"Принципът на рака” – едно предупреждение за това, което идва...

"Принципът на рака” – едно предупреждение за това, което идва...

(Норберт Класен “ Принципът на рака ” на изд.”ЛИК”, 2000 г.)

“Принципът на рака ” на изд.”ЛИК”, 2000 г., определено не е медицинска книга. Авторът Норберт Класен заболява от злокачествен лимфом на 14-годишна възраст. Бидейки “очи в очи” с тази болест и впоследствие преодолявайки я, той започва да си задава въпроси и да търси техните отговори отвъд полето на медицината и биологията.

Основният тезис, който се прокарва и защитава в тази творба на германския автор е, че ракът изглежда да е нещо много повече от една болест и по-скоро въплащава един социологичен принцип, който се превръща в паметна метафора, в символ на едно болно общество и аналог на печалното състояние на нашата планета под влиянието на днешната модернистична цивилизация.

Норберт Класен съсредоточено и планомерно търси и подрежда взаимозависимости между ракова болест и цивилизация, между биология и социология и в крайна сметка стига до извода, че днешният модернистичен човек “се държи по отношение на по-висшата система Земя по същия начин, по който се държат раковите клетки към заболелия организъм”(стр.112). Неговото съчинение стъпва основно върху трудовете на германските учени Конрад Лоренц и Фредерик Вестер.

Етологът Лоренц първи свързва упадъчните явления на днешното модернистично общество помежду им и прави успешни аналогии между социалните му неуредици и раковата болест в своето изследване “Осемте смъртни гряха на човечеството”, публикувано през 1973 г. Норберт Класен доразвива тези размишления, но освен това умело скицира един въглед (повлиян и от румънския културолог Мирча Елиаде), който определя днешната епоха не само като задънена улица в живота на Земята, но евентуално и като стадий в един кръговрат, един възглед, който отхвърля самовнушението, че ние хората сме били “венецът на Сътворението”, за да съхраним своите шансове като част от Сътворението.

Вместо еднопосочния принцип на рака авторът предлага идеята за възможна метаморфоза в мисленето и поведението на съвременния човек.

Срещу линейното мислене, което свежда света и неговите събития до права линия от причина и следствие, Класен формулира схващането за един мисловен кръговрат, който изцяло да хармонира с регулаторите и циклите в природата, една представа за времето не като линейна величина, а като кръговрат от събития и сезони.

Норберт Класен прокарва следните по-забележителни паралели между биологията на раковите клетки и социалните проявления на днешния модернизъм:

- безпрепятственото размножаване на раковите клетки и демографския взрив на световното население, особено в страните от азиатския и африкански континенти.

- сгъстено струпване на раковите клетки в тумор и огромните маси от хора в големите градове (сититата).

- изгубване на традицията – в първия случай като загубена генетична памет на раковите клетки, във втория – отхвърляне на приемствеността между различните поколения и изоставяне на селските организационни форми на съвместен живот.

- изключване на естествения подбор – при раковите клетки чрез елиминиране телесната защита на човешкия организъм, при хората – посредством високотехнологично медицинско обслужване, химия, хигиена, облекло и др.

- егоистично поведение – раковите клетки се концентрират единствено върху своите непосредствени нужди – размножаване и обмяна на веществата. Това води до свръхразмножаване, до пренаселеност, а обмяната на веществата се превръща в проста консумация на ресурсите от човешкия организъм без каквато и да е връзка с цялостното му домакинство. При модерните хора това е консумативния начин на мислене и поведение, наличието на т.нар. “демолиберален индивид” с неговите безумни теории за свободата и “ценността” на единичния живот.

- противопоставяне на съзряването и смъртта – отказът от диференциация има за последица деградирането на раковата клетка до нивото на едноклетъчно същество. Раковите клетки не познават възраст, съзряване и поради това естествена смърт. Противопоставянето на старостта се открива също толкова лесно и при модерния човек – кремове срещу бръчки, лифтинг, лакове за коса; безкрайно дългото образование и обучение в модерните училища и др.

- отпадъците – поради нарушената обмяна на веществата раковите клетки създават множество отпадъчни продукти, които в големи количества се превръщат в отрови за организма. Докато модернистичната икономика произвежда вещества и отпадъчни продукти, които не могат да се включат обратно кръговрата на природата, то нарастващите планини от боклуци са ясно потвърждение и на тази аналогия.

Ние хората, населяващи Земята, все още не сме достигнали катастрофалната точка на внезапния и окончателен срив. След тази времева точка, обаче ще оцелеят онези народи и човешки общности, които не са допуснали линеарното мислене да ръководи живота им (архаичният тип човек) и завръщайки се към природата, успеят да създадат едно ново бъдеще.

За нас съществува единствено възможността да извършим метаморфоза на нашия живот, за да не загинем. Това ще рече да откажем прогреса и напредъка в името на нищото, за да развием нови социални структури и системи, едно бъдеще заедно със законите на природата, а не против тях, една симбиоза на човека с другите жизнени форми на Земята, едно съдружие, от което ще спечели цялостният Живот.