Форум Кастанеда

Announcement

Добре дошли в нашия форум!
Форум за Карлос Кастанеда и магията на осъзнатото сънуване.
За публикуване на постове регистрация не се изисква.
Връзка с администратор: castanedabg@gmail.com

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Любопитно: материали за Кастанеда » "Съюзниците" - катализатори на енергийната трансформация


"Съюзниците" - катализатори на енергийната трансформация

Posts 1 to 2 of 2

1

"Съюзниците" - катализатори на енергийната трансформация

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: "Познайте Господа", защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знзят...
Книга на пророк Йеремия 31:34

В сънуването срещите с неорганичните същества са неизбежни. В същото време представите за тях са толкова противоречиви и предизвикват толкова спорове, че мнозина просто не искат да пишат за тях. Особено като се има предвид, че именно темата неорганични същества позволява на християните да говорят за толтекското знание като за разновидност на "сатаниз-ма" и "общуването с бесове", а на рационалистите от материалистически тип - да твърдят, че заниманията с книгите на Кастанеда водят до халюцинации и даже до параноя.

На първо място следва да се отбележи, че срещите с неорганичните същества не са така разпространени, както смятат ентусиастите с развито въображение. Природата на неорганичните същества (както аз я разбирам) в мього отношения напомня нашата собствена. И ние не обичаме да не ни обичат -нима не е така? И ние гледаме да не се натрапваме на типове, които откровено ни избягват. Така постъпват и "съюзниците" с близко до нашето ниво на развитие. Изключение правят примитивните структури и съществата с непостижимо за нас намерение. За тях ще кажем няколко думи отделно.

Сънувачът поначало се стреми към контакт с неорганични същества, което е разбираемо. На първо място, става дума за обикновено любопитство, на второ място - за надеждата с тяхна помощ да се придобие знание или сила. Любопитството се изчерпва бързо, а вторият пункт често се оказва толкова сложен в практически план, че води единствено до разочарование.

Освен това практикът очевидно плаши неорганичните същества, когато упорито се занимава с уплътняване на своето "сънувано тяло". "Плътното" тяло само по себе си е щит и във второто внимание може да изглежда заплашително. Неговата "плътност" е показател за самоконтрола на сънувача, а това на свой ред означава, че е трудно незабелязано да се "подхраниш" с неговата енергия.

Отчитайки всичко изброено дотук, напълно естествено е неорганичните същества да навестяват най-често неопитните сънувачи или сънуваните, които вместо да отделят внимание на сънуваното си тяло, активно се интересуват от екзотични приключения в променените режими на възприятие. Затова "съюзниците" в техните очи често са обкръжени с ореола на загадъчност и непостижимо могъщество.

Тъй като тоналът на начинаещия сънувач не се справя добре със сънуваческото халюциниране, неорганичните същества се възприемат от него доста разнообразно:

1) като родители или роднини (със странно поведение или странни елементи във външността);

2) като животни;

3) като извънземни, склонни към поучаване или провеждане на медицински експерименти;

4) като коагулати ("форми") на тъмнина или светлина, държащи се като разумни, но недостъпни същества;

5) като непознати със "светещи очи" (ролята им е на "провокатори" или "учители").

Разбира се, изброеното не изчерпва всички манифестации на неорганичните същества в човешкия тонал, но е напълно достатъчно, за да даде представа доколко трудно е сънуващият да разбере с какво точно си има работа и как е правилно да се държи.

Преди всичко трябва да се има предвид, че за повечето неорганични същества ние сме храна. Малцина от тях се опитват да завържат с нас отношения на ниво информационен енерго-обмен. Така че тук известна предпазливост на никого няма да навреди.

Безусловно, природата на тези същества е далеч от идеята за абсолютното зло, приписвана им от християните и последователите на други религии, където всичко различно и непонятно най-често се приравнява към попълзновенията на сатаната. В никакъв случай не подценявам възможния риск при общуването с недружелюбни "съюзници" (а те са преди всичко такива).

Да се твърди нещо друго е все едно да се обяви за безопасно да се играе с гърмящи змии. Обаче е нелепо и да се твърди, че тези същности посягат на безсмъртната ни душа, изкушават ни с всевъзможни грехове и т. под. Разумните неорганични са хитри и активно се възползват от нашите слабости, които за тях са просто "дефекти" в защитния екран на сънуваното ни тяло.

Върху религиозно настроените сънувачи обаче тяхната "хитрост" произвежда незаличимо впечатление, на тях им се струва, че "съюзниците" разгадават душата им и им залагат капани. Така асоциациите с нечисти сили е лесно да се разберат.

Универсалният инструмент за въздействие на неорганичните същества върху сънуващия е страхът. Както вече казахме, зоната на страха е тясно свързана с "просвета" на енергийното тяло, ето защо тази емоция е най-лесно да се предизвика.

Много по-рядко - обикновено в случаи на високо ниво на контрол от страна на сънуващия - "съюзниците" предполагат, че енергийното му тяло е най-уязвимо в центъра на говоренето, който същевременно се явява и център на повърхностния интелект (вербално-логическите манипулации), а следователно - и на лекомисленото любопитство. Тук, както вече стана дума, се намира онзи "закрепващ ремък" на събирателната точка, която генерира чувството за собствена важност. В този случай "съюзниците" ни привличат, като си присвояват ролята на своеобразен "учител" в сънуването.

Лично аз смятам, че знаменитият "емисар в сънуването" е неорганично същество, специализирало се в този вид влияние и в изтощаващия сънувача енергообмен. По примера на думите му е лесно да се изгради представа за това какъв род "знания" могат да ни предложат всички подобни учители с неорганична природа.

На първо място, те се ползват от езиковата съставна на нашия собствен тонал. Те описват света, изхождайки от онези термини (и съответно - представи), с които разполагаме ние самите. Те се ползват от нашата собствена логика. И всичко щеше да е наред, но те, по всичко личи, не могат да ни предложат нови съдържания, а още по-малко - нови идеи. Интересува ги само едно - да удържат нашето внимание (т. е. енергообмен) в удобната им точка или област и да се възползват от него за своите цели.

В случай, че "учителите"-"съюзници" демонстрират на своя избраник примитивни навици за придвижване или въздействие, най-вероятно тези способности поначало са се съдържали в сънуваното тяло на субекта. Всъщност тяхното позитивно влияние се заключава в това, че със своето енергийно притегляне помагат събирателната точка да се фиксира в конкретна позиция, благодарение на което след пробуждането човек съхранява спомена за проведените елементарни уроци.

Ако "съюзниците" (и на първо място "емисарят") вземат да ви просвещават и да ви разказват истории, всичко зависи от безсъзнателните ви стремежи и от собственото ви интелектуално равнище. По-наивните, които си падат по разни пророчества и "велики мисии", те баламосват с истории за предстоящо нахлуване на извънпланетен разум, красноречиво предупреждават за опасността от замърсяване на околната среда, за това, че човечеството е тръгнало по неправилен път на развитие и т. под. - та до послания, отправени от дълбините на Вселената към рода човешки.

Тези пък, които смятат себе си за самостоятелни изследователи на нови полета, светове, нов опит и пр., скептиците и нихилистите, те "съблазняват" с доста объркани лекции за природата на човешкото осъзнаване, за триковете на "великите и древните", за екзотични и неразбираеми начини за самоусъвършенстване, за природата на мистичния Път.

Колкото по-високи изисквания поставяте пред "емисаря" обаче, колкото по-добре контролирате своето намерение да узнаете нещо реално, толкова по-явна става безпомощността на неорганичните същества.

Тяхната логика започва да се пропуква, думите им се изпълват с абстрактна лексика, лишена от съдържание, изказванията им се заплитат, от тях току се изплъзват дълбокомислени "идеи" от типа на "въжето е обикновена връв". Изтощителният, досаден поток от тавтологии, намеци, недоиз-казаности става почти непрекъснат. Възниква ясното усещане, че "емисарят" разчита вечно да го слушате с надеждата все някога той наистина да ви разкрие велика тайна и да поясни смисъла на своите лекции. Минават месеци, понякога години, а нищо не се променя - докато най-накрая не проумеете, че сте се хванали на въдицата.

"Емисарят" - този "информационен паразит", ако мога така да се изразя - проявява непоносимост към реалните действия, постъпки, премествания, изследвания, които се опитвате да предприемете по своя воля, без неговите многословни и безсъдържа-телни подсказвания. Като го игнорирате и действате според собственото си разбиране, вие преодолявате пагубната фиксация и излизате на свобода. Това е най-простият и ефективен метод. Някога точно по този начин аз самият се освободих от емисар.

Последната проява на неговата активност е обещанието да ви научи на нещо невероятно и да ви разкрие всички тайни на мирозданието. Не се поддавайте на тези трикове - все едно, ще ви излъже. Просто защото той не знае нищо друго освен съдържанието на човешкия тонал. А дори и да знае, не е в състояние да го преведе на нашия език, защото ползва запасите на нашия мисловен апарат пасивно, просто комбинирайки вече наличните идеи и съдържания.

Като цяло за всеки вид неорганични същества най-уязвими са онези зони на човешкия пашкул, където се съединяват описаните в предишната ми книга ("След Кастанеда") фрагменти на енергийното тяло. (Но не всички в еднаква степен.) Най-често обект на повишено внимание от страна на неорганичните същества се явяват зоните, разположени под пояса - "перинеу-мът", "пъпът" ("просветът") и районът на таза.

Гърловият център и междувеждието значително по-слабо интересуват "съюзниците" (и всички други неорганични "паразити") - с изключение на гореописания "емисар". На първо място - защото горната част на пашкула не съдържа толкова плътни потоци от енергия. На второ място - защото тук най-ярко са представени мен-талните структури, които са "твърде човешки" и неразбираеми за другите същества. Високата активност, сравнително високият контрол и чуждото съдържание правят горната част на човешкия пашкул непривлекателна.

Обаче тук се наблюдава интересен парадокс, свързан с центъра на междувеждието. Медитацията върху тази "чакра" уплътнява енергопотока и същевременно го прави значително по-еднороден и по-малко подвижен. Това привлича неорганичните същества, защото дори и най-разумните от тях (тези, които наричаме "съюзници") не разбират нито спецификата на една такава изкуствена ситуация на възприятие, нито възможните й последствия; т.е се стремят да попаднат в центъра на предизвикания енергообмен и да проверят възможно ли е да подчинят съществото на своите стратегии и цели. Разбира се, ако тоналът на човека е здрав, нищо не се случва - остава само впечатлението за контакт с нещо ужасно, агресивно, насилващо. Тяхното пространство, подчинено на намерението да се "нахранят" с нас, ни изглежда ужасно. Това е почти ад. Оттук и разпространеният мит за общуването с бесове.

Гърловият център предизвиква у "съюзниците" нещо като любопитство. Именно непривичната активност на гърловия център привлича разумните "съюзници", способни на информационен обмен. Контролът тук по правило е малко по-нисък и те се опитват да имитират "вътрешното бръщолевене" на човека, за да прихванат специфичната му енергия. В замяна оставят странни идеи или още по-странни истории, които "разцепват" личността на сънуващия и водят до шизофрения в случай на предразположеност към това заболяване. (По-податливи на такива влияния са жените, така че те трябва да бъдат особено внимателни.)

Най-общо, всеки сънувач при среща с неорганично същество трябва да помни за защитата на трите енергийни центъра -пъпа, перинеума и гърловия център.

Темата неорганични същества, колкото и да е привлекателна, оставя неприятно чувство. От една страна, твърде много хора считат контактите с тях за абсолютно необходими, понеже Кастанеда остави невнимателно съобщение за това, че едва ли не без енергията на неорганичните същества висшите реализации на толтекското знание са принципно невъзможни.

От друга страна, природата на тези същества (от най-сложните до най-простите) остава непонятна, а всичко неведомо едновременно привлича, плаши и отблъсква. От трета страна, почти всички ние така или иначе сме подчинени на християнската митология и подсъзнателно асоциираме неорганичните същества с "врагове на рода човешки", бесове и носители на отвъдпределното зло.

Най-разпространени в световете на второто внимание и в сънуването с висока осъзнатост са дребните и неразумни същности - най-просто устроени паразити, които не са в състояние даже да имитират общуване, въвличащо сънуващия.

В режим на виждане те наподобяват ивици, понякога спирали, но най-често - силно сплеснати сфероиди, напомнящи извънредно дебели "блини". Много е сложно техните структури да се възприемат в детайли, така че те правят впечатление на почти еднородни обекти. При повечето събирателната точка е разположена в долната част на "пашкула" или "ивицата", което дава основание да се подозира, че са разновидност на неорганична растителност.

Най-големите и с най-високи нива на енергия (в полуосъз-нато сънуване на човек, пребиваващ някъде на самата "повърхност" на променения режим на възприятие, където всичко изобилства с илюзии) "имитират" роднини и приятели. Те са прилепчиви и се опитват да потиснат волята на сънуващия. Най-удобно е за тази цел да се използва образът на майката или на бащата, понякога - на жената или на агресивен приятел. Съдейки по всичко, тези същества не познават други средства за въздействие освен страха и принудата. Ако говорят нещо (т. е. заставят ни да си мислим, че говорят), то това са или злобни ругатни, или категорични заповеди.

Тези същности са толкова примитивни, че не са способни на оригинални нападки, те се възползват от нашите нерекапи-тулирани страхове или от онова, което най-много ни е ядосвало в детството. Което, разбира се, не означава, че всеки път, когато в осъзнато сънуване видите баща ви (или майка ви) да ви ругае, сте имали среща с дребен неорганичен паразит.

Проблемът е, че при недостатъчна осъзнатост тоналът може със собствени сили да създаде такъв образ и да ви потопи в безсъзнателно състояние, изчерпвайки по този начин вашата енергия. Затова на ранните етапи от заниманията със сънуване не си струва даже да се опитвате да си изясните кое какво е. Има ли значение? Те и без това се държат напълно еднакво. Рекапитулацията и безупречността ще ви избавят както от дребните неорганични паразити, така и от проекциите на собствения ви тонал. Паразитите ще си отидат, защото ще отстраните "дефектите" по енергийното си тяло, а проекциите на тонала ще изчезнат, защото ще престанете да ги генерирате.

Колкото до дребните и слабите същества от същата категория - те обичат да се представят за деца, капризни и досадни. Стремят се да се закрепят за вас, да се закачат за сънуваното ви тяло по какъвто и да е начин, защото не умеят да поглъщат енергията от дистанция. Така че отличителният им признак е желанието за плътен телесен контакт - хващат ви за ръката, увисват на шията или на гърба ви и т. под. По-рядко имитират неголеми животни (котки или кучета), но и в тези случаи поведението им си остава такова.

Опитват се да се отъркат о краката ви, да се покатерят на коленете ви. Не са опасни, но са досадни. Маниерите им са дразнещи, което за пореден път показва, че има какво още да се желае по отношение на изкуството им да се маскират.

По-интересни неорганични същества - макар и също толкова примитивни - са "скаутите". (Тук няма да разсъждавам за знаменития "син скаут", който се бил превърнал в малко момиченце, защото аз лично не съм срещал нещо подобно в сънуване. "Скаути" наричам онези енергийни структури, които притежават минимално осъзнаване и са способни да вземат в плен вниманието на сънуващия, а също да пренасят сънуваното му тяло от една област - или свят на сънуването - в друга.)

"Скаутите" никога и при никакви обстоятелства не изглеждат хора - от гледна точка на виждащия те напомнят прашинки, спори, мушици, които вятърът на нагуала пренася от място на място. И ако при описаните по-горе "дребни паразити" събирателната точка невинаги се намира в долната част на енергийното тяло, то тук изключения няма.

Енергообменът на "скаутите" е примитивен. Когато енергийният тонус на "скаута" е близък до нулата (а това често се случва), той изпада в своеобразна анабиоза. Виждащите могат да наблюдават застиналия "скаут" като светещ "кълн", стърчащ от неголяма "луковица", в основата на която е разположена събирателната му точка.

Неслучайно уточних - именно застинал "скаут". Премествайки се, той може силно да се променя и да увеличава обема си, при което от раздулата се "луковица" изхвърля снопове еманации на всички страни.

Когато сънувачът се сблъска с неподвижен "скаут", той често го възприема като нежив обект. Най-често това е странен, привличащ вниманието предмет с вретеновидна форма. Ако сте видели скаута по такъв начин, това свидетелства за относителната чистота на вашия тонал, защото по своята същност "скаутът" е точно това - "светеща пръчица". В други случаи може да бъде какво ли не - необичайно цвете, светещ кристал, статуетка (веднъж възприех един "скаут" като оловна лъжица, която някой бе забил в рохкавата земя - и това се случва).

Тези същности реагират на съсредоточено внимание и на пряк контакт със сънуваното тяло. Като разглеждате внимателно обекта или го докосвате, вие като че пробуждате "скаута" за живот. Той мигновено скача като скакалец и по правило ви помъква след себе си. След преместването (стига да не го изгубите от поглед) той се превръща в нещо друго.

Сама по себе си тази разновидност на неорганичните същества е като че най-безобидна. Тя не се натрапва, просто чака кога някой ще я забележи. Проблемът е в друго. Често "скаутите" изтеглят сънуващия надалеч, особено в случай че е прибягвал до тяхната помощ нееднократно в един и същ сън. Законите на преместване на "скаутите", както е лесно да се досетите, нямат никакво отношение към човешката конституция и не отчитат особеностите на нашето осъзнаване и лична сила. И точно тук сънуващият се изправя пред проблема как да се завърне "у дома".

Разбира се, повечето от областите, в които може да ни отнесе гози "отвъден скакалец", не са разположени толкова надалеч, че събирателната ни точка да забрави своята изначална фиксация от първото внимание. И все пак такива области има. Тогава, както от опит разбрах, проблемът се заключава не в наличието ми отсъствието на необходимата за завръщането енергия, а в вилата на новата фиксация. Ако сте се сблъсквали със "скаут", имайте предвид, че те са своеобразни "майстори на фиксация-га".

В мига, когато "скаутът" ви пренася, вие двамата практи-гески ставате едно цяло - от което следва, че вашата събирателна точка се стреми да заеме позицията, в която сега преби-!ава вашето "транспортно средство". А на него точно това му и трябва.

Образувалият се тандем е идеално състояние за него. Зие сте двигател със запаси от гориво, той е пилотът. Колкото ю-дълго пребивавате в енергиен съюз със "скаута", толкова ю-трудно е да преодолеете новата фиксация и да се завърнете to своя воля в света на първото внимание (който не само че не [нтересува "скаута", но очевидно го и отблъсква, защото в при-ичната си зона на възприятие вие сте защитен от полето на ози призрачен "скакалец", следователно там той ще ви изгуби [ няма да може да ви използва като източник на енергия).

Разбрах този фокус, когато в един сън на три пъти се въз-олзвах от "скаут" (подозирам, че бе един и същ). Последната бласт на възприятие беше толкова чужда на всичко човешко, е усетих неописуем студ.

Самата картинка изглеждаше съвсем евинно - нещо от сорта на кавказките високи планини. Тряб-аха ми няколко минути, за да разбера, че такива планини не юже да има и че небето също не може да е такова в нашия свят а първото внимание. (Планините напомняха черупката на ня-акво неведомо животно, а небето - сияещо, ослепително си-ьо - висеше като преобърнат купол.) Устойчивостта на въз-риеманото беше потискаща и това ме плашеше най-много. Или га в един от световете на второто внимание, или до такава степен ; бях слял със "скаута", че бях започнал просто да възприе-ам обкръжаващото с неговите "очи".

Всичко това никак не ми хареса. Имах ясното усещане, че след някое време и аз самият ще се превърна в една от тези каменни (каменни ли?) плочи и ще трябва вечно да гледам преобърнатия купол на това неподвижно небе. Този опит ме доведе до неочаквано заключение: това, което на пръв поглед изглежда привлекателно (като въпросния планински пейзаж) може всъщност да води до задънена улица, а това, което на пръв поглед изглежда плашещо, може да се окаже спасително. Плашеше ме входът в тъмнината - като че виждах непривлекателна засенчена пролука недалече, под нещо подобно на хълм.

Съсредоточих се върху тази сянка и - с всичка сила - се върнах в нашия скучен, но засега необходим свят на първото внимание.

Описаният начин съвсем не е рецепта. Възможно е подобни неща да имат значение само за мен и да не помогнат на никого другиго. След този случай обаче аз никога вече не си позволих да ползвам "скаут" като транспортно средство повече от два пъти за един сън. Възможно е в това отношение всичко да зависи от нивото на личната сила или натрупаната енергия. Засега се налага да се доверявам на неясното предчувствие на собственото си тяло. Т. е. да бъда внимателен и да не надценявам своите възможности.

Има още една разновидност на относително безопасните неорганични същества. Нарекох ги "мълниеносци". Това са неспокойни създания, които рядко обръщат внимание на човека. За степента на тяхната разумност е трудно да се съди - по две причини: 1) твърде бързо се преместват; 2) целта на преместването им е непонятна.

"Мълниеносците" получиха това название, защото в режим на виждане изглеждат като потоци (струи, ивици) от организирана енергия, по която от време на време пробягват вълни с повишена светимост, подобни на мълнии. Тяхната събирателна точка се намира в предната част на структурата (отпред или отгоре - в зависимост от посоката им на движение).

Напълно е възможно тези загадъчни същества да притежават упорядъчено съзнание, т. е. разум. Тях обаче човекът явно не ги интересува. В изключително редки случаи те може да застинат за миг пред вашето сънувано тяло, след което да ви нанесат неприятно "хладно убождане" в областта на слънчевия сплит и да изчезнат. Може би по този начин проверяват дали може да встъпят в енергообмен със срещнатото същество и всеки път се разочароват.

Разбира се, описвам своите субективни усещания. Единственото, което може да се каже почти със сигурност, е че скоростта на тяхното съществуване е много по-голяма от скоростта на всеки вид органичен живот.

"Мълниеносците" могат да бъдат опасни само в първите секунди на навлизане в състояние на сънуване или в самия момент на излизане от него. Тогава "хладното им убождане" преминава във физическото тяло и може да предизвика даже сърдечен пристъп - или в най-добрия случай неприятна, макар и не продължителна болка в гърдите.

Един-единствен път "мълниеносец" е пребивавал в полето на моето внимание за повече от няколко секунди. Трябва да кажа, че в състояние на сънуване нашият тонал винаги възприема тези структури като нещо светещо и подвижно. Този път ми се привидя пърхаща пеперуда, която ту падаше на пода в сънуваната стая, ту стремително се издигаше до самия таван.

Веднага си спомних кастанедовската "пеперуда на знанието" и ми се прииска тя да кацне на дланта ми. Но "пеперудата" само силно се удари в гърдите ми и по "хладното убождане" се досетих, че това е "мълниеносец". В този миг "мехурът на възприятието" изчезна, но пеперудата, станала яркосветеща, се полюшваше близо до мен още около минута.

Всяко нейно рязко движение се съпровождаше с маса спомени за неща, случили се в моята лична история преди много години и като че забравени завинаги. При това се чувствах така, сякаш ме удряше електрически ток. Оттогава не ме оставя смътното усещане, че тези "мълниеносни" по някакъв (непостижим за мен) начин са свързани с рекапитулацията. Възможно е това да е само фантазия.

Впрочем като се има предвид, че повечето неорганични същества - дори когато встъпват в кратковременен контакт - заставят нашата събирателна точка да се премества по начини, които самите ние рядко използваме, "мълниеносецът" може да се окаже енергиен катализатор за дълбока рекапитулация.

Съществува една особена разновидност на неорганичните същества, която притежава значителна полева маса и крайно незначителна подвижност. Степента на структурираност на тяхното осъзнаване също е трудно да се прецени. Изглеждат еднородни, имат бяло, синьо или сивкаво светене. Човек може дълго да ги наблюдава и тогава ще забележи бавното движение на вътрешните им еманации, които ту концентрират светещо "ха-mf около събирателната точка, разположена винаги най-отгоре, ту - обратно - разсейват светенето по цялото им енергийно поле с бавни вълни.

Силата на тези същества е изключително голяма, но не търпи контакти с човешка енергия. Тяхното съществуване е свързано с еманациите, отговарящи за скоростта на времевия поток. Срещат се в "първия свят" от второто внимание - в същите области, които не дублират пространството на първото внимание.

Усещането за заплаха, което излъчват тези повече от странни същества, налага да се избягват близки контакти с тях. В световете на сънуването те може да изглеждат различно, тъй като човешкият тонал бурно фантазира при срещи с толкова непонятна и масивна същност. Най-често те се явяват във формата на кули, яйцевидни хълмове, пирамиди и т. под. Върхът им винаги излъчва мощна светлина и тоналът може да възприеме това като пламък, като своеобразен прожектор на фар или жертвена клада на върха на причудлив храм или пирамида.

Във второто внимание се възприемат по-адекватно - като бяло или синкаво сияние, - а подвижността им се свежда до ритмично колебание или поклащане.

При всички случаи тоналът отбелязва атмосферата на заплаха или опасност, носена от този образ. Приближаването към тях може да предизвика усещане за ударна вълна с неясна природа и пристъп на припадъчен световъртеж, който изхвърля сънувача в първото внимание и го оставя там с разтуптяно сърце (често -ис болка в областта на стомаха).

По друг начин реагират тези неподвижни гиганти, ако ги заварим в състояние на активност. Тогава предизвикват характерно треперене и се опитват да погълнат нашето внимание, насочвайки го в някаква мрачна и тъжна бездна. Впрочем това рядко се случва, тъй като тези същества едва ли може да бъдат наречени "ловци на човешки души". Дори и да притежават разум, за нас е непосилно да го разберем.

Възможно е "гигантите" да са способни да се преместват от един свят на второто внимание в друг. Виждал съм ги и в черния сеят, и във втория свят ("света на изчерпаното време"), и даже в света на съюзниците-1. Възможно е и друго обяснение -например да обхващат такъв обем еманации, че да съществуват наведнъж в няколко "свята". Така или иначе, досега не ми е известно по какъв начин може да се използват тези колосални резервоари на енергия.

2

"Съюзници" наричам една разновидност на неорганичните същества. Това са тежки и плътни образувания, извършващи -както изглежда - осъзнати действия и притежаващи разум. Когато странстват в светове от второто внимание, могат да проявят любопитство по отношение на срещнатите там човешки екземпляри. В случай че са заети с целенасочени премествания, изглеждат бързи и ярки.

"Съюзниците", доколкото ми е известно, никога не се отвличат от своите непонятни дела и могат безцеремонно да "отблъснат" със своето тежко поле всеки срещнат. Понякога спокойно и важно се разхождат в пространството - тогава се отнасят внимателно към тези, които се опитват да установят контакт с тях. В света на сънуването често се възприемат от тонала като странни хора с ярко светещи очи. Тяхното катализиращо въздействие често се проявява във включване на архетипа на "учителите".

Във вниманието на сънуване типичната среща със "съюзник" може да изглежда така: в равнината (на улицата, в голяма къща) насреща ви, без да бърза, върви човек, когото вашият тонал веднага идентифицира като "маг" (включва се стереотипът за "необикновеност"); неговите ярко сияещи или просто много странни очи привличат вашето внимание.

По-нататък той може например да се усмихне и да каже: "Ще те науча на нещо." В отделни случаи изразява доброжелателно изумление и казва: "Как се оказа тук?" Ако "съюзникът" не е в настроение да се занимава с вас, може недоволно да се отклони и да промърмори нещо неприятно, а може и мълчаливо да ви погледне със своите загадъчни очи - по такъв начин, че тутакси ще ви се прииска да се озовете където и да е другаде или направо да се събудите.

Всичко това са примитивни интерпретации на човешкия ни тонал. Във второто внимание, където количеството илюзии рязко се съкращава, "съюзникът" никога не се явява като човек. Той може да бъде привлекателно "светещо същество" (ако е настроен да общува) или сгъстен мрак, плашещ и отблъскващ (ако иска да се избави от вас).

"Съюзниците" често посещават първия свят на второто внимание - и тъй като той е в значителна степен съчетан с нашия обичаен свят - могат да бъдат достъпни за измененото или разширеното възприятие в състояние на сънуване наяве.

Някои любопитни "съюзници" може дори сами да провокират сънуване наяве у човек, занимаващ се с дисциплина, повишаваща неговия енергиен потенциал. Като всички същества, обитаващи вселената на осъзнаването, те са склонни да експлоатират ближния и да се хранят с неговата енергия. Но способностите им в това отношение са силно ограничени от състоянието на сънуваното тяло на човека, с когото са встъпили в контакт.

"Съюзниците" могат да заведат беззащитния сънуващ в удобна за тях област от второто внимание и да се подхранят с енергията му без никакви угризения. Плътното сънувано тяло обаче или ги респектира (което е съмнително), или им дава да разберат, че там е трудно да се паразитира и не си струва да се опитва. Именно в такива ситуации те подлъгват хората със своите "учителски" способности.

Ако сънуващият се поддаде и искрено повярва, че ще получи от "съюзника" ценна информация или сила, той се "открива". По време на подобни "уроци" неорганичното същество получава от "ученика" част от неговата енергия. Хитростта се заключава в това, че за "поглъщане" на енергия от опитен сънуващ "съюзникът" просто е принуден да подели с него собствената си енергия. Както знаете, от това активно са се възползвали древните толтекски магове. Тези "общи занимания" със "съюзници" в режим на сънуване и във второто внимание отнемат от вас малко "човешко" и добавят малко "неорганично".

Първият ефект на подобен енергообмен е зачестяването на сънуванията наяве. Очевидно "съюзниците" преди всичко се интересуват от нашата "плътност", затова се стремят да ни въвлекат в междинно пространство, където не само сънуваното ни тяло, но и цялата ни съвкупност започва да участва активно в контакта с тях.

И все пак "съюзниците" не са натрапчиви. Не е сложно сънуващият да се избави от тях. Лично аз не изпитвам никаква симпатия към тях и забелязах, че те бързо улавят настроението ми и се оттеглят. "Съюзниците" обичат да ги обичаме, да се интересуваме от тях, да се учим от тях, с една дума - да проявяваме подчертано внимание към тях. Не получи ли такова, "съюзникът" бързо се отдалечава в своята неизвестност.

Разказвали са ми за "съюзници", които обожават да плашат и явно извличат енергия от това. Лично аз не съм се срещал с такива - може би просто защото на мен тези същества не ми се струват страшни. Никога не съм чувствал сериозна заплаха от страна на обикновен "съюзник". Вероятно защото се убедих -всяко действие за укрепване на сънуваното тяло заставя тези същества да отстъпят.

Така че ако правилно се занимавате с толтекско сънуване, обикновеният "съюзник" няма да може да ви причини вреда. Вие сами решавате да встъпите ли в контакт с него и до каква степен да го "доближите" до себе си. Лично аз не търся подобни срещи, тъй като считам неорганичната енергия за слабо предсказуемо явление и не съм убеден, че тя действително ще ми е от полза.

"Дребните паразити" най-често проявяват своята активност в първия свят от второто внимание. Очевидно тяхната природа изисква чести контакти с по-плътни енергийни структури. Можете да ги забележите също в света на съюзниците-1, където те обаче се намират в подчинено състояние и изпълняват функцията на примитивни организми, хранещи се с отпадъците на по-сложните видове неорганичен живот.

Що се отнася до "скаутите", тях можете да срещнете навсякъде. В черния свят те понякога преминават като ята "светулки", в първия свят се явяват в образа на необикновени предмети, растения и дребни същества, в унилия "втори свят" ги възприемах изключително като растения, привличащи вниманието с необичайната си разцветка. В големи количества се носят и из света на съюзниците-1 и дори се срещат в плашещия "зеленикав свят" - там блуждаят като самотни "пламъчета", често залепващи се по стените на тунелите и призрачните пещери.

"Мълниеносци" съм фиксирал само в първия свят и в черния свят. Струва ми се, тяхната родина е разположена в тези светове от второто внимание, които се намират от "другата страна"; във всеки случай на мен засега тези светове са ми недостъпни.

За спецификата на местата, обитавани от "гигантите", вече казах. "Разумни съюзници" най-често може да се наблюдават в света на съюзниците-1. Изглежда, там те са доминиращата форма на живот. Именно в този завладяващ свят "съюзниците" се занимават с непонятните енергийни манипулации на върха на своите гигантски съоръжения. И там явно не им е до хората. Какво пък, в собствения ни свят на първото внимание на нас също не ни е до техните работи.

Много от тези неорганични същества могат да бъдат и полезни. Изключение правят само "гигантите" и отчасти "мълниеносните". Даже "дребните паразити" могат да бъдат използвани като допълнително средство за фиксацията на събирателната точка и за уплътняване на сънуваното тяло.

Например "паразитите", специализирали се в негативните емоции, всеки път ни демонстрират тези моменти от личната ни история, които изискват особено щателна рекапитулация. Те ни показват грешките и пропуските ни в практиката на бе-зупречност. Тъй като тези същества използват материал, взет от нашия тонал, те неволно демонстрират на нашето осъзнаване най-слабите страни и най-тъмните ъгълчета на безсъзнателното.

"Паразитите", жадуващи за телесен контакт, със своето поведение посочват на сънуващия най-слабите зони на сънуваното му тяло, а също и тези области на енергийното му тяло, където са се съхранили блокажи, комплекси и дисхармония. Ако в състояние на сънуване "паразит" ви увисне на шията, това ясно показва, че гърловият ви център е зле защитен - както във вниманието на сънуване, така и наяве. Ако се катери по гърба ви, значи непроизволно губите енергия през зоната на кръста. И така нататък. Самата форма на телесен контакт от своя страна демонстрира какви психоемоционални движения са свързани с неправилното функциониране на въпросната област на енергийното тяло.

Просто трябва да обърнете внимание на това, което чувствате в този момент - яд, раздразнение, страх, отвращение. Същността на изпитваните емоции посочва пътя за трансформация на конкретните полеви зони и посоките на необходимата рекапитулация, сталкинг и безупречност. Като преодолявате комплексно забелязаните дисхармонични енергийни движения, можете да заздравите "слабите места" на пашкула. Понякога това влияе даже на здравето на физическия организъм и способства за избавяне от болки, свързани с неправилното разпределение на енергията и с проблеми на тонала.

По "мълниеносните" също може да се съди за състоянието на вашето сънувано тяло. Стремежът им да ви "убодат" е обусловен не само от импулсите на собствената им природа, но и от "дефектите" във вашето енергийно тяло, които - като най-"про-зрачни", т. е. уязвими участъци - привличат този род същества.

Трябва само да се има предвид, че "мълниеносните" преди всичко реагират на защитния екран, който се създава от вътрешния диалог и от нивото на безупречност. Докато така или иначе страдаме от чувството за собствена важност, най-уязвими си остават областите на гърловия център и слънчевия сплит. Енергийното тяло на здравия човек трябва да отблъсква тези същества от зоната на "просвета" и областта на главата. Стремежът на "мълниеносните" да поразят тези места говори за понижен енергиен тонус и налага да се помисли за възстановяването на физическите и психическите ни сили.

Същото може да се каже и за нанасяните от "мълниеносци-те" удари - ако твърде често те пробиват вашата защита, това може да говори за вече съществуваща заплаха за вашето здраве.

"Съюзниците" много повече се интересуват от чистотата на нашия тонал като цяло. Тъй като във вниманието на сънуване те се ползват от податливите на лъжливи интерпретации обекти на "описанието", можем да получим важен урок, свързан с откриване на полуосъзнати или безсъзнателни съдържания, влияещи на нашите реакции и постъпки в дневния живот.

Както виждате, всички подобни събития в режим на сънуване или във второто внимание доставят полезна информация за дневния сталкинг и за работата с тонала.

Разбира се, неорганичните същества не желаят да се подчиняват на законите, открити от психоаналитиците, но така или иначе могат да изпълняват някои "психолитични функции" - функциите на проявяване и "разтваряне" на деструктивния материал на нашата психика. И за да изберете правилната стратегия на поведение в свят на сънуването, преди всичко трябва да изясните с какво сте се сблъскали - с халюцинация на тонала или с неорганично същество.

Безусловни критерии не може да има дотогава, докато не се научите добре да управлявате собственото си възприятие при сънуване. В случай на нисък контрол и непълноценна осъз-натост халюцинациите и неорганичните същества се държат практически еднакво.

Разумните "съюзници", които биха могли лесно да ви демонстрират по какво се отличават от илюзиите, обикновено просто не приближават такъв неопитен сънуващ - той просто не ги интересува. Що се отнася до примитивните същества, техните навици се ограничават с нанасяне на поражения в тези области на тонала, които могат да продуци-рат същите образи и без участие на агенти отвън.

Единственият фактор, който понякога е съществен в ситуации на невисока осъзнатост на сънуването, са тактилните впечатления. Осезателните преживявания често отразяват реални енергийни въздействия и на първо място това касае дребните неорганични паразити. Ако ясно усещате в състояние на сънуване как някой се докосва до крака или ръката ви, хваща се за тях и ги държи - в повечето случаи това е свидетелство за среща с подобна същност.

Тоналните халюцинации предпочитат визуалното оформление - звукът и осезанието обикновено изискват реална енергийна основа. Разбира се, това могат да бъдат случайни и изкривени сигнали, достигнали до осъзнаване от първото внимание (неудобна поза по време на сън, звуци от съседната стая или улицата, даже пълзяща по ръката муха). Но ако - след като се събудите -можете с увереност да кажете, че външен сигнал от първото внимание не е имало (за съжаление, такава увереност рядко се случва), значи сте се сблъскали с неорганична същност.

Високата осъзнатост и плътното сънувано тяло ви осигуряват големи възможности за различаване на халюцинация от реалност. На това ниво например неорганичните същества рядко променят своя външен вид. Тяхното въздействие върху тонала е стабилно и насочено към едни и същи зони от възприеманото тяло. Различаваме ги от халюцинациите по следните признаци:

A) Разумните неорганични същества по правило не променят вида си. Към метаморфози са склонни единствено "скаутите" и дребните паразити.

Б) Те не изчезват мигновено.

B) Не променят мигновено своето положение спрямо центъра на възприятие на сънуващия.

Халюцинациите се подчиняват на протичането на вътрешния диалог. Ако образът на обекта изчезва заедно с мисълта за него, то това е по-скоро халюцинация. Ако обектът е неделима част от сънуваната обстановка и пропада при промяна на обстановката, то това е илюзия. Неорганичните структури пребивават в нашето перцептивно поле независимо от смяната на обстановката. "Скаутите" остават на място и само менят външния си вид, "дребните паразити" фиксират своя енергообмен с нас или посредством фиксация на ясно отделена емоция, или посредством също толкова ясно възприеман телесен контакт.

Разумните "съюзници" често въобще игнорират опитите ни да пренастроим своето внимание - но само при положение, че са настроени за общуване. При това - освен че те самите са стабилни - стабилизират перцептивната среда на сънуването през цялото време, докато са в контакт с нас.

Всички проблеми, свързани с различаването на халюцинациите от неорганичните същества изчезват при постигане на пълноценно второ внимание. По правило заедно със стабилността то донася и "безмълвно знание", проясняващо ситуацията относно реалния източник на впечатленията.

Към особените перцептивни ефекти, които може да се предизвикат при среща с разумен "съюзник", се отнася и т. нар. "виждане през неговите очи".

"Виждането през очите на съюзник" е рядък дар на силата. От енергийна гледна точка това е преместване на събирателната точка в онази особена позиция, която използва неорганичното същество за "виждане" на околната реалност и на самия човек. То значително се различава от виждането, на което се обучават толтеките. Тук няма еманации, няма пашкули, пулсиращи и трептящи структури, сплитане на техните сияещи нишки или т. под. Сигурно си спомняте как дон Хуан веднъж показва на Кастанеда начина, по който враните виждат света. Навярно тук имаме сходен ефект.

Този фокус не може да се възпроизведе по собствено желание, а само със съгласието и особеното енергийно участие на "съюзника". Най-често неорганичните същества осъществяват тази перцептивна маневра по своя инициатива по време на някакъв "урок". За това може да бъдат "помолени".

При "виждане с очите на съюзника" човек напълно разбира същността на моментното намерение на неорганичното същество. Възможно е при това конфигурацията на сънуваното тяло силно да се мени, защото сънуващият се усеща "разтеглен" в определена посока и лишен от ръце и крака. Самото внимание се възприема като нещо от сорта на прозрачно "пипало", благодарение на което вие не само "виждате", но и като че "напипвате" обектите от разкрилото се пространство.

Да се запомни "видяното" по такъв начин е наистина сложно, фрагментарните и аморфни впечатления говорят за някакви жъленикаво-кафяви полета, плавно нагънати и пълни с разнородни придатъци, които могат да напомнят стърчащи шипове или неправилни сфери.

Тоналът не намира никакъв смисъл в запаметените картини и отчаяно се вкопчва и в най-малкото, което може да има значение. Мисля, че урокът "виждане с очите на съюзник" се заключава не в зрителните впечатления, а в неописуемото усещане - едновременно психическо и телесно. Без съмнение това е много специфично придвижване на събирателната точка, което никой човек не може да осъществи със собствени сили; в разкриващото се чрез него перцептивно поле въобще няма нищо "човешко". Затова пък тук се преживява едно съвсем различно настроение, което впоследствие може значително да помогне за постигането на безупречност и в заниманията със сталкинг.

Бих нарекъл това състояние "абсолютна и безусловна пауза" в човешкото описание на света. Интересното при него е, че то не се съпровожда с дълбоко спиране на вътрешния диалог. Нещо повече, по своята същност това е състояние на активност и действие. Можем интуитивно да почувстваме, че е натоварено със собствени смиели и цели. Но тъй като природата им е неясна за нас, не сме в състояние да изпитваме каквито и да било емоции в тази връзка. С други думи, това е отличен пример за истински решително действие - нещо толкова важно за сталкера.

"Виждането с очите на съюзник" е изпълнено с целенасоченост и със съвършена за човека абстрактност на съдържанието. Възпроизвеждайки дори частично този психоемоционален опит наяве, практикуващият веднага усеща значително разширяване на обхвата на осъзнаването и повишаване на степента му.

За отбелязване е също, че това особено състояние разкрива връзката ни с намерението. Този опит ни предоставя неизчерпаем ресурс за бързо и ефективно излизане от ситуации на натиск, а след това - ако успеем да удължим ефекта - и за упражняване на влияние върху над тях.

Единствените рискове са свързани със самостоятелните опити впоследствие да се възпроизведе в сънуването "виждането през очите на съюзник". Такива експерименти отвеждат събирателната точка в позиция, която обладава твърде мощна фиксация. Най-малкото, на мен веднъж ми се наложи да се боря с "видението" на тези неописуеми жълто-кафяви полета в продължение на четвърт час, след след като вече бях буден.

Напълно събудилото се тяло не желаеше да се раздели с "очите на съюзника". В един момент ми се стори, че завинаги ще остана сред тези картини, които е невъзможно да бъдат описани, картини, проникващи не само в моето съзнание, но и в цялото ми тяло. Доста неприятно усещане.

Трансформиращото въздействие на подобни срещи в сънуването и във второто внимание не подлежи на съмнение. Но стремежът към придобиване на качества на осъзнаването, които са свойствени на неорганичните същества, ми се струва опасен.

Първо, редно е да се има предвид, че неорганичните същества са постоянно в състояние на вътрешно равновесие. Те или никога не са се развивали и не са се стремили към трансформация, или са приключили с възможните за тях трансформации много отдавна.

Второ - колкото и да е странно - те са затворени в ограничен брой обекти. Техните енергийни потребности се удовлетворяват от тесен диапазон еманации и затова пространството им, изглежда, е с измерения, различни от измеренията на нашето.

Тъй като имат възможност безкрайно да поглъщат сила (през своеобразен "срез" на реалността, който само частично се открива на сънуващия в процеса на усвояване на второто внимание) и при положение, че дори на относително невисоко ниво на практиката пред сънуващия се откриват светове от второто внимание, където "съюзници" изобщо не се срещат, може да се предположи, че тези същества или не се стремят да усвоят вселената на осъзнаването, или тя не им се открива в пълния си обем - въпреки поразителната подвижност на събирателната им точка.

Разбира се, може да се допусне, че от гледна точка на "съюзниците" хората изглеждат още по-затворени и безперспективни същества. При всички случаи нашите структури на осъзнаване значително се различават и уподобяването на "съюзник" едва ли може да донесе радост на толтека. Придобиването на "съюзникоподобни" форми гаси човешкото намерение и ни насочва към мъгляви бездни, лишени от редица свойства, които биха представлявали интерес за трансформиращия се човек.

Това е субективно впечатление, но нали във второто внимание ние основно това и правим - опираме се на субективните си впечатления. И най-често те не ни подвеждат.

Специално трябва да се каже за паметта и за опасностите, свързани със срещите и общуването с неорганичните същества.

Активното привличане на неорганични същества в практиката на сънуване крие изненади както по отношение на вашето енергийно ниво, така и по отношение работата на вашето съзнание. Тези, които проявяват голям интерес към "съюзниците" и често встъпват в контакт с тях, могат да загубят контрол над движението на събирателната си точка и по този начин да се стигне до т. нар. "раздвоение на личността".

Това, разбира се, не е болест и даже не е дисфункция. Проблемът е, че любителите на контакти с неорганични "съюзници" или слабо си спомнят, или не запомнят изобщо за взаимодействията си с тях. Хората, които често срещат "съюзници", знаят, че понякога в паметта се фиксира само моментът на срещата, а в други случаи - и отделни детайли, които навеждат на мисълта, че в сънуването е протекъл активен енергообмен с чужди структури.

Ако такива контакти станат привични, случват се и още по-неприятни ситуации - например сънуващият се събужда и въобще не помни съдържанието на съня си, но затова пък ясно усеща, че през нощта нивото на енергията му, настроението и самочувствието му рязко са се променили.

Защо се случва така и какви могат да бъда последствията от това?

От една страна, "съюзниците" с активното си енергийно вмешателство са способни да придвижват събирателната точка на човека точно в тези позиции, които той просто не е готов да запомни - те не отчитат нивото на развитие на практикуващия и не се интересуват от последствията от подобни манипулации. От друга страна, "съюзниците" може дори да са заинтересовани от такава "безпаметност", защото тя им позволява да се ползват от енергията на безволния "донор" колкото си поискат.

Обикновено тази експлоатация протича на нивото на вниманието на сънуване. Нещо повече, за хитрия "съюзник" може да не е от полза сънуващият да премине от вниманието на сънуване във второто внимание. Затова най-важното правило за безопасност е по всички начини да се избягват срещи със "съюзници" до момента на влизане във второто внимание.

Понякога сънуващите, които не са достигнали второто внимание, се оплакват от необясними колебания на енергийния си тонус. Случват се и наистина тежки ситуации - практикуващият може да смята, че изобщо не навлиза в сънуване, а нивото на неговата енергия по необясними причини да се понижава ден след ден. По правило това е съпроводено с ирационална тревожност, чести бодежи в ръцете и краката, сълзливост и даже помисли за самоубийство. Ако не се откриват външни причини за подобен енергиен спад, може да се окаже, че виновниците са паразитиращи неорганични същества в режим на сънуване.

Интересното е, че сталкерите са по-добре защитени от подобни въздействия. Тяхната склонност да запомнят средата и обектите на въздействие не им позволява да забравят контактите си с неорганични същества. Нещо повече, същата тази склонност често ги защитава от безконтролни въздействия.

Що се отнася до сънуваните (а тази книга е предназначена най-вече за тях), колебанията на енергийния тонус след пробуждане при тях е типична, разпространена картина. Но и те напълно могат да се предпазят от опасните въздействия на неорганичните същества, ако насочат намерението си към рекапитулация на последните запаметени сънувания. В случай че сте си имали работа с нагъл "съюзник", задължително ще си спомните факта поне на първия ви контакт. Тялото винаги знае кой от привидените образи е най-подозрителният. Това припом-няне ще ви доведе до неорганичното същество независимо от вида, в който ви се е явило.

Самият факт на "разкриване" на контакта със съюзника в ясно осъзнаване често води до формиране на безсъзнателно намерение по-нататък да се игнорират опитите му да встъпи отново в енергообмен с нас. Често подобна рекапитулация отчле-нява също ред енергийни еманации (възприемани от тонала като настроения или чувства), които ни влияят наяве и същевременно непринадлежащи на нашата природа. Последователният сталкинг на самия себе си в тази ситуация е затруднен, но ако иска да се избави от неканения "гост", сънуващият трябва да мобилизира цялата си останала сила за постепенното "изтласкване" на всяка чужда енергия от вътрешните си полета.

Най-често енергията, произхождаща от неорганични вампири, се възприема като хлад, печал, униние и има качеството да сковава, да парализира сънуваното тяло. Трябва да "проследим" в себе си всички подобни прояви и всеки път, когато открием подобно негативно ирационално усещане, да го отделяме от себе си като "чуждо врастване".

Друг ефект не внедряването на енергия от неорганични същества е неправилният тип безупречност. Ако практиката на безупречност - вместо облекчение и особено настроение за свобода, лекота, признателност към големия свят за възможността за движение и осъзнаване - носи мрачен хлад, чувство за невъзможност да се живее сред тези тъпи и повърхностни същества, наричащи себе си хора, то това не е безупречност, това е влияние на неорганична енергия. Древните виждащи не са можели да различават своята безупречност от влиянията на "съюзниците"; ползвайки се от чужди настроения и чужда сила, те успявали да отидат наистина далеч, но както знаете, не постигали свобода.

Ето защо сталкингът е необходим не само да се постигне самото сънуване, но и за да може впоследствие да се разпознават влиянията на чуждите структури.

Сънуваните и сталкерите могат безопасно да контактуват с неорганични същества единствено във второто внимание. Тук се запомнят най-важните процеси на енергообмен и част от съдържателните образи, предизвикани от влиянието на "съюзника". Ако във второто внимание "съюзникът" се опитва да се възползва от вашата енергия, вие най-вероятно ще си дадете сметка за това; ако вие самите използвате енергия на "съюзник" - ще го запомните. Впоследствие работата наяве лесно ще отстрани нежелателните ефекти от тези срещи и общувания.

Паметта е един от най-важните регулатори на нашия хомео-стазис при участието на променени режими на възприятие. Всъщност тя е обратната страна на осъзнатостта, която от своя страна разчита на нейните механизми, защото винаги използва всички достъпни й механизми за интерпретация на възприеманото и за избор на стратегия на поведение и на реагиране.

"Съюзниците" експлоатират дисбаланса, възникнал между функционалното внимание и паметта. В този смисъл изследователите на осъзнатото сънуване, които пренебрегват толтекската дисциплина в нейната цялостност, се подлагат на голям риск. Такива представители на човешкия род са най-желаните "донори" на енергия за неорганичните същества.

Липсата на развито сънувано тяло и на ежедневна практика на безупречност води до неприятности и заболявания, които понякога буквално преследват любителите на осъзнати сънища в стил Лаберж, Толи и т. н. Приемайки всичко видяно насън за илюзия, подлежаща на психоаналитичен разбор, такива изследователи всяка нощ се подлагат на риска да привлекат неорганична същност и да се превърнат в безпомощни доставчици на безплатна енергия за паразити от всякакъв вид - от най-примитивните до най-разумните.

Редно е да се отбележи, че намерението само по себе си е способно да предотврати подобни явления. Достатъчно е да се помни и да се формулира правилно преди всяко сънуване.

Ако не сте убедени в качеството на осъзнатост в съня си (а това е нормално в първите години от практиката), настройте енергийното си тяло да отхвърля всички неорганични същества. Те не са ви приятели. С тях могат да се занимават само наистина силните и опитни сънувачи - и то при положение, че никога не забравят за предпазливостта.

Дон Хуан нарече отношението на толтека към неорганичните същества "окончателен сталкинг". Това е особеното енергийно равновесие, което позволява от време на време да се ползваме от услугите на неорганичните същества, но да не ставаме зависими от тях.

Не мисля, че то е наистина необходимо. И без помощта на неорганичните същества можем да стигнем далеч. Техните области от света, енергийните им предпочитания, начинът им на общуване с другите живи същества - всичко това ми е чуждо и - макар да е любопитно - не предизвиква у мен желанието да стана подобен на тях. Според мен окончателният сталкинг се изразява в умението да се използват "съюзници" за посещаване на някои особено отдалечени светове от второто внимание, но при това в никакъв случай да не се ползва тяхната сила за енергийна трансформация на собственото тяло.

Осъзнатостта, разбирането за това, което се случва с вас, е предпоставка да изберете адекватен подход за общуване с тези странни създания. Не бързайте да се хвърляте в обятията им, бъдете внимателни и предпазливи - толтекът винаги трябва да има предвид това правило. Дори и съзнателно да е решил да стане приятел на неорганичните същества и да "емигрира" в техния свят (може и да ви е чудно, но се срещат и такива).

Светът на съюзниците-1 (където, съдейки по всичко, обитават нашите съобразителни "приятели") наистина изглежда привлекателно. Но е също толкова ограничен, колкото и нашият свят на първото внимание.

В света на съюзниците-2 ни очаква плен и унищожение. Това също не бива да се забравя.

Убеден съм, че всички цели по пътя на толтека могат да бъдат постигнати без привличането на енергия от "съюзниците". Не си навличайте съмнителни приятелства с такива същества. Тяхното желание е да събудят чувството ви за собствена важност и да ви превърнат в ограничено същество, подобно на тях самите. И когато постигнат това, ще загубят всякакъв интерес към вас.

Нашата трансформация трябва да бъде само наша, иначе ще се лишим от онова, което се опитваме да обогатим и разширим. Пътят на човешкия вид във вселената на осъзнаването е уникален. И по този път сме сами.


You are here » Форум Кастанеда » Любопитно: материали за Кастанеда » "Съюзниците" - катализатори на енергийната трансформация