои от тях вече изчезващи, други приличащи на износени чорапи, избелели и носят неприятно усещане.

Други вярвания още се мотаят наоколо като стари приятели с които сме се научили да сме внимателни и с времето да танцуваме с тях различно, или сме се освободили от тях. След всичко това, въздействието се измести далеч от правенето на сравнения и битки за надмощие към изявяване на нашата истинска стойност, открита вътре в нас, там, където разпознаваме себе си като универсални същества, приемащи различни чудни форми.

Като универсални същества ние приемаме, че истинската сила е да направим прехода от това да сме фокусирани главно върху въпроса „Какво ТЕ могат да направят, за да променят нещата?” към фокусирането все повече към въпроса: „Какво мога АЗ да направя за това?” Както Дон Хуан казал на Карлос Кастанеда: Никой нищо не прави никому, още по-малко – на един виждащ, на едно същество по път със сърце. Да приемем това, казваше Карлос Кастанеда, е първата крачка към любовта и лидерството.

Така, сега, като тяло от практикуващи, сме готови да се изместим от фокусирането върху МОИТЕ цели, МОИТЕ мечти към една по-широка перспектива на лидерство: Как мога аз да бъда светлина за самия себе си, моите любими хора, семейството, културата, общностите, местата, където живея, работя и творя? Как да осъществя моят дял в развиването на осъзнанаването на хората, изместващо се към ново време, време, което може да бъде описано, както Бъкмистър Фулър казваше, чрез прехода от „аз ИЛИ ти” към „аз И ти”, „далеч от произвеждането на средства за убиване, и към производството на средства за живеене?

Бяхме вдъхновени за това от филма Invictus (Непобедим), който ни напомня, че можем да бъдем по-големи от това, което можем да си представим, много по-пламенни, по-щедри, по-великодушни и щедри (буквално for-giving=за-даване) и по този начин може да създадем един по-добър свят, в който да живеем. „Прошката премахва страха”, казваше Нелсън Мандела, който беше един от героите на Карлос Кастанеда. Така, ако можем да простим своите грешки и грешките на другите в преценките и сравненията, в търсенето на външни идеи за сила, ние може да станем изобретателни, наистина изпълнени със сила същества, каквито сме създадени да бъдем.

Следните думи на Мариан Уилямсън често се асоциират с горните думи на Нелсън Мандела:

* „Нашият най-голям страх не е в това, че сме неадекватни. Нашият най-голям страх е, че сме неизмеримо силни. Светлината в нас, а не тъмнината в нас е това, което ни плаши. Ние се питаме: Кой съм аз, че да съм брилянтен, великолепен, талантлив, легендарен? Всъщност, кой си ти, че да не си това? Ти си дете на Бога. Това, да се правиш на незначителен, не дава нищо на света. Няма нищо просветлено в това да се свиваш така че другите около теб да се чувстват несигурни. Ние сме предопределени да сияем, както сияят децата. Ние сме родени за да проявим славата на Бог, който е в нас. То не е само в някои от нас, то е във всеки. И като позволяваме на вътрешната си светлина да засияе, ние несъзнателно позволяваме на другите да направят същото. И когато сме се освободили от собствения си страх, само нашето присъствие автоматично освобождава другите.”

Така с признанието към основите, които сме положили през последните десет или повече години (ако сте били с нас толкова дълго), или през последния период от време (ако сте ярко сияещ начинаещ), всеки от нас може да провери:

* Къде виждам себе си след една година?

* А след пет години?

И за тези, които искат смело да изминат разстоянието:

* Къде виждам себе си след десет години?

Всеки от нас може да Сънува напред просто за радостта от това! Тайша Абелар описваше този вид сънуване като излъчване на радостна мрежа от намерение, където можем да видим какво ще уловим в тази мрежа. Какво се връща в нашето осъзнаване и опит след като сме хвърлили мрежата?

„Използвайте въображението си”, казваше тя и напомняше думите на Албърт Айнщайн: „Въображението е по-важно от знанието. Защото знанието е ограничено до това, което сега знаем и разбираме, докато въображението обгръща цялата вселена и всичко, което ще бъде някога в нея.”

Нека да използваме въображението си докато хвърляме нашите мрежи във следващата година, следващите пет години, следващите десет години!

Всеки от нас би могъл да ползва следващите области като насока, която да подпомогне да структурираме нашето „хвърляне на мрежата”:

* Кое е главното, върху което ще се фокусирам през следващите една, пет или десет години?

* В какви нови творчески начинания или подходи участвам?

* Кой е около мен? Около кого съм аз? Как се чуствам заедно с тези същества? Какво създаваме заедно?

* Къде съм аз? Какво е усещането?

* Какво съм осъществил? (Пример: Дали съм построил къща, която хармонира с околната среда? Дали съм завършил/а образованието, от което се нуждая, за да бъда учител или изследовател? Създадох ли мир в собствения си дома? Записах ли албумът, който исках да споделя с другите? Засадих ли дърветата в градината или в парка, или подготвих ли мащабното засаждане на дървета, за което мечтая? Започнах ли изработването на бижута, които да носят намерението за радост за другите? Участвах ли най-после в тази програма за микро кредитиране? Или подготвих ли онзи уебсайт за международно сътрудничество между адвокатите, защитаващи правата на децата?)

* Какво е усещането?

* До какви нови сънища ме доведе това?

Съветваме ви да споделите тези открития със свидетел!

За да поддържаме това упражнение, предлагаме две неща: Първото е нещо, което е добре известно на опитните практикуващи:

Почистете вашето работно място или мястото, където живеете, или част от това пространство, освобождавайки се от всякаква бъркотия и поставяйки вдъхновяващи или справочни книги, обекти, картини или др. в това пространство, изразяващи това, което възнамерявате през Новата година, а също и такива, които изразяват това, което възнамерявате за Новото Десетилетие.

След това, изберете една дейност, свързана с намерението ви и нека Новата година ви завари изпълнявайки тази дейност – ако ще водите певчески хор, например, то нека Новата Година ви свари изучаващ ноти, или пишещ до потенциални членове на хора, или изготвящ програма за представление.

Следващата поддръжка за това е десет дневно пътуване, започващо на 1 януари (или за тези от вас, които четат това след 1 януари – в деня на прочитането на това писмо). Всеки ден е посветен на отделна тема, която да следвате:

Ден 1: Благодарност към всички, които са ви помогнали в живота ви.

Ден 2: Опрощаване.

Карол Тигс казваше, че нашата култура е толкова много for-taking (за-взимане), но какво става ако сме повече for-giving (за-даване) ?

Ден 3: Поемане на грижа – за някакво домашно животно, към самия себе си, децата ви, растения и др.

Ден 4: Преглеждане и осъзнаване на това колко много имате

Ден 5: Освобождаване от това, което не ви е нужно.

“Раус, Раус (Вън, вън)! Възкликна Флоринда Донър-Грау с ръце във въздуха”

Ден 6: Дъбоко слушане—на някого, на себе си, на вятъра и дърветата, на музикално произведение –изборът е ваш

Ден 7: Писане—изразявате какво виждате, чувате и т.н.

Ден 8: Просто движение, кънки, ходене пеша, излизане сред природат, парка (за част от деня)

Ден 9: Изпратете добри мисли към другите, напишете писма за мир

Ден 10: Ваш избор—работете по творчески проект, или ден за лудории, каквото ви харесва!

И за всеки от вас, който иска да иде още малко по-далеч:

Ден 11: Ден за почивка (Приятна дрямка, почивка от телефонните обаждания, място, където си почивате)

Може да се окуражавате един друг, да се чувате със свидетеля си или практикуващата група, и т.н. Чуствайте се свободни да ни изпращате въпроси по e-mail или идеи, и ни ИЗПРАТЕТЕ ОТКРИТИЯТА СИ относно това начинание до Новата Луна на 15 януари! Може да включите:

* На какво бихте желали да отдадете признание; как сте научили и израстнали през последните десет години, пет години, една година..

* Къде се виждате след една, пет, десет години.

* Какво ви завари да правите Новата година.

* Какво се случи през всеки от десетте дни, през които отглеждахте семената за Новото десетилетие.

И като напомняне, ако се поддавате на настроението „това е твърде трудно”, ви предлагаме една поема, която е въодушевила Нелсън Мандела да продължи да сънува своя сън за нова Южна Африка, за „нацията на дъгата”, по време на 27 годишното си затворничество.

Авторът на стихотворението е английстият поет Уилям Ърнест Хенли, чието недобро здраве е довело до загубата на стъпалото на левия му крак на 13 годишна възраст, и който е написал тази поема от болничното легло на 26 годишна възраст. Независимо от инвалидността си, той упорства и преуспява с един крак, водейки активен живот и успешна кариера, отглежда семейство и живее до петдесет и три години.

Invictus (Непреклонен)

Пред мрака черен на нощта,
сред ада страшен и огромен,
на всички богове благодаря
за своя дух, тъй непреклонен.

От собствената си съдба потиснат
не ще изтръпна, нито ще проплача аз,
и в лапите на участта притиснат крещя-
но с непреклонен глас.

И всеки тук обзет е от гнева,
навред витае демона на страха,
но винаги заплашен, бит и унижен
аз нивга не ще бъде покорен.

Дори по криволичещия път,
където трудности ме чакат и гнетят,
аз сам съм господар на своята съдба
и сам командвам своята душа!!!

Щастлива Нова година, щастливо Ново десетилетие, щастлива Нова ера!

С обич, Клиъргрийн и Инструкторите по тенсегрити.