Ръцете в съня

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Преди да заговорим за този важен начин за влизане в толтекско сънуване, редно е да споменем, че в последните години паралелно се развиват две направления на необикновената работа в сънуване: едното може да се нарече информационно, а другото - енергийно.

Поддръжниците на информационния подход не различават осъзнатото сънуване от толтекското, понеже и в едното, и в другото може да се намерят верифицируеми източници на информация - което, без съмнение, впечатлява.

Доколкото западният технологичен тонал се интересува на поеледно място от идеите за самотрансформация, би следвало да се очаква, че именно информационният подход ще се изучава с по-голям интерес от прагматиците, посветили се на добруването на съвременната цивилизация.

Всъщност поддръжниците на информационния подход третират осъзнатостта в сънуване като начин за получаване на достъп до информация, по един или друг начин затворена в света на първото внимание. Наситеността на техните сънувания с тонални халюцинации съществено усложнява нещата.

Тук може да бъдат открити специфични начини за придобиване на "инсайти" и очевидно може да бъде приета определена система за "шифроване" на символите, зад които ще стои реалната информация от тоналния свят (разбира се, в случай че сънуващият е натрупал достатъчно лична енергия).

Освен всичко друго, информационният подход - за разлика от толтекския - не изисква развито и плътно сънувано тяло. Тук на първо място се формира самият възприемател - събирателната точка с незначителен по обем апарат за интерпретация на сигналите. От една страна, това облекчава и ускорява прогреса в осъзнатото сънуване, от друга - прави изследователя по-уязвим.

Две са причините за тази уязвимост:

1) принципната неустойчивост на схемите на интерпретация, което винаги може да доведе до неверни ориентации и - например в случай на среща с реална жива форма, обитаваща света на второто внимание - да доведе сънуващия до изтощение, безумие или гибел;

2) обвързаността на възприеманото в сънуване с безсъзнателния материал на самия сънуващ. Това е много по-сериозно, тъй като ако "съюзниците" и "скаутите" не идват при нас денонощно, то собственото безсъзнателно ни съпровожда през цялото време.

Осъзнатите сънувания от информационен тип не позволяват да се "проследят" многобройните и твърде тесни връзки на сънуваните образи със собственото безсъзнателно.

Конфликтите, травмите, скритите влечения (твърде често разрушителни), блокажите и т. н. - в съня всичко това получава възможност безпрепятствено да се проектира в осъзнаващата психика на сънуващия. Освен "инсайтите", даващи фрагменти от прагматично и верифицируемо знание, сънуващият тук встъпва във взаимодействие с цялата разтревожена маса на своето неупоря-дъчено безсъзнателно поле.

Ако се има предвид, че информационното сънуване изисква по-малко лична сила в сравнение с енергийното (за което - по-долу), то и нивото на безупречност и сталкинг при такива сънуващи е съответно по-ниско. По такъв начин възниква реална опасност от експанзия на безсъзнателна самодеструкция в съзнанието на практикуващия.

Интензивно халюциниращият тонал превежда тази вътрешна агресия на езика на убедителните образи и ние узнаваме за наличието на изобилие от "врагове", които ни причакват във вниманието на сънуване.

Тези "врагове" могат да получат всякаква форма - не само на живи същества (хора, животни, чудовища), но и на агресивни пространства - от "затвори" до "лабиринти от неорганични същества" (в случая нямам предвид, че такива лабиринти изобщо не съществуват, но безсъзнателното може да провокира сходни образи, които изобщо не се опират на външни сензорни сигнали).

Тъй като безсъзнателното поле частично се основава на съвкупността от архетипи, свойствени на целия човешки вид, практиците, използващи информационния подход, в своите "пътешествия" задължително се сблъскват с подобни образи (част от които удачно описа навремето си Юнг).

Те им внушават мисълта, че странстват в някакъв общ "свят на сънуването", който (макар непрекъснато да се видоизменя, все пак) запазва своите фундаментални ориентири за всеки пътешественик.

Въведените в съзнанието чрез вниманието на сънуване де-структивни конструкции на безсъзнателното могат или да бъдат разрешени (интегрирани), или да се задълбочат. Тъй като осъзнатостта в информационното сънуване е по правило невисока, по-често се стига до второто. Но задълбочаването на негативните безсъзнателни елементи води до печални последствия наяве - както психически, така и соматични. За получената в сънуването информация (рядка, защочо е необходимо и да бъде "филтрирана" от халюцинациите на тонала) понякога се случва практикуващият да заплати със собственото си здраве.

Енергийният подход към сънуването (който - според дълбокото ми убеждение - трябва да се култивира в рамките на толтекската дисциплина) се опира на други идеи. Неговата основна цел е не постигането на осъзнатост в сънуването, а оформянето на сънувано тяло. Всеки, който използва този подход, знае, че осъзнатостта "идва" заедно с тялото, така че няма никаква причина да се култивира отделно.

Толтекското (енергийно) сънуване има следните принципни преимущества:

1. То позволява мигновено да се различи осъзнатото сънуване от сънуването, в което участва и тялото (т. е. реална енергия).

2. То съществено съкращава количеството и обема на тоналните халюцинации независимо от техния източник (безсъзнателното, обикновените спомени, страховете, очакванията или индуцирани тонални представи на други хора).

3. То изисква по-високо ниво на енергия (лична сила), поради което просто принуждава практикуващия да отделя повече внимание на безупречността и сталкинга - а това прочиства възприятието в сънуване.

4. То води към постепенна и хармонична интеграция на безсъзнателния материал в съня, тъй като този материал е достъпен на съзнанието в същата степен, в която нараства неговата лична сила (съответно плътността на сънуваното му тяло).

5. В случай на реални контакти с живи форми във второто внимание плътното сънувано тяло разполага с необходимия набор "щитове", за да противостои на енергията на другото същество или (ако това е невъзможно) навреме да избяга от зоната на досегаемост с минимален за себе си ущърб.

6. И накрая - главното, това, заради което се практикува сънуването в нагуализма: постепенното уплътняване на сънуваното тяло води до последователна интеграция на първото и второто внимание. Резултат на тези процеси е излъчването на "двойник" и телепортацията.

С други думи - толтекското сънуване се оказва този път, който отвежда практикуващия до "огъня отвътре", или до третото внимание - окончателната трансформация на човека в неговата цялостност.

Във връзка с това не е чудно, че толтекското сънуване (за разлика от "осъзнатото") субективно се преживява като нещо твърде близко до "излизане извън тялото". При него напусналата пашкула събирателна точка "грабва" далеч по-голям обем еманации, отколкото в обикновено състояние - толкова голям, че сънуваното тяло ("второ тяло") започва да се оформя автоматично.

Именно този тип сънуване ще разгледаме тук.

Както е известно, оформянето на "второто тяло" започва с поглеждането на собствените ръце в състояние на сънуване. Това е точката на отчитане, която не позволява на толтека да се отпусне и да премине в обикновен "осъзнат сън", какъвто практикуват повечето от последователите на Лаберж и поддръжниците на информационния подход.

Разбира се, това условие не е достатъчно, но е задължително в началото на работата. Докато сънуваното тяло не е получило нужната плътност, ще се наложи много често да се прибягва до тази хитринка, защото всяко отвличане на вниманието, неговите колебания, склонността към забравяне и разсеяността са в състояние да провалят започнатото.

В резултат на което от вас ще остане един безтелесен "призрак", съзерцаващ океана от илюзии, където никой няма да ви посочи кое е истина и кое - изтънчената човешка фантазия.

На работата с възприеманото пространство на толтекското сънуване и последователното оформяне на сънуваното тяло, откриващо пътя към второто внимание, ще бъде посветена следващата глава.

Групата, наричаща себе си "хакери на сънуването", пропагандира този метод като собствена разработка. Самият метод е относително прост. Той се заключава в последователно картографиране на видяните насън обекти с цел усилване на вниманието на сънувача към ландшафта, постройките и структурните закономерности на възприеманото.

Всяко отделно сънуване се разглежда като "мехур на възприятието". Предприемат се и опити да се ориентира получената съвкупност от образи в единна система от пространствени координати, свързани със "страните на света".

Една толкова непосредствена екстраполация на законите на тоналното възприятие върху сънуването би следвало да интегрира всички сънувачески преживявания в единно поле на опита и да доведе до взривобразно припомняне на забравените сънувания.

Тъй като значителна част от видените в сънуване образи при различните сънувани така или иначе си приличат (планини, гори, железопътни линии, затвор, концлагер, гигантски постройки и т. н.), у "хакерите" възниква изкушението да положат своите лични карти на сънуване като проекции на единна всеобща карта, отразяваща общата за всички хора сънувана реалност.