Книгите на Карлос Кастанеда

Дванайсетте книги на Карлос Кастанеда променят мисленето на милиони хора по света. Първата от тях - "Учението на дон Хуан", е замислена със съвсем тривиална, лична цел. В основата си тя е научен труд по антропология на един латиноамериканец, опитващ се да пробие в академичните среди на калифорнийския университет UCLA. През 1960г. на една автогара в Аризона студентът Карлос се запознава със загадъчен стар индианец яки, за когото се носят слухове, че е шаман.

Кастанеда се опитва да събере данни от първа ръка за шаманската употреба на халюсиногенни растения. Индианецът, от тук нататък познат на читателите под името дон Хуан Матус, се оказва неочаквано заинтересуван да стане информатор на антрополога. Той сключва особена сделка с ентусиаста - сведения срещу следване на специфични препоръки. Така започва неволното ученичество на Карлос Кастанеда, който, по думите на шамана, е избран от трансперсоналните сили да продължи древна магьосническа линия.

Възпитаният по западен модел и закален с научен рационализъм студент се опитва да играе двойна игра. Той следва препоръките на дон Хуан, като запазва за себе си скептичното отношение. Карлос не вярва в чудеса... докато те не стават неотлъчна част от срещите му с шамана в Мексико.

Дон Хуан, заедно с още един хитър индианец, наречен Хенаро, непрекъснато погаждат разни номера на "американеца", за да му попречат да тълкува всичко през призмата на науката. Двамата мексиканци владеят различни фокуси, които изумяват Кастанеда - правят така, че колата му да изчезне, ходят по стволовете на дърветата под прав ъгъл, влизат в едно място, а излизат от друго и т.н.

Дори откачени задачи като тичане нощем в тъмното и приемане на вятъра за живо същество не успяват да разклатят убеждението на Карлос, че тези странни явления не са нищо повече от изкусно провокирани илюзии. Чак когато шаманите уговарят "чирака" си да опита от Растенията На Силата, едва ли не с научна цел, Кастанеда е принуден да признае съществуването на неознати и неподозирани светове на възприятието.

Постепенно писанията му се превръщат от опит за антропология в свидетелство и преклонение пред шаманския опит на толтеките. По думите на дон Хуан, толтеките са предколумбови индианци, чиито знания залягат в учението му. Карлос се превръща в истински магьосник чирак и започва малко по малко да развива умението да влиза в алтернативни състояния на съзнанието.

Всяка следваща книга на Кастанеда описва преживяванията му в различните измерения, които се откриват чрез толтекските методи за разширяване на възприятията. С всяка следваща част авторът-шаман систематизира учението на дон Хуан на друго ниво, но в нито едно от изданията това не става напълно.

За да устои на напрежението от цялостната промяна, която изисква от него да подчини живота си на шаманите, Карлос усвоява система за промяна на характера. Тя се споменава в книгите му като Пътя на воина. "Пътят на воина предлага на човека един изцяло нов живот, в който воинът не може да пренесе старите си, грозни навици."

С годините той се научава да свежда нуждите на егото си до нула и да се бори за постигането на невъзможни цели, без да се отчайва от неизбежните провали. Описанията на това смирено и същевременно дръзко същество, наречено от до Хуан "воин", са може би най-ценните и въздействащи моменти в поредицата на Кастанеда.

Читателят поетапно се запознава с другите ученицина дон Хуан и Хенаро, както и с още магьосници от старото поколение. Приключенията на двата странни "отряда" от шамани разкриват строгата приемственост и предизвикателствата на толтекското знание. По това време Кастанеда вече окончателно е скъсал със стария си живот, обвил се е в мистерия и е влязъл в митовете на нюейдж движението.

Той е новият нагуал - водач на група от практикуващи магьосници, чиято цел е да постигнат трансформация на съзнанието. Те влизат целенасочено в променени режими на възприятието, в които твърдят, че откриват други светове - достъпни за човека, но отделени от реалността на всекидневието чрез нещо като силова бариера. Закалени от многократни пробиви в непознатото, магьосниците трупат енергия, докато се почувстват готови за окончателен преход към друг модус на съществуването.

Описанието на прехода от Кастанеда не подлежи на логично обяснение. В момента на смъртта шаманите задържат жизнената си енергия и активират целия потенциал на психиката си, за да се превърнат в чисто възприятие и да продължат съществуването си, без да загубят своята индивидуалност. Както казва наставникът на Калос: "В момента на прехода тялото в своята цялост се изпълва със съзнание. Всяка клетка осъзнава себе си и същевременно осъзнава цялото тяло."

Е, това постига само отрядът на дон Хуан. По думите на Кастанеда старите магьосници пред очите му се трансформират в сияйни кълба и отпътуват в безкрайността.

Това става на ръба на един каньон в пустинята, 14 години след началото на ученичеството му. Останали сами и завладени от необясними чувства, Кастанеда и още един от младите магьосници изпълняват последната заръка на учителите си.

Те се хвърлят в пропастта, като заставят телата си или да умрат, или да извършат без чужда помощ това, на което са били обучавани - да преминат в непознатото. След поредица видения от други светове Карлос се събужда в апартамента си в Лос Анджелис.

В момента, в който всички читатели са напълно объркани от непонятните, но хипнотизиращи истории на Карлос Кастанеда, започват да излизат "зрелите" книги на автора. Те дават известна прагматична и философска яснота относно знанието на шаманите.

Натрупал още енергия през силния живот на воин, новият нагуал започва спонтанно да си спомня епизоди от своето чиракуване, преминали в променени състояния на съзнанието. Подобно на сън, те са потънали в забрава, но чакащи да бъдат осъзнати.

По този начин дон Хуан си осигурява продължение на ефекта от обучението, подтиквайки магьосниците да усвояват нови и нови уроци, едва когато натрупат необходимите умения за това. На страниците на "Сказания за силата", "Дарът на орела", "Огънят отвътре" и "Силата на безмълвието" дон Хуан излага основите на мирогледа на толтеките, който изумява със своята философска издържаност и може да се мери с най-модерните идеи на западната наука за вселената.

Кастанеда обяснява, че всички вещерски фантасмагории и пози на дон Хуан, описани в първите му книги, единствено целят да разклатят западния му мироглед и да завладеят етноложкото му любопитство - още един, по-здравословен трик за учителя му в добавка към халюциногенните билки.

(статия на Андрей Коцев)