Новите "толтеки" и новите митове

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Може ли да се разглежда нагуализмът като разновидност на окултизма - и ако да, то в какво се изразяват неговите особености и различия от това доста пъстро и противоречиво явление, което традиционно се именува "окултни науки"?

Окултизмът често се смесва с "мистиката" въобще. И това не е чудно, при положение, че в историческото време окултизмът не е имал юстатъчно основания да се противопостави на мистиката и по гози начин да се обособи в самостоятелно направление. Абсолютното болшинство окултисти в своите мирогледни концеп-щи се опират на мистиката както в идеологическо отношение, гака и в областта на теорията и методологията на познанието.

Вече отбелязах в "Дългия път на маговете", че магията като най-ранен етап на човешкото мислене се е развивала заедно с религиозните институции (започвайки от шаманизма и завършвайки със съвременната църква), явявайки се всъщност пра-родителка на всяка религия. Магията поражда религията, мистиката и окултизма. Обединявало ги е най-важното (от гледна точка на теорията на познанието): вярата.

Работата е там, че - за разлика от естествоизпитателите - маговете, мистиците и окултистите са били принудени да си имат работа с Непостижимото. Нещо повече, Непостижимото се е явявало тук основен обект на познавателните усилия на човека и на ограничения ум това състояние винаги му се е струвало непоносимо.

Само науката (явление доста по-късно) си е позволила да остави Непостижимото непостижимо, при това не веднага, а едва когато е изнесла на своите плещи безпочвените илюзии на материалистите и идеалистите.

И едните, и другите - подобно на мистиците и религиозните деятели - се опитвали да нарекат Непостижимото по един или начин, подставяйки мисли-телни фантоми за съмнителен фундамент за научния мироглед.

Ето как се приближихме до самата същина на проблема. Окултизмът в известния ни допреди Кастанеда вид назовава Непостижимото и го прави обект на вярата. В самото име (occultos - таен, съкровен) се съдържа в скрит вид определена декларация. Защото кой е направил знанието "съкровено", ако не Висшата сила (Бог), която може да се разбира персонифицирано или безлично (от това не се променя същността на нещата)?

Неявно се постулира, че има някакво Съзнание (може би даже Разум), на което дотолкова му е безразлична съдбата на човешкия род, че То (Той) "скрива" от нас някакви знания, прави ги "тайни" и достъпни само за "избрани" - и именно То (Той) е това, което избира. Значи, има Висш (Божествен) промисъл и има Нещо, което пречи на този Промисъл, противостои му.

По такъв начин мистиците и окултистите изпълват мирозданието с цяла йерархия от Сили (тъй като едното поражда две, а двете - неизброимо множество). Окултните науки се различават от мистицизма в широк смисъл само по това, че обявяват за възможно познаването на закономерностите на взаимодействие между тези сили и на влиянието им върху човека, за да се възползва той максимално ефективно от установилата се ситуация.

Автентичният окултизъм безусловно предполага един или друг тип инициации, обреди на посвещаване, нерядко даже и изпитания, за да може да се удостовери "приемат" ли същите тези най-Висши сили някой нов адепт или го отхвърлят.

Такива общества, групи и тайни ордени има безброй. Те са винаги склонни към ритуалистика, дори и когато е в най-скромен вид. Техните изследвания винаги подразбират деление на екзотеризъм и езотеризъм, на "външен" и "вътрешен" кръг, на знания, предназначени за всички, и знания, предназначени за "избрани".

В последните десетилетия тези предразсъдъци започнаха да се възприемат като анахронизъм и нововъзникналите общества и "школи" подчертават своята демократичност, сякаш стараейки се да се уподобят на наука.

Това е само уловка. Всяка истински окултна "школа" тайно от основната маса свои поддръжници продължава (под една или друга форма) да създава "степени на духовно посвещаване", да се вслушва в "гласа на Неведомото" и - основавайки се на откровения - да култивира особена каста "избрани".

Досега говорих за нашия, европейския окултизъм. Окултизмът на Азия е по-фин - както и ориенталската метафизика и мистика. Тук също има инициации и нива на посвещаване, но всичко това не е толкова формализирано и допуска маса изключения от правилата. И все пак и там, даже в най-"демокра-тичната", йогистката школа, има авторитети, чийто статут е потвърден "свише".

Именно те решават кое е истина и кое -ерес, те определят кой е стигнал по-далеч по пътя на "духовното просветление", те се явяват посредници между практика-окултист и Неведомото, което от своя страна е окончателният арбитър (както и да го наричат). Арбитър непогрешим по определение, тъй като с Него човек не може да влезе в дискусия, не може да го опровергае - нито практически, нито теоретически. Каквито и практически методи да използват окултистите, тяхната крайна цел е "осветена" от диханието на Абсолюта (Бог, Висш разум, Вселенско съзнание, Брахман, Йерархия, отвъдно Братство).

Всичко това по принцип не подлежи на проверка или опровергаване - с изключение на парапсихологическите феномени, които понякога се случват по пътя към Тран-сценденталната цел.

Има ли нещо подобно в нагуализма? Ако говорим конкретно за тази традиция, която описа Кастанеда, то елементи на "окултното" в нея не е трудно да се намерят: особената роля на нагуала, "избирането" на членовете на отряда от страна на намерението (духа, абстракта) и пр. културно-етнически елементи (може би с толтекски произход), които са позволили на това знание да съществува в определена историческа среда.

Тези поклонници на Кастанеда, които поставят акцент върху екзотичните културалии на традицията, неминуемо се озовават по пътя на окултизма. Това е най-простият, а затова и най-привлекателен път за масовия потребител на "духовни" ценности.

Но в нагуализма има нещо уникално: това методологично ядро, което носи в себе си предпоставките за превръщането му от "окултна наука" в наука за управление и развитие на възприятието. Същността на нагуализма, "очистена" от привлекателните и впечатляващи декорации на донхуановската традиция, по същество не е окултизъм. В нея няма нищо "тайно", няма "избраници", а още по-малко пък - "Висши сили".

В нея няма "екзотерично" и "езотерично", няма обреди за посвещаване -толтекската дисциплина е обърната към всички и не се стреми да създава затворени общества или ордени. В този смисъл нагу-ализмът е "окултна" наука толкова, колкото и автотренингът на Шулц или аналитичната психология на Юнг. Тя е революционна, тъй като води към нови способи на познание, към нови възможности за действие и към трансформация на човешкото същество. Атавистичните предразсъдъци от окултен тип могат безболезнено да напуснат тази дисциплина и тя изобщо няма да пострада от това, нито ще се обезсмисли.

Опитайте се да направите същото с теософията, антропософията, агни-йогата или сциентологията. Без "отвъдна" опора те ще станат пусти гла-голствания и набор от психотехники, които може - след значителни прекроявания - да се използват в традиционната психотерапия, при това голяма част от тях ще загубят своята ефективност, тъй като се крепят именно на вярата в "отвъдните" смиели на предприеманите усилия.

Ето защо може да се твърди, че нагуализмът като мирогле-ден подход, методология и практика не е окултизъм. Опитват се да го превърнат в окултизъм, за да могат привично да се опрат на религиозните влечения на масовото съзнание; на някои това дори се удава. На такива "деятели" неминуемо ще им се наложи точно да определят своята позиция, защото "трезвомислието", за което толкова говори дон Хуан, е несъвместимо с -окултизма" (а още по-малко - с религията).

Във връзка с това не може да не се отбележи: даже измежду .последователите на Кастанеда" малцина осъзнават, че толтекската дисциплина не е религия - нещо повече, в строгия смисъл на думата тя не е и "мистическо учение", а за магия даже не искам да споменавам. В тази дисциплина, както вече казах, има ред атавизми от древни времена, остатъци от шаманската митология.

Ако се отчете поетическият характер на самия Кастанеда, склонен към метафори и алегории, мистификации и загадъчност, към аморфност в излагането на материала, то тогава е лесно да се разбере затруднението, което изпитват последователите му, пръснати по света.

Нашата задача е да възпрепятстваме превръщането на нагуализма в мит, в религия, а "новите толтеки" - в секта от безплодни фантазьори. Ако наследството на Кастанеда с годините все пак се превърне в още една разновидност на теософията, то това ще бъде сериозно поражение на човешкия дух и разум.

Затова настоявам, че учението на толтеките ще бъде най-вярно да се определи като наука за произволното управление на възприятието и осъзнаването; сериозните изследвания в тази област могат да развият в значителна степен психофизическите възможности на човека и радикално да разширят неговите способности за познание.

Това не е вяра, това е положение, което трябва да се доказва и изучава. Даже ако "Дарът на Орела" ("третото внимание", "огънят отвътре") се окаже само фантазия и мечта, напълно е възможно по този път да се открият толкова неизследвани неща, че всички по-ранни човешки открития да ни се сторят дреболии. Трябва да се опита. Това е шанс, който не бива да се изпуска.

Както вече казах, нагуализмът е много по-близък до науката, отколкото до религията. Той се основава не на догма, а на практически препоръки, които се отхвърлят, ако повече не съответстват на изменилите се обстоятелства или не дават желания и доказуем на практика резултат. Спомнете си колко пъти дон Хуан повтаря по повод всяко свое обяснение - "това е само начин да се говори" {way of talking). С течение на времето се променят думите, понятията, представите за целесъобразност и ефективност. Всяко твърдение е вярно само в дадения момент и при дадените обстоятелства.

Самият дон Хуан се смее на трлтекския мит за Орела, защото разбира, че той не е така важен за съвременното съзнание -дори и да заяви, че Орелът не съществува, той няма да престане да бъде толтек.

А може ли християнинът да подложи на съмнение например факта, че Иисус Христос се явява Син Божи, и при това да си остане християнин? Има още цял ред къде по-маловажни твърдения, в които той, съгласно своята доктрина, също никога няма да си позволи да се усъмни. Мисля, че би се получил наистина дълъг списък.

Това е ортодоксия. Това е догма.

Понякога и на Кастанеда му се приписва заимстване на християнски идеи. Важно е да се разбере, че "християнските идеи" на Карлос са само лични асоциации на самия Карлос. Просто понякога той ги бърка с идеите, които му разяснява учителят. Мисионерите например твърде често "откриват" следи от християнски идеи в страни и култури, в които за пръв път проповядват.

Да кажем, известните три главни божества от индийския пантеон - Брахма, Вишну и Шива - понякога съвършено сериозно се разглеждат като "изкривена представа на езичниците за Св. Троица". Подобни примери са неизброими. Да видиш в непознатото познато и в чуждото подобно - това е толкова естествено за човека.

Фактът, че днес в света съществува огромна армия от поклонници на Кастанеда, разбира се, радва. Кой, ако не тези дръзки умове, посегнали на хилядолетните предразсъдъци и стереотипи, ще заложи фундамента на новия мироглед, ще допълни и развие практическите методи за освобождаване на възприятието от внушените от социума рамки, ще погледне трезво и безстрашно на Големия свят, съществуващ вън от скучната клетка, сътворена от нашето безсилие и еднообразната ни метафизика?

Уви, нашият оптимизъм няма никакво отношение към реалното положение на нещата. За да се изпита подобно разочарование, достатъчно е да се послуша и изясни какви животрептящи проблеми на толтекския път за трансформация обсъждат днес онези, които наричат себе си "последователи на учението на дон Хуан". По моите наблюдения едни от най-популярните се явяват такива:

1) преразказ на сънища и тяхната интерпретация;

2) загадъчни "светения" около тялото, забелязани наяве (особено при практикуващите тенсегрити);

3) блуждаещи тук и там "съюзници", тяхната външност, действия и думи;

4) енергийният вампиризъм като неизменен спътник в живота на"воина";

5) особено - енергийният вампиризъм на воладорес, които всеки уважаващ себе си "толтек" разпознава седмица след прочитане на съответната книга на Кастанеда;

6) егрегори, тяхното влияние и взаимодействията помежду им;

7) магическите актове, особено битките за овладяване на Силата;

8) дефектите в енергийните тела на съратниците, роднините и съседите.

Най-"напредналите" със своята лична Сила унищожават вредните егрегори, развалят уроки и лоши очи, ловят и затварят някъде разнообразни "същности", създават отряди и даже "презареждат" места на силата, откривани от тях почти ежедневно. Освен това оказва се, че Кастанеда - при цялата си фи-лософско-мистична изтънченост - съвсем не пречи да се "вижда" и анализира аурата, нито - да се коригира кармата.

Писате-лят-фантаст Теун Марез, наричайки себе си "нагуал", вдъхновено разказва за своите реинкарнации, напомня, че всички истински толтеки са родом от Атлантида, и в подробности повествува за поучителната съдба на своята древна прародина.

Може би всички сме откачили? Може би просто са сбъркали нагуализма с теософията, с антропософията, с агни-йога? Или историята на нищо не ни учи?

Някой горещ поклонник на "пътя на воина" може - без ни най-малко да се съмнява - да заяви, че събирателната точка на неговия приятел е "кривната на една страна", тъй като жена му е вещица-вампир, в миналия си живот е набил брахман, а в аурата му - отляво (отдясно) на главата - има или кармични изкривявания, или вредна "същност" със зелен цвят. Затова домът му трябва да се напръска със "светена вода". И всичко това - с многозначително въртене на очите, позоваване на авторитети и махане с ръце не по-зле от всеки екстрасенс-любител.

Замислете се и отговорете на един прост въпрос: кои от специално изброените тук осем теми за обсъждане (вж. по-горе) имат реално отношение към пътя на дон Хуан, към зрелия, победил многовековните илюзии нагуализъм? Уверявам ви - нито една.

Умовете на начинаещите (а понякога и стареещи) "кастане-дианци" са препълнени с фикции. Умственият боклук, от който отначало новите виждащи (а след това и ние) се избавиха с толкова много усилия, не желае спокойно да дреме на бунище-то. Току-виж излязъл някой "астрал" и възкръснали "астралните битки". Призраците на могъщия фантаст Щайнер и плодовитата писателка Блаватска не намират покой.

Ами да! Те са така близки, разбираеми, те са така "човечни". И Елена Рьорих все така отправя призиви към Йерархията - само защото ни е скучно без отвъдното Царство на светлината. А без Царството на тъмнината пък - още повече. С кого другиго да воюваш, пред кого да доказваш своето значение в духовната еволюция на човечеството, пред кого да отстояваш "воинската" чест?

Митологията (и религията) са неизменна част от човешкото осъзнаване в продължение на почти цялата история на вида. Това е най-голямото и - съдейки по всичко - любимо дете на тонала. За да се избавим от него, е нужна голяма настойчивост. Толтекската дисциплина ни дава такава възможност - възможност да пораснем. "Бесове" и "ангели", "раси" и "йерархии", "егрегори" и "тетануси" - да ги оставим настрана. Всеки път, когато разговорът тръгне в някаква такава посока, си спомням за "летящия пудел" от полусънуваната фантазия на Кастанеда (поради неопитност Карлос я приема за виждане).

За "летящия пудел" няма да пиша. Наистина, има по-важни теми.

Във връзка с всичко казано по-горе искам да подчертая: предстои ни неведнъж критично да преосмислим наследството на Кастанеда. Би било голяма грешка всичките му текстове да се канонизират дословно и по този начин да се тръгне по пътя на превръщане на толтекската дисциплина в още един вид религия. (В последните години тези тенденции се проявяват все по-очевидно с активното участие на фирма Cleargreen, интересите на която - каквото и да твърдят нейните ръководители - все пак се отнасят до сферата на комерсиалното, а не на духа.)

Принудени сме да признаем, че метрът на нагуализма през 90-те години показа склонност към значителни компромиси в интерес на своите бизнеспартньори и по тази причина направи немалко грешки, които (не изключвам такава вероятност) са довели до трагични последствия лично за него. Нещо повече, грешките на Карлос Кастанеда през 90-те години навредиха на толтекското учение, внесоха в редовете на неговите здравомис-лещи последователи подозрение и неувереност.

Отчаяните мистификации, свързани с "връщането" на Керъл Тигс и въплътените "сталкери" - мистификации, безусловно обречени на разобличаване, - могат да бъдат оправдани само в качеството си на опит да се удържи капризното внимание на масовия тонал върху обекти, чужди на неговата капсулирана интенционалност.

Очевидно този опит не постигна целта си, но пък породи цяла кохорта самоделни фантасти-визионери, препълнени от предразсъдъци, очаровани от великата "магическа битка" с "воладорес", загрижени заради повсеместния енергиен вампиризъм, грозящ ги както от страна на други светове, така и от страна на собствените им сексуални партньори. (Даже тук, както виждате, сексът и насилието станаха любима тема за обсъждане и предмет на мрачна окултна метафизика.)

А невинният комплекс от физически упражнения тенсегрити, който може да бъде използван като спомагателен инструмент за ускоряване на трансформацията на енергийното тяло, се превърна в начин за самоуспокоение и отвличане на вниманието от централните задачи на практиката, в обект на метафизични спекулации и митология, за които се хаби същата тази безценна енергия и безценно време.

Лицата, принадлежащи към "вътрешния кръг" на Кастанеда и явяващи се основатели на Cleargreen, митологизираха дори самия факт на смъртта на метра, официално заявявайки, че Карлос си бил отишъл "в пълно съзнание". Разбираха ли те, че по този начин окончателно приравняват себе си и своите съмишленици на безчислените религиозни сектанти, обречени на вечно пребиваване в плен на несбъдваеми илюзии?

За съжаление всичко това е следствие от необмислените решения и съмнителните компромиси, които направи "последният нагуал".

Но поучителният урок, заключен в съдбата на Карлос Кастанеда, изигра положителна роля в оформянето на правилната позиция на толтеките от новия век. Тази част от неговите последователи, която бе очарована на първо място от екзотичната и тайнствена атрибутика на пътя, получи възможност в пълна степен да покаже своите чисти пристрастия.

Стихийно образувалата се митология, повтаряща в много отношения моделите на те-ософските спекулации, недвусмислено показа доколко на хората от подобен тип им е чужда нагуалистката "трезвост", доколко са готови те безогледно да се впуснат в традиционни фантазирания и с това напълно да отрекат духа на толтекската дисциплина.

Именно благодарение на това неприятно и двусмислено положение най-накрая в пълна степен осъзнахме доколко важно е да се отделя зърното от плявата; нещо повече, оказахме сме способни да разберем и да почувстваме, че корпусът от идеи, описани от Кастанеда, това е преди всичко мирогледен фундамент и методология на нагуализма. Нямаме никакво основание да третираме книгите на метра като безупречен и безпогрешен във всяко отношение материал, на всеки ред от който можем да се позоваваме безусловно.

Мисля, че въпреки противоречията, раздиращи духа на Кастанеда през 90-те години, той разбираше, че трябва да разчисти пространството на толтекския път за по-нататъшно развитие и възможни модификации.

"Сега няма правила", казваше той, когато станеше дума за буквално следване на традицията, в която са живели дон Хуан Матус и неговите предшественици. И ние сме длъжни да помним това. На днешния изследовател на нагуализма му предстои с личен опит да изясни до каква степен и в какъв смисъл старите толтекски правила са приложими към новия цикъл, началото на който се налага да поставим.

Изразявайки се с донхуановски език, би могло да се каже, че тоналът на времето се промени - от една страна, той още повече усъвършенства своите начини за самосъхранение, от друга (не без помощта на Кастанеда) за пръв път толкова ясно посочи собствените си граници, така че по-нататък е просто невъзможно те да бъдат игнорирани.

Затова действително може да се каже, че "енергийната врата" към различни форми на внимание и възприятие е оставена "отворена" за всички. На-гуалът като лидер на групата "навигатори в безкрайността" вече не се явява абсолютно необходимо условие за постигане на успех. Тъй като безусловната власт на тонала, въпреки цялото му съвършенство, прекъсва именно в този момент, когато той осъзнае своите граници и това, че зад тях лежи Реалният свят. Оттам нататък всичко е въпрос на техника.

Карлос Кастанеда остави достатъчно податки, така че тези техники да заработят. Изпитването и следването им (според мен) е най-добрият начин с целия си живот "да изразиш уважение към човешкия дух".

С това и ще се заемем.