Източниците на енергията

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Както вече бе отбелязано, всеки източник на енергия става достъпен за нашето тяло чрез възприятието, управлявано от произволното внимание. Въпреки това по правило поглъщането на енергия се осъществява в автоматичен режим, безсъзнателно регулиран от нашия тонал, така че този процес е крайно ниско ефективен.

Заобикалят ни океани от свободна енергия на нагуала, от които черпим само нищожна част и дори не се замисляме за това, че във всеки момент сме способни многократно да повишим плътността на енергообмена. Необходимо е само да знаем основните принципи на техниката за произволно управление на енергоомбена и да имаме поне малко търпение.

Основните инструменти - възприятието и вниманието -винаги са ни под ръка. Манипулирайки с тях, бихме могли да постигнем много от онова, което ни изглежда невероятно.

Пътят към саморегулация на енергийните процеси в първото внимание минава през няколко традиционни хитрини. Много от тях са известни от опита на йогистките дисциплини и на някои европейски направления на техниките за самовнушение. В никое от тези направления обаче те не са ползвани за включване на второто внимание и развиване на сънуваното тяло и двойника в такъв комплекс, насочен към цялостна трансформация, какъвто са формирали толтеките.

Първата тънкост се заключава в постепенното "размиване" на границите на тонала през най-аморфните области на сензорните сигнали - т. е., както бе отбелязано, през осезателните (кинестетичните) зони.

Втората тънкост е свързана с това, че толтекът, специално съсредоточавайки вниманието си върху избрани области, получава неясно възприятие и спокойно изчаква то да се събере в "сноп", отразяващ енергийната реалност, а не неговите собствени фантазии. Това е позиция на особено равновесие. За нейното достигане е абсолютно необходима безупречност, която именно ще обезпечи спокойната обостреност на вниманието, предпазваща ни от илюзии.

При всички случаи практикуващият не е длъжен да използва източници на енергия, в чиято реалност той не е убеден. Затова на първо място той се обръща към два генератора на Сила, които не предизвикват съмнение - Земята и Слънцето. Планетарното поле включва в себе си редица т. нар. "стихии" -водата, въздуха (вятъра), бурята и мъглите - а също и живите системи, най-тясно свързани със Земята и обладаващи голяма енергийна маса (растенията).

На последно място може да се прибегне до енергията на животните и в крайна сметка - на хората. Колкото по-структури-ран е енергообменът на системата (организма) с планетарното поле, толкова повече сложности и насочени (индуцирани) влияния ще изпитате, когато се обърнете към него като към източник на енергия.

Що се отнася до стихиите - всички те със своите особени проявления изпълняват функцията на своего рода "кондензатори" на енергията на Земята; всяка от тях носи в себе си собствено качество, интензивност и скорост и позволява да се обръщаме към определени характеристики на планетарния пашкул, уместни в един случай и съвършено безполезни на друг. Умението да се избира стихия се придобива в резултат на продължителен опит и ясно формулирано намерение. Може да се каже, че тънкостите на тази работа са сравними с изкуството, така че няма да се спирам на собствените си предпочитания, които явно имат субективно значение.

Земята

Енергията на Земята постъпва в пашкула през цялата повърхност на енергийното тяло, но основните канали на енергообмен тук са концентрирани в "корена" (за този сегмент на енергийното тяло вж. по-подробно "След Кастанеда") и областта на перинеума. Вниманието се съсредоточава върху краката (стъпалата и глезените), а също и върху муладхара-чакра (областта между ануса и гениталиите).

При това е важно да се има предвид, че Земята е твърде голям резервоар от енергия, така че контактът с нея трябва да бъде: а) достатъчно внимателен (не прекомерен и не натрапчив); б) "разсеян" (т. е. разпределен върху относително голяма площ на повърхностните еманации на енергийното тяло).

Произволното внимание лесно приема енергия от планетарното поле в пълно съответствие с тук указаните условия, ако не се фокусира в основата на гръбначния стълб (както правят йогите, повдигащи енергията на Кундалини), а обезпечава широка област на повишена чувствителност, движейки се по въображаема спирала - ту навиваща се около зоната на перинеума, ту развиваща се на разстояние до метър около долната част на пакшула.

Такова движение на вниманието отразява характерния за всички организми, притежаващи събирателна точка, "режим на търсене" на неопределен сигнал. Следвайки такъв образец, ние напомняме на нашето тяло за позабравената от него, но съвършено естествена функция на извличане на допълнителни енергийни ресурси от обкръжаващата среда.

Кое затруднява този процес? Разбира се, вътрешният диалог: колкото по-"разреден" е той, толкова по-често затихва и толкова по-висока става нашата чувствителност и способност да поглъщаме енергия чрез работата на произволното внимание.

Кое помага на подобни упражнения? Ритмичното и спокойно дишане е единственият процес на енергообмен, досега в пълна степен достъпен на съзнателния ни контрол.

Казаното се отнася в еднаква степен за всички техники по използване на външните източници на енергия. Това е общо правило, което трябва винаги да се помни и следва.

Привличането на вниманието към кинестетиката (топлина, студ, усещане за вълна или полево излъчване и др.) е инструмент, "кукичка" на тонала. От един момент нататък тя престава да има значение и сетивното усещане на поглъщаната енергия става непосредствено; докато се намираме в първото внимание ние не забелязваме това и като че се "забравяме" за няколко минути - именно тези няколко минути обикновено се оказват моментът, в който получаваме в максимална степен енергия от Земята.

Такива особени "кукички" могат да бъдат обкръжаващата среда (да кажем - пейзаж) и особеностите на релефа. Разбира се, ако изведнъж се окажете на "място на силата", ефектът от упражнението ще се увеличи многократно. (Няма да разглеждаме този случай, тъй като динамиката на влиянието на "местата на силата" върху енергийното ни тяло е отделна, голяма и сложна тема, изискваща при това допълнителни изследвания.)

Най-добри места за поглъщане на енергия от Земята са естествените възвишения (хълмове или невисоки планини), а също и естествените низини (в случай че там няма излишък от влага - блатата са съвсем непригодни за тази цел). По-удобно е да се използват хълмове.

Отначало е най-добре да фиксирате произволното си внимание върху планетарното поле, като застанете неподвижно. Можете да стоите или седите със скръстени крака и да приплъз-вате лъча на произволното внимание върху неголям участък от пространството около себе си (както вече бе споменато - по спирала). Често през 20-30 минути в краката и долната част на тялото възникват характерни усещания за "вибрираща и разгаряща се топлина". Може да се изместят от усещане за вълни на неопределен натиск.

Всичко това свидетелства, че енергийното ви тяло поема в себе си по-голям от обичайния обем плане-тарна енергия. Не бива да прекалявате с това занимание - петнадесет минути ярко усещане за приток на Сила са напълно достатъчни за деня. Изключение правят ситуации на личен енергиен кризис, за симптомите на който ще стане дума в края на тази глава.

Слънце

Енергията на Слънцето е по-сурова. За разлика от енергията на Земята, тя не се усвоява от пашкула с лекотата и непосредствеността, характерни за еднообразните по своята структура вътрешни еманации и за еманациите на нашата родна планета. Слънцето може и да убива - неговата сила се поглъща от горните сегменти на енергийното тяло, отличаващи се с по-ниска плътност.

Тази част на пашкула лошо преустройва структурата на големите еманации и по-слабо противостои на техния натиск. Затова обикновено областта на темето се използва от медитаторите (разбира се, безсъзнателно) за поглъщане на големите еманации на пространството (разредени и аморфни), а не на слънчевата енергия (плътна и "агресивна").

По-безопасно е непосредствено да се ползва енергията на Слънцето през тази област от горната част на пашкула, която тоналът свързва със зрителното възприятие. Точно тук става естествената адаптация на слънчевите еманации. За тази цел често се използва най-простият и непосредствен начин - фик-сацията на произволното внимание върху очите.

При това лицето може да се подлага на слънчевата светлина и да се улавя енергия при затворени клепачи (особено в случаите, когато светлината е твърде ярка), тъй като поглъщането - лесно е да се досетим - става не чрез очите, а чрез каналите, разположени в гази зона. Ако светлината не заслепява, очите може да се държат полузатворени - това помага за концентрацията на вниманието.

При всички случаи по-голяма част от енергията ще се /свои от лявата страна на лицето, защото енергийната "ямка", зазположена около лявото око, най-активно поглъща емана-дгате отвън.

И тук, както и при предишната техника, от полза за поглъщането на енергията би било лекото поклащане на "лъча на шиманието", напомнящо движение по спирала. Най-лесно е за тази цел да се поклаща главата.

С повишаване на контрола над шиманието амплитудата на ритмичното поклащане се намаля-ia и движенията на главата стават почти незабележими: прора-ютва обичайният в подобни случаи закон - колкото по-скрити а физическите движения на тялото, толкова по-активно се колeбae лъчът на произволното внимание, възбуждайки поглъщащите канали на енергийното тяло. Както винаги, не забра-яйте да синхронизирате поглъщането на енергия с ритмично ишане - нека Силата влиза във вас с всяко вдишване.

Положението на физическото тяло при това няма значение. Упражнението може да се изпълнява в изправено, в седнало, в егнало положение, а след привикване - даже в ход. Продължителността зависи от интензивността на слънчевата светлина: при ярко слънце - пет минути, при здрач - до половин час.

Огън

Не е трудно да се забележи, че основните принципи на рабо-1та с допълнителни източници на енергия са едни и същи. На-;якъде се използва концентрираното произволно внимание и се акцентира на кинестетичните усещания (в една или друга степен), на спираловидното движение на "лъча на вниманието" и на ритмичното дишане като естествена поддръжка на цялата система в режим на поглъщане. Единствената разлика е, че различните стихии предпочитат да резонират с различни канали и точки на енергийното тяло.

Що се отнася до огъня, то неговата Сила най-добре се поглъща през "просвета" и областта на слънчевия сплит; при това именно "просветът" (центърът на пъпа) е истинският активен канал, а слънчевия сплит само спомага той да се активизира, тъй като при съответна концентрация на вниманието става мощен източник на неопределена (аморфна) кинестетика.

Всеки вид открит огън може да се използва за тази цел. Размерът на пламъка няма принципно значение - така или иначе без значително преместване на събирателната точка пашкулът може да погълне съвсем ограничен обем енергия. Голям огън или скромно огънче в крайна сметка могат да ви дадат еднакъв импулс. Всичко зависи от концентрацията на вниманието и продължителността на изпълнение на техниката.

Поглъщането се осъществява чрез плътните слоеве на пакшула, които са добре защитени и по естествен начин регулират хомеостазиса на енергийното тяло, така и край огъня може да се седи доста дълго. Спираловидното движение на вниманието около просвета не е свързано със зрението, затова е по-добре упражнението да се изпълнява със затворени очи.

В това състояние могат да възникнат спонтанни, непроизволни визуализации - например да ви се стори, че в тялото ви навлиза поток от оранжева или червена светлина. Това е естествен резултат от работата на тонала, опитващ се да преведе на езика на сензорните усещания някои чувства, свързани с енергообмена, които всъщност не принадлежат към областта на първото внимание.

Лично аз не смятам, че е полезно човек специално да се концентрира върху подобни визуализации. Те са само страничен ефект и ако им придаваме особено значение, могат да заслонят реалния процес и да ни увлекат в неволно халюциниране, което неминуемо ще понижи ефективността на техниката. Но и специално да се противостои на подобни представи също не е необходимо. Те могат да изпълняват ролята на спомагателни стимули за правилна концентрация - стига да не настъпи забрава в тях.

Земните стихии

Най-трудно е да се усвоява енергия от динамичните проявления на стихиите - вятър, буря, мощен морски прибой. Ако те увлекат напълно вашето внимание, могат да предизвикат драстично и неконтролируемо преместване на събирателната ви точка. Тогава енергията ще постъпва отвън на тласъци и силата на импулса далеч не винаги ще може да съответства на вашата способност да контролирате енергообмена. Най-лесно е да се използва спокойният вятър и - ако морето не е много бурно -прибоят.

Динамичните прояви на стихиите са масивни и се възприемат от цялата повърхност на енергийното тяло. Както е редно, по-голямата част от еманациите се поглъща през "просвета", друга част - през центъра на гърлото. При занижаване на фиксираността на събирателната точка всички тези явления могат да предизвикат неочаквани и неуправляеми излизания на сънуваното тяло наяве. Аз самият съм го изпитвал няколко пъти, опитвайки се да получа енергия от най-обикновен морски прибой. Звуковото налягане при това е съсредоточено в центъра на гърлото, а силовото налягане - в зоната на "просвета".

Въпреки че такива феномени като "излизане на сънуваното тяло" обикновено са кратковременни, те всеки път оставят впечатлението, че сте се намирали на границата на самоконтрола. Общата "развълнуваност" на вътрешните еманации, изобилието от смътни движения, съпроводени от ирационални емоции (немотивирана тревога, неестествена активност и т. н.) дават основание да се предполага, че само добре подготвен практик може да се ползва успешно от тези стихии.

С водата и въздуха (в статичното им състояние) нещата стоят другояче. Когато просто дишате или сте потопени в спокойна вода, вие винаги можете да получите допълнителна енергия -просто съсредоточавайки се върху процеса на "поливане". Важно е само да се има предвид, че енергията се "попива" не от физическото тяло, а от невъзприемаемата полева структура.

Вниманието трябва да използва телесните усещания само като опора, а след това да се разпростира върху определен обем "около" тялото. Това специфично "разпростиране" на вниманието върху несъществуващо за първото внимание поле самб по себе си усилва енергообмена, а при акцент върху конкретната стихия поглъщането на енергия отвън получава специфично качество. Водата и въздухът са добри също с това, че продължителността на тяхното използване в качеството на допълнителни източници на Сила почти не е ограничена.