Практическо откриване на трансформацията: мироглед и методология

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Преди да пристъпим към подробно описание на толтекския път за виждане на нагуала, ще разгледаме накратко най-важните положения, без вярното разбиране на които висшата цел на нагуализма - тоталната трансформация - би си останала все така непостижима.

В основата на толтекското учение лежи концепцията за то-нала и нагуала, определяща познавателната нагласа и намерението на практика. На пръв поглед тази концепция може да се стори отвлечена, умозрителна и имаща отношение по-скоро към философията, отколкото към методологията на непосредственото действие. За нея е говорено и писано много, така че тук ще обърнем внимание само на най-важните за нас моменти.

Въвеждането на "истинската двойка" помогна да се избавим от редица заблуди, векове наред съпровождали мистиците и маговете. Благодарение на тази идея всяко упорядъчено възприятие принципно се отклонява от истинската външна Реалност. Механизмът на тонала, който структурира постъпващите сензорни сигнали и генерира описанието на света, се оказва практически непреодолимо препятствие, разделящо индивидуалното осъзнаване от външната Реалност.

Отдалечаването на Реалността от перцептивния опит на човека по парадоксален начин му помага по-свободно и ефективно да се възползва от своя въз-приятиен апарат и постепенно, крачка след крачка, да разшири спектъра на произволния енрегообмен с еманациите на външното поле.

Това положение не е трудно да се разбере: по правило маговете и мистиците засядат по пътя към радикалната трансформация именно защото полагат за реални едни или други образи, създадени от упорядъченото възприятие.

Демоните и божествата, отвъдните йерархии, светове, сили и власти, а така също и свързаните с тях причудливи идеи и концепции за развитието на човешката природа - целият този товар от халюцинации, догадки, откровения и фантазии в продължение на хилядолетия е обърквал, пораждал е безполезни процедури и ритуали, отвличал е вниманието върху второстепенни психични феномени. Така окултната практика се е превръщала в безсмислено блуждаене във въображаеми лабиринти.

Свеждането на нагуала (истинската реалност) до непостижима и неподатлива на интерпретация безкрайност, състояща се от преплетени енергийни полета, от една страна отстрани безпочвените и даже вредни надежди за познаване на Абсолюта (любим мотив на мистическото търсене), а от друга - даде възможност за безкрайно доближаване до Реалността на основата на различните начини на възприемане и прагматично усвояване на перцептивните светове.

Нагуалистката гносеология провъзгласи нашата безизходна затъналост в непълноценното ни описание на света - описание, несъответстващо на Реалността - и подвластността ни спрямо него. Очевидно именно непризнаването на този факт пречи на търсещите в сферите на духа да се откъснат от илюзиите и да се обърнат с лице към света. Както казва дон Хуан в една от книгите на Кастанеда, "най-великото изкуство на тонала е потискането на всяка възможна изява на нагуала така, че макар присъствието му да е най-очевидното нещо в света, то си остава незабелязано".

Признаването на Реалността не като мит, т. е. обект на тонално описание, а като нагуал - непостижим океан на Силата, "тъмно море на осъзнаването", за който тоналът не може да каже нищо, - е дало на толтеките възможността да възприемат важните за тяхната практика елементи на енергийната структура на битието и осъзнаването - събирателната точка и еманациите, т. е. "нишките на света". Но дори и в този случай толтеките никога не твърдят, че им се е открила "истинската природа на Реалността"; а винаги имат предвид, че възприемат само нейна проекция, чиято стойност е единствено прагматическа.

Режима на възприятие, в който е възможно да се постига енергийната спецификата на осъзнаването, толтеките нарекли виждане. На ранните етапи от развитието на толтекската дисциплина виждането се постигало на първо място с помощта на .растенията на силата". За тяхната роля в ставането на зрелия нагуализъм би трябвало да се напише отделно изследване. Когато виждащите се ориентирали в механизма на управление на енергията и възприятието, те се отказали от "растенията на силата", защото намерили начин да влизат в състояние на виждане без помощта на опасни психеделици.

Навярно най-важното откритие на виждащите е главният : нкционален елемент на енергийното тяло - събирателната точка. Изучавайки механизма на човешкото възприятие, толтеките открили, че еманациите, от които се състои външното поле, стават достъпни за нашето упорядъчено осъзнаване в момента, в който по определен начин се съберат в определена точка, разположена на повърхността на енергийното му тяло.

Когато събирателната точка се мести, съответно се мени комбинацията на събираемите еманации. Това се нарича промяна в режима на възприятие. Начина, по който осъзнаването може да удържи в стабилно състояние новата комбинация, толтеките нарекли второ внимание - за разлика от първото, удържащо стабилността на възприятието от обикновен тип.

Откриването на събирателната точка наложи да се погледне по нов начин на самото естество на процеса на възприемане. Оказ-а се, че той има съвсем не идеален характер. Възприятието не е просто получаване на впечатления и организиране на информация за света, това е енергийно-полево взаимодействие от специфичен тип.

Потоците на реалната Сила се сливат в структура, която определя не само нашето знание за Вселената, но и начина ни на съществуване в нея. Оттук следва, че всяко устойчиво изменение на начина на възприятие задължително води до промяна на типа енергообмен на субекта с обкръжаващата го среда, а това трансформира конституцията на самия обект. Собствено казано, това е революционно знание и е дало на толтеките възможност да разработят уникална дисциплина, която за пръв път е посочила на човека път към реална промяна на неговата природа.

Възможно е толтекската магия да е единственото учение, измъкнало се от безнадеждната задънена улица, в която и до днес се намират световните окултни традиции. И не е чудно, че развитата технологична наука на западния свят - въпреки щателно разработените методи за експериментални изследвания - мина покрай този фундаментален факт, поясняващ същината на взаимоотношенията на нашата психика с външния свят.

На първо място, европейското описание на света подминава въпросите, свързани с дълбинната природа на психиката и психичните процеси, а когато - въпреки своята екстравертност - се опитва да се ориентира в тях, се оказва съвсем безпомощно, защото не разполага нито с методите, нито с инструментите за това.

На второ място, нито европейската, нито известната ни азиатска култура са имали някога работа с различните типове възприятие в състояние до една или друга степен стабилно. Проблясъците на променените перцептивни режими са били толкова редки, хаотични и непредсказуеми, че са се приемали за халюцинации, помрачение или изкривяване на нормалното функциониране на психиката.

Опитите на известните ни мистици от времето преди Кастанеда не са достатъчно убедителни и са могли единствено да подхранят ентусиазма на вярващите. Нестабилните изменения на възприятието не успявали да окажат забележимо въздействие върху привичната ни физическа природа, така че за първото внимание си оставали само илюзия или игра на въображението.

Тъй като типът възприятие е тип енергообмен, веднага възниква логичният въпрос: какъв обем енергия е необходим за започване на трансформационния процес? Известно е, че всеки организъм, в това число и човешкият, се явява отворена система. Отворените системи съхраняват (или даже увеличават) енергията вътре в себе си, поглъщайки енергия от средата. Ако части от средата, явяващи се източник на тази енергия, се включат в разглежданата структура, получаваме затворена система.

A що се касае до затворената система, то за всяка трансформация на своята вътрешна структура тя заплаща с намаляване на пригодната за такава работа енергия. Когато енергията падне до минимум, системата се оказва или в състояние на равновесие, или в минимално устойчиво състояние.

Енергийното тяло на човека по своята природа се явява отворена система. Потенциално тази структура може да се трансформира и разширява безкрайно, като необходимата за това енергия се поглъща от външното поле благодарение на естест-зена мрежа от канали за енергообмен.

Въпреки това тоналният механизъм на възприемането по изкуствен начин заставя енергийното тяло да се държи в редица аспекти като затворена система. Именно технологията на безупречността е методът, който възвръща на човешкия организъм изначално присъщите му качества на отворена система - способността да приема енергия отвън и да я използва по собствено усмотрение.

Безупречността на свой ред се базира на управлението на емоционалното реагиране и поведение. В нея няма нищо свръхчовешко. Самата идея за безупречност още веднъж подчерта, че всичко, което получаваме, се намира тук - в света на -:ашите всекидневни реакции, емоции, постъпки. Пренесем ли източника на енергия във въображаемото пространство на Вис-шитете Сили (каквото и да разбираме под това словосъчетание), прогресът ни ще бъде илюзорен.

Именно затова практиката на сталкинга (промененото поведение и реагиране) се оказва ключова. (В тази книга няма да разглеждам технологията и сценариите на сталкинга - това е твърде сложна и обемна материя, която според мене трябва да бъде свързана с безупречността.

Всичко това са теми, касаещи оптимизацията на работата на нашето първо внимание. То е нашият фундамент и за него би следвало да се пише отделно. Тук ще бъдат приведени само основните положения, без които правилното сънуване и виждане са невъзможни.)

Тук във връзка с изследването на методите за проникване във второто внимание е необходимо да се напомня отново и отново, че ние постоянно получаваме и натрупваме енергия, за да извършваме постъпки и да изпитваме емоционални реакции. Така е устроено-нашето описание на света и най-важният му компонент - агресивното, хипертрофирано его.

Изначалният процес сега е в обърнат вид. Някога начинът (режимът и диапазонът) на възприятие е диктувал типа реагиране, особеностите на поведение, мотивите и целите. В сегашните условия на непрекъснато репродуциране на стандартния тонал всичко става наопаки: стереотипите на поведение и реагиране определят и фиксират режима на възприятие.

Вярното разбиране на това положение на нещата дава на практикуващия мистик безценен ключ за произволно управление на възприемателния апарат без преднамерени трансове и употреба на алкалоиди. Първите крият заплахата от забрава в самоделни илюзии и халюцинации, вторите са пълни с непредсказуеми странични ефекти, загуба на самоконтрол и енергийно изтощение.

Най-общо казано, тоналът поддържа своята неизменност посредством стереотипи. Най-фините от тях се отнасят към означаване и оценяване на възприетото, т. е. към поместването му в определен предварително зададен контекст. По-грубите оперират с големи обеми информация и включват в себе си предварително стандартизирани условия на ситуацията и средата, стратегии на поведение и т. н.

Когато говорим за това с толкова абстрактен език, ни се струва, че по същество всички тези ав-томатизми не променят нищо, а остават само принудена тактика на човешкото съществуване в природния и социалния свят. Нищо подобно! Нали става дума за истински чувства, стихията на които е не по-малко реална за нас, отколкото един ураган например или наводнение.

Ако ненавиждаме, завиждаме, желаем - кой от нас в този миг ще се съгласи, че само трябва да следваме оптималната програма за преживяване, изработена в процеса на полезно приспособяване към обкръжаващата ни среда? Още по-неуместно да се мисли по този начин, когато става дума за постъпки, които е лесно да разбереш, но е невъзможно да простиш - постъпки пагубни както за ближните, така и за самия "социален човек".

Ето защо на трансформация трябва да се подложат чувствата и преживяванията, чиято опора винаги е в неосъзнатите оценки и отношения, с други думи - в идеите. Нищожността на подобни "идеи" понякога е толкова очевидна, че тоналът с всички сили се старае да ни попречи да ги вербализираме, да ги изразим ясно с думи, "да наречем нещата със собствените им имена". Разбираните по такъв начин идеи се явяват основни тухлички на описанието на света, този "балон на възприятието", който толтекът трябва да отвори, за да излезе в нагуала - на свобода.

Преодоляването на идеите на тонала на чувствено и свето-гледно ниво води на енергийно ниво до задвижване (движение) на събирателната точка. За малко не написах, че първото означава второто, и в последния момент се усетих.

Разбира се, преодоляването на идеите само по себе си не е придвижване на събирателната точка - подобно твърдение може да се изрази в разгорещен спор и да е много близо до истината, но все пак, за да бъдем точни, ще кажем: разтъждествяването със списъка от идеи на тонала е снижаване практически до нула на силата на фиксация на събирателната точка на привичната й позиция в пашкула.

Придвижването се предизвиква от откриващия се в тази ситуация натиск на външните еманации, ако силата на вътрешния хомеостазис (над 90 процента обезпечена от страха от смъртта, чувството за собствена важност, жалостта към себе си) съществено е намаляла. Тогава "главният лост за психо-енергийна трансформация" най-накрая става подвижен.

Както виждате, по пътя към трансформация на енергийното тяло се преодоляват три здраво свързани помежду си препятствия:

а) структурите на егото - главните потребители на нашата енергия;

б) стереотипите на поведение и реагиране - фиксаторите на събирателната точка - и

в) описанието на света - фундаменталният фиксатор на възприятието и събирателната точка.

По същество това са все имена на различни аспекти на един и същ апарат - тонала и неговите ефекти. "Очистването на тонала" само по себе си обезпечава изначалния импулс на излишната енергия, която по правило стига за първите сънувания и кратка екскурзия из най-близките светове на второто внимание. По-високите достижения по пътя на донхуановата магия обаче безусловно изискват допълнителни ресурси. Няколко от тях са на разположение на воина:

1. Усилване на енергообмена чрез дишане.

2. Използване на енергията на планетарния пашкул ("полето на Земята").

3. Използване на стихиите (вятър, огън, вода и др.). Тези ресурси също се отнасят към планетарния пашкул, но тук еманациите на Земята се използват опосредствано - по-достъпно е да се фиксира вниманието върху стихии, поради което този метод се прилага по-лесно от предходния.

4. Използване енергията на Слънцето.

5. Използване на намерението.

Последният ресурс е универсален и съдържа в себе си невъобразими възможности за трансформанта, но това е толкова тънка работа, че е необходимо, макар и накратко, да се опише неговата природа.

Намерението се опира на взаимовръзката между такива фундаментални психични процеси като волята и вниманието.

Волята се явява естествен атрибут на упорядъченото осъзнаване. Тя може да съществува само вътре в тонала като продукт на произволното внимание. Традиционно се представя обратното отношение, т. е. именно волята обезпечава работата на произволното внимание. При по-задълбочен анализ обаче се разкрива съвсем друго положение на нещата.

Първото внимание (вниманието, зададено от тонала) създава структурирана система "човек-свят"; тази система трябва да бъде трансформирана, доколкото осъзнаването по своята природа е експанзивно, т. е. тоналът се стреми да разширява себе си и своето влияние до безкрайност, защото се чувства в безопасност само тогава, когато е способен във всички смиели да управлява дадените му сензорни полета.

Така че може да се твърди, че основната функция на волята е регулативна. Трябва да отбележим, че регулативният подход към волята отдавна е предмет на академичната психология, но само в най-повърхностния си аспект - в светлината на човешката способност за произволна регулация на поведението и на отделни физиологични и психологични процеси.

Останалите психологически школи свързват волята със "способността да се преодоляват препятствия". Това е вярно само доколкото в определен смисъл за упорядъченото осъзнаване на тонала цялата външна Реалност се явява препятствие. По такъв начин отношението на човешкия тонал към нагуала е отношение на волята.

Обикновено когато се говори за произволно и непроизволно внимание, се има предвид известна условност. Волята се привежда в движение от вниманието, а вниманието е основният начин за самореализация на тонала.

Доколкото тоналът е резултат на научаване, в първите моменти от неговото ставане всеки акт на внимание се явява произволен (това се отнася не само за човека, но и за всички живи същества с развит перцептивен апарат). В процеса на стабилизация на своята структура тоналът все повече се превръща в комплекс от автоматизми - именно тогава по-голямата част от работата на вниманието става като че ли "непроизволна".

Стига само да се наруши някой автоматизъм обаче - и произволността на действието (реакцията, възприятието), т. е. зависимостта от волята отново става очевидна. И тук ясно виждаме дълбинната връзка между волята и вниманието - нали всяко нарушение на автоматизма на първо място провокира повишено внимание, т. е. концентрация на упорядъченото осъзнаване на тонала.

И така, вниманието и волята са в основата си неделими. Под _воля" в крайна сметка се има предвид "активно действащо внимание". Да се разбере механизмът на вътрешното взаимодей-.твие на тези два аспекта на осъзнаването е изключително сложно. Толтеките интуитивно са чувствали, че съществува някак-ьо синергийно състояние, в което вниманието и волята пораждат специфичен ефект, упорядъчаващ (трансформиращ) както зъншните, така и вътрешните енергийни полета (такива могат да бъдат психични явления, физически обекти и външно протичащи процеси). Това състояние те нарекли намерение.

Намерението се явява безусловно най-важният двигател на -трансформацията. Макар човешкото намерение да може да сътвува само благодарение на тонала, то не се идентифицира от него и не влиза в списъка на идеите му за света, оставайки в същността си непостижим ефект на осъзнаването като такова.

Именно затова намерението се разбира от толтеките като качество на самата реалност, т. е. на нагуала. Няма никакво противоречие в този подход, нали реалният смисъл на възнамеря-ването се заключава в достигане на енергиен резанонс между малките еманации на осъзнаването и големите еманации на Вселената.

Природата на този резонанс не може да бъде описана от понятията на тонала - така, както не може да бъде описан и резонансът, пораждащ самото възприятие. Древните магове дотолкова са били потресени от невъзможността да си изяснят същността на тези явления, лежащи в самата основа на битието, че решили просто да ги нарекат "команди на Орела".

Непостижимостта на намерението обаче не попречила на прагматичните толтеки да се научат да го използват. Вече бе отбелязано, че всички други мистически традиции по правило си поставят за цел да достигнат до нагуала и игнорират опита на тоналното възприятие, полагайки го само като грандиозна илюзия (майя), препятствие по пътя към Абсолюта.

Отключвайки механизма на тонала и потъвайки в преживяване на "чистото битие" (ентазъм), където отсъстват структури и техните интерпретации, мистиците не само отстраняват от опита отношението "субект-обект", което се явява единствено достъпен за упорядъченото осъзнаване начин на живот, но и прекратяват действието на всяко лично намерение.

В този миг в природата на търсещия в сферата на духа се преустановяват всички трансформационни процеси. За такова неблагоприятно събитие особено много способства привличането на религиозно-мистичес-ки и теософски фикции в съзнанието на практика - Абсолют, Вселенски Разум, Божествена Любов.

Даже Орелът с неговия Дар (прекрасен донхуановски мит), ако се разбира буквално, както обичат да постъпват религиозно настроените почитатели, може да послужи за безсъзнателно превключване на намерението в посока на непродуктивни състояния, които да възбуждат в душата така обикнатите чувства и надежди.

Един от немаловажните принципи на трансформацията на енергийното тяло е целенасоченото осъзнаване на обикновено невъзприемаемите полеви процеси. По правило мистическите традиции и различните магически школи се опитват да постигнат това чрез специално моделиране на едни или други структури на възприятието с помощта на най-различни техники на самовнушение.

Толтекската дисциплина също се опира на подобни методи, но при нея те са на второ място. Преди всичко нагуа-лизмът търси истински пробив зад границите на фиксирания режим на възприятие и с това дава на всеки емпирична възможност да добие собствен перцептивен опит, почти взривоопасно разширяващ човешкото осъзнаване. Това е една от причините за поразителната ефективност на толтекската магия.

Карлос Кастанеда отделя в своите книги основно внимание именно на този подход към самотрансформацията. Но не бива да се мисли, че моделирането (може да се каже - произволното индуциране) е напълно изключено от толтекската магия.

Пренасянето на първото внимание върху подразбиращите се обекти на второто внимание винаги се използва в трансформационната магия. В донхуановската традиция тази съвкупност от методи се нарича правене. Наистина, тук трябва да се има предвид едно съществено за трезвомислещите толтеки ограничение: в случай че магическата техника на правенето не се опира на виждането, нейното използване е допустимо само за концентрация на вниманието върху обекти, които може би присъстват в полето на възприятие.

Информацията за съществуването на такива обекти и тяхната приблизителна структура трябва да са потвърдени от опита на много поколения виждащи. Най-често такива обекти се явяват полевият пашкул и неговите основни елементи - обвивка, "процеп", основен канал, събирателна точка, сноп еманации, свързващи "процепа" или ръцете с външното поле. При никакви обстоятелства не си струва да се моделира обект само предполагаем или навярно измислен -упоритата визуализация на "съюзник" например, на несъществуващи енергопотоци или примержелели се "аури" след известно време може да премине в натрапчиво халюциниране.

Разбира се, такива видения съвсем не означават, че губите разсъдъка си - просто създавате перцептивен шаблон, който ще ви преследва във всички режими на възприятие, като ще създава допълнителни илюзии и силно ще затрудни вашето приближаване към истинната Реалност-навън. В миговете на второ внимание такива допълнителни илюзии могат да бъдат понякога крайно опасни.

Разбира се, съществува условно перцептивно "правене" (метод, разрушаващ стереотипната активност на механизма на тонала). То предполага пълна свобода на фантазията и позволява човек да се самозаблуждава, при това с реална полза за работата. Методът е безопасен именно защото експериментаторът винаги е наясно с условността на своето перцептивно творчество - толтекът нито за секунда не вярва, че правените от него структури съществуват във външната Реалност.

Такива упражнения просто помагат да се занижи фиксацията на събирателната точка за сметка на разрушаване на привичната картина на света. По същество, правилният подход към толтекската магия се заключава в непрекъснатото осъзнаване на условността на всяко правене - даже на това, което като че ли само отразява реалните енергийни факти.

Тук се крие тайната на приближаването към крайната, висша цел на нагуализма - третото внимание, което означава пълна свобода на възприятията и абсолютен контрол над всички функции на енергийното тяло. Самата идея за нагуала - централната идея на толтекската магия - съдържа в себе си разбирането за безкрайната отдалеченост на възприеманото - т. е. направеното - от реалния свят, съществуващ извън човека.

Но ако не се забравят тези фундаментални идеи и принципи, правенето може и трябва да се използва за най-бързо натрупване на енергия и за ускоряване на трансформационните процеси. В основата на технологията на магическите пасове и на нейната версия под название "Тенсегрити" е заложен именно принципът на такова правене. Наистина, обръщайки се към магическите пасове, не бива да забравяме, че те са правене не само на енергийни обекти, но и на процеси, а това е нещо далеч по-сложно и често непредсказуемо.

Според Кастанеда толтеките откривали магическите пасове при сънуване. Движенията били до голяма степен индивидуални и тялото на всеки толтек по-своему откликвало на възприетите във второто внимание енергийни потоци. Тогава до каква степен е възможно да се универ-сализират телесните методики и да се адаптират за начинаещи, които нямат никакъв опит в сънуването, а още по-малко - във виждането!

На този въпрос е трудно да се отговори. Традиционният метод за овладяване на пасовете изглежда по-естествен и по-безопасен. C увеличаване на общата чувствителност в състояние на спрял вътрешен диалог и е разширяване на възприятието във второто внимание различните серии движения се усвояват от тялото и се адаптират нормално от него в съответствие с индивидуалната енергийна конституция на човека.

В този случай произвежданото правене ще съответства на реалните потребности на практикуващия и максимално ще способства за развитието на неговото осъзнаване. Ето защо може да се разсъждава само за тези базисни структури на магическите пасове, които може да бъдат използвани безопасно, без овладяване (в дължимата степен) на техниката на спиране на вътрешния диалог и виждането.

Отблъсквайки се от този фундамент, толтекът може напълно да активира своето второ внимание и по-нататък да действа опирайки се на собствения си опит, а не на теоретични инструкции, които могат да бъдат вредни за неговите индивидуални енергоструктури.

Всички гореизброени методи, използвани правилно и в съответната последователност, предизвикват впечатляващи трансформационни ефекти. По пътя към крайната цел толтекът преминава през няколко силови бариери, всяка от които е последвана от почти взривообразно разширяване на неговите перцеп-тивни и енергийни възможности.

Така в резултат на безупречността и сталкинга рязко нараства плътността на полетата, подчиняващи се на съзнателен контрол. Това предизвиква отначало смътно усещане, а след това напълно осъзната способност да се управлява психоемоционал-ното и перцептивното състояние на други хора. Любопитно е още веднъж да се отбележи хармоничността на самата природа на Реалността, породила човека: именно безупречността - дисциплина, изключваща безотговорния егоизъм от всякакво естество - дава на толтекския маг власт над психиката на околните и тази власт нараства право пропорционално на степента му на невъвлеченост и безпристрастие.

Характерът и целта на магическите манипулации - наред с увеличаването на личната сила на толтека - все повече се отдалечават от интересите на обикновеното съзнание. Благодарение на този вътрешен закон силите на развития маг никога не могат да окажат осезаемо въздействие върху човешкия свят, в който волята за власт и влечението към удоволствия определя начина на живот на всеки член на егоистичното ни съобщество.

Следващият праг, който преодолява толтекът, има отношение към неговата връзка с намерението и затова зависи от успеха му във взаимно обусловеното развитие на волята и вниманието. Всичко това му обезпечава постоянна и интензивна практика на сънуване наред с подготвителните техники: спиране на вътрешния диалог, неправене, съзерцание, правене.

На това ниво обемът на енергийните полета, достъпни на неговия контрол, се увеличава дотолкова, че магът може да оказва съществено влияние върху съчетаването на външните полеви структури: обекти (както живи, така и неживи), процеси, отделни проявления на каузалния принцип; може също да създава външни обстоятелства и да ги изменя.

Най-високо достижение на този етап се явява овладяването на намерението на конкретен физически обект, процес или стихия - този вид психоенергиен контрол е в основата на много от наблюдаваните парапсихологически феномени: телекинеза, преместване на обекти, предизвикване на дъжд, вятър, мъгла, пирогения и още много други. (Както, да кажем, чудовищното нашествие на скакалци, предизвикано от древноеврейския маг Мойсей - защо не?)

Необходимо е да се напомня отново и отново, че ние постоянно получаваме и натрупваме енергия, за да извършваме постъпки и да изпитваме емоционални реакции. Така е устроено нашето описание на света и най-важният му компонент - агресивното, хипертрофирано его.

Въз основа на изложеното дотук можем да формулираме общите принципи за Трансформация на енергийното тяло по следния начин:

а) възприемането като енергиен процес;

б) необходимостта от излишък от енергия за промяна на режима на възприятие;

в) структурите на егото - основни потребители на енергия;

г) поведенческите стереотипи и стереотипите на реагиране - фиксатори на събирателната точка;

д) описанието на света - фиксатор на събирателната точка и на начина на възприемане;

е) методи: правене, неправене, спиране на вътрешния диалог, намерение.

Най-общо в зависимост от трансформацията на енергийното тяло можем да разделим толтекската дисциплина на два пътя, водещи като че ли от две страни към една и съща цел: стал-кингът и сънуването. Наричам ги път на волята и път на вниманието, изхождайки от основните инструменти, използвани от сталкерите и сънуваните в процеса на практиката. Разбира се, тези наименования са условни; както бе отбелязано, волята и вниманието са твърде тясно свързани помежду си и в крайна сметка представляват просто две взаимно влияещи си и обусловени една от друга форми на човешкото осъзнаване. Точно по този начин сталкингът и сънуването се допълват взаимно.

Поотделно те нямат никакъв смисъл и се ограничават с частични реализации, които никога не довеждат до крайната цел на нагуализма.

Сънувачът не може да мине без сталкинг, ако иска да постигне значими резултати. Сталкерът стига до сънуването като форма на естествен преход към работа във второто внимание, тъй като сънуването е единствената "междинна зона" между първото и второто внимание, където е възможно да се осъществи относително стабилно "преустройство" на тонала за прагматична и ефективна работа с променените режими на възприятие.

По такъв начин в пътя на сталкинга и в пътя на сънуването виждаме единствено различно поставяне на акцентите. Сталкерът стига до сънуването чрез тази форма на осъзнаване, която се открива на сънувача едва на късните етапи от неговата практика - чрез сънуването наяве. Сънувачът стига до сталкинга чрез непрестанни опити да натрупа достатъчно количество енергия, за да влиза в сънуване колкото може по-често и да прекарва в него колкото е възможно по-дълго време.

Разликата между сънувача и сталкера е на първо място разлика в предпочитаните начини на работа с осъзнаването. Сблъсквайки се с външния свят, сънувачът е склонен да използва собственото си внимание за разрешаване на проблемните ситуации. Той навлиза вътре в себе си и там намира оптимален режим за разпределение на вниманието, за да се избави от неблагоприятния натиск на големите еманации (света отвън). Докато сталкерът мени ситуацията така, че тя по оптимален начин да съответства на неговите способности да манипулира вниманието и осъзнаването.

Това е и главният критерий, позволяващ на всеки да определи към какъв тип енергийна конституция се отнася неговата личност. Сънувача в кризисна ситуация мислено се "оттласк-ва" от нея, за да намери вътре ефективен енергообмен със средата.

Той "сънува" наяве, неговото внимание се оттласква от оптималната схема на енергообмен, зададена не от външни обстоятелства, а от онзи потенциал на безупречно реагиране, който притежава сънуването. (Това се отнася даже до тези сънувани, които нямат опит с осъзнато сънуване - тяхното тяло така или иначе "знае".)

Сталкерът, напротив, се стреми да измени самата ситуация, да влияе над нея, да играе с дадените му персонажи, за да си обезпечи в крайна сметка максимално ефективен тнп енергообмен с външното поле - в резултат на което натрупва излишъка от лична сила, който използва в сънуването.

Изхождайки от интегралните принципи за трансформация на енергийното тяло, които се откриват в процеса на последователно изучаване на целия комплекс толтекски идеи, може да се формулират три магистрални напраиления на трансформацията, които не се заменят и не се изключват взаимно, а се явяват нейни хармонични съставки. От тези направления следва да се ръководим в своята практика. Те са частично засегнати в тази книга. Най-общо можем да ги представим по следния начин:

1. Телесност (физическо тяло).

1.1. Дишане.

1.2. Движения и пози.

1.3. Хранене.

1.4. Променен режим на живот.

1.5. Външни източници на енергия (места на силата, "география на Силата", стихии и пр.).

2. Емоционално пространство. (Безупречност, сталкинг, работа с екзистенциалните символи.)

2.1. Страх от смъртта, чувство за собствена важност, жалост към себе си.

2.2. Внимателност (контролирана глупост, въвеждане на конструктивни символи в описанието на света).

2.3. Сталкинг - апотеоз на емоционалния контрол, игра със символите, ситуациите, хората.

3. Внимание.

3.1. Неправене (съзерцание).

3.2. Правене (работа с енергийното тяло).

3.3. Сънуване (внимание на сънуването).

3.4. Виждане (резултат от работата с второто внимание).

3.5. Намерение.

3.6. Спиране на вътрешния диалог.

3.7. Дисциплина на мисленето-осъзнаване (трансформация на списъка от идеи и стереотипи на мислене).

Хармоничното следване на всичките три направления дава максимален шанс за достигане на окончателната цел на толтекската дисциплина - третото внимание, или окончателната Трансформация, прехода на човека на принципно ново ниво.

Никой не ни гарантира безсмъртие и пълна свобода даже тук -и това би следвало да се помни от идеалистически настроените ентусиасти. Трансформацията просто ни дава шанс за принципно друг живот, живот в множество светове, живот с богато и обострено осъзнаване - живот наистина достоен за човека. Трансформацията ни предоставя нови пътища, нови възможности, но и нови проблеми, препятствия, предизвикателства -всичко това предстои да се преодолее на един следващ етап от нашето съществуване.

Толтекската Трансформация ни демонстрира отсъствието на Албсолют - и това може да предизвика известно разочарование, но пък ни показва далеч по-значими неща: перспектива за безкрайно развитие, изменение, търсене. Тя ни показва Живота в най-истинския и най-високия смисъл на тази дума. Защото наличието на проблеми и препятствия е неотстранимият признак на живото съзнаващо същество, което не е призрак, не е абстрактен дух в абстрактното пространство на благодатта, не е отблясък на чужда памет и чуждо въображение.

Отсъствието на Бог или богове съвсем не превръща света в мрачна бездна от човешко отчаяние. Напротив, то ни дава шанса безкрайно да постигаме Света лице в лице, то е самата Сила, кръговратът на енергията, в който ние и само ние решаваме собствената си съдба. То е зрялост и отговорност, която е невъзможно да се постигне в уютните религиозни мечтания или в безизходното отчаяние на нихилизма.

Преди да пристъпим към разглеждането на този раздел от технологията за Трансформация на енергийното тяло, нека още веднъж хвърлим мислен поглед към изобилието от методи, техники и начини, до които ни доведоха толтекските идеи - не само в тяхната съвкупност, но и в тяхната взаимовръзка и практическа последователност.

Тази последователност от методи и мирогледни принципи, разпокъсано описана от Кастанеда, е велико съкровище, неочаквано подарено на съвременното човечество. Това е тази принципна схема на Трансформацията, която прави приноса на Карлос Кастанеда в историята на духовните търсения на човечеството безценен (каквото и да си говорят злобеещите и невежи критици).

http://sj.uploads.im/Zgpt0.gif

Ето тази схема. Зад всеки от нейните пунктове стои цяла дисциплина със своите вътрешни идеи, логика и открития. Външна й простота скрива в себе си може би хилядолетен опит -"цял живот борба", често повтаря дон Хуан Матус.