Писмо от Майлс и Аерин до тенсегрити общността

Лос Анджелис, 21 юни 2010 г. – лятно слънцестоене.

Скъпи Практикуващи,

В тази повратна точка на годината, деня, в койтосветлината е най-високо, ви пишем, за да ви благодарим за писмата, изразяващи вашите виждания, чувства и въпроси по отношение на публикуваните бюлетини на уеб страницата на Клиъргрийн. Дълбоко сме благодарни за всички индивидални електронни писма и телефонни обаждания, които получихме и които изразяват обич, поддръжка и съпричастност.

Вашите колективни писма, подписани от толкова много и представляващи още толкова много от вас, не са напразно. Събитията, които се развиха през последните месеци, имат огромен ефект върху всички нас. Използвахме това време, за да се вгледаме навътре, да проверим и обгърнем всичките си усещания и въпроси и днес, от по-добра позиция, ви пишем.

Чувстваме, че е важно да отговорим на въпросите ви по отношение на това какви бяха тези различия, които изглеждаха, че не ни позволяват да работим заедно. Това, което следва, е нашето разбиране на ситуацията и нашето възприемане на различията, които я предизвикаха.

Изпитваме мъчителна тъга, че нашите колеги избраха да се разделят от нас. Карлос Кастанеда обучи и предаде знанието на тази приемствена линия на голямо количество индивиди. Ние чувстваме, че ние ВСИЧКИ сме пазители и защитници на този труд. Това стана цел на живота ни – да поддържаме живо и предаваме това знание с безупречност и смирение, така, че за нас е важно да изясним, че ние не напускаме Клиъргрийн, не се отказваме да преподаваме Тенсегрити, нито се оттегляме от Тенсегрити общността. Няма начин да се откажем от това, което сме.

От известно време някои от нас в Клиъргрийн, чувствахме нужда от промяна към по-голяма интеграция, отвореност и споделяне, но не можехме да намерим общи позиции. Тогава, през февруари, получихме писмо, подписано от група опитни практикуващи, които бяха работили с нас много години. Практикуващите бяха усетили, че нещо не е наред и ни молеха да бъдем честни и да споделим с тях какво се случва.

Също така, те изразяваха желанието си да ги включим в работата по по-отговорен и ангажиращ начин. Ние, Аерин и Майлс, бяхме съгласни с тяхното виждане, но за нещастие нашите колеги не бяха съгласни. Колегите ни ни информираха, че виждат нашите различия като „вътрешни работи”. Те декларираха, че като корпорация, тези различия не трябва да стават публично достояние. (въпреки, че те вече бяха публични). Ние чвуствахме, че самата природа на нашата общност не може да бъде дефинирана от корпоративни правила на ръководене, тъй като това е развиващ се общ сън.

Бяхме по средата на разговорите и работата по изчистване на различията в позициите си, когато изведнъж публично беше обявено решението да прекъснат връзки с нас. Независимо от препоръките ни, които давахме по семинарите, че индивидите работят заедно, за да разрешат проблемите и да намерят общи позиции, това действие ефективно прекъсна каквито и да е усилия да интегрираме тези различия.

За нас отношенията в общността бяха важен приоритет и грижа. В ядрото на това, което чувстваме и вярваме, е желанието да се включим в процес на общо вземане на решения, в който участват ВСИЧКИ елементи на Тенсегрити структурата. Оценяваме ролята на практикуващите в грижата за продължаване и поддържане на работата ни и ги окуражаваме и ги каним, споделяйки отговорностите, да продължат да споделят с другите знанието и страстта, които ние всички изпитваме към това дело.

Карлос Кастанеда изразяваше своето желание да създаде самоорганизирани практикуващи групи и уважението си към практикуващите. Той писа:

„С времето, естеството на лидерството и авторитета между тях станало очевидно. [Дон Хуан] бил изненадан и някак си възхитен да разбере, че никой не е по-добър или с по-високо положение от другите. Някои от тях изпълнявали функции, които били невъзможни за другите, но това не ги правело превъзхождащи. Това просто ги правело различни.“ – Силата на Мълчанието

Бъкмистър Фулър, който вдъхновил Карлос Кастанеда да приложи концепцията за Тенесегрити, за да опише магическите движения и завещанието към практикуващите, което сънувал, е написал кратко и красиво стихотворение, което четем на семинарите. То описва как избираме да живеем, вървейки напред:

Любовта е включваща всичко,
Прогресивно изящна,
Разбираща и нежна
И настроена състрадателно
Към другите, вместо към себе си.

В този дух, ние продължаваме да практикуваме, възнамеряваме нашите събирателни точки към място на безусловна обич и любов. Виждаме този момент като страхотна възможност наистина да определим кои сме: общност, която сънува и преследва съня за свобода на осъзнаването, път със сърце, сътрудничи си, за да създаде нещо ново, нещо обхващащо и себеорганизиращо, и да го споделяме по начин, излъчващ заразителен ентусиазъм.

Както един от вас заявява в писмото си, ние „се стремим да бъдем част от Тенсегрити общество, което изследва, изучава и разпространява учение в полза на всички“.

След всичко случило се, това което остава в нас, е дълбоката ни обич и уважение към ВСИЧКИ наши колеги. Сънуваме напред и това, което виждаме, е сън, в който има място за всички: семейства и приятели, учители и ученици – всички танцуващи за Майката Земя под Слънцето. Можем ли да създадем структура, в която всички тези различни възможности могат да намерят своето място?

Ние сме част от Тенсегрити обществото и ще продължим да споделяме с вас това, на което Нагуалът ни научи по какъвто и да се окаже подходящият начин. Отворени сме да чуем от вас от какво се нужаете или каквото и да искате да споделите. Ако желаете да се свържете с нас, в края на писмото можете да намерите електронните ни адреси.

Продължавайки напред, с радост и цел, водени от Духа и приемствената линия на дон Хуан и виждащите от древно Мексико, и всички учители, които вървят по нашия път.

С цялата ни обич,

Майлс Рийд и Аерин Александър

milesreid@tilomedical.com
aerin@tilomedical.com

Източник: tensegrity-bg.org