Безмълвно Знание

Алексей Ксендзюк "Виждането на нагуала"

Най-тайнственият и в същото време най-практичният феномен, който се наблюдава не само в състояние на виждане, но и в процеса на приближаване към него. "Безмълвното знание" може да ви навестява години и даже десетилетия наред преди първия ви проблясък на истинско виждане (без значение дали е наяве или в сънуване). Ето защо на практикуващия му е приятно да си мисли, че това е самото виждане, само че преминаващо не през визуалния канал, а по някакъв неведом път.

Понякога безмълвното знание има наистина огромно значение в живота на трансформанта. То му дава възможност да постъпва по единствено правилния начин в сложни ситуации и му открива собствени уникални методи за развиване на енергийното тяло и за усъвършенстване на второто внимание. То го посвещава даже в непостижимите тайни на намерението.

И накрая, което също е немаловажно - безмълвното знание позволява на толтека да се докосне до онова, което наивно наричаме магия, беззвучно посочвайки, че зад границите на тонала лежи мироздание, пълно с неведоми сили и невъобразими чудеса.

Основният проблем при работа с безмълвното знание е неговата принципна неформализуемост, т. е. пълната невъзможност да бъде преведено с езикови средства, да бъде предадено на друг човек.

Ученият (пък и всеки представител на рационалистичното мислене) веднага ще се възмути, защото в мислителната парадигма на нашия тонал знанието, г пнено от израз, не съществува, а ако съществува, не е никакво знание - и няма как да се спори с това.

За успокоение на рационалистите такова знание би следвало да се нарече с друга дума, но не мисля да натоварвам текста с терминологични нововъведения - и без това са достатъчно. Още повече че исторически думата "знание" ("веде-ние") е възникнала в езика много преди рационализмът да се превърне в доминиращ тип мислене. Когато нашите предци преди три-четири хиляди години са казвали "зная", те често са имали предвид невербализуемо чувство, което не са можели да опишат.

Това е знание "без причина", без предшестващ дискурс, без логика - но затова пък със съществени практически последствия. Когато дон Хуан казва на Карлос, че той "просто няма да бъде" на онова място, където може да го чака снайперист (помните ли този епизод), става дума точно за такова "знание". Тялото просто няма да се подчини и ще тръгне в друга посока -а може и просто да си остане на място.

Безмълвното знание е почти "късче от нагуала". То не знае думи и не обяснява само себе си. В света на тонала неговият статут е толкова призрачен, че можем просто да го игнорираме, ако чувствителността ни не е достигнала до определено ниво. Защото безмълвното знание няма никакво отношение към вътрешния диалог, а вътрешният диалог е всичко, с което разполага нашето мислене, обуславящо решенията, поведението, постъпките и реакциите ни.

Само моментът на преместване на събирателната точка и състоянието на чувствително понижена фиксация демонстрират на човешката психика условността и ограничеността на тонала и допускат за осъзнаване още нещо - "извън" вкаменено от хилядолетия описание на света.

Практиката показа наличието на няколко ситуации, в които безмълвното знание достига до нас и е способно да влияе на нашето поведение или реагиране:

А) Най-честата ситуация е спонтанното разширяване на све-тимостта на осъзнаването без преместване на събирателната точка. По правило това се случва, когато човек постоянно се труди над управляемите изменения на своето възприятие. Свързано е с наличието на вътрешна готовност (или "нагласа") към по-интензивен енергообмен в зоната на събирателната точка.

Разбира се, този феномен е характерен не само за толтекската дисциплина. Всеки метод за "разклащане" на позицията на събирателната точка може да даде такъв страничен ефект - медитацията, автотренингът, самохипнозата, аскетичните подвизи, свързани с депривация от един или друг тип (от сексуалното въздържание до обета за мълчание). С други думи, всяко произволно стесняване на полето на осъзнаване или "полето на преживяване" може след известно време да предизвика ефекта на изправящата се пружина - да разшири осъзнаването в отговор на противоестествените манипулации.

При всеки човек се случва обаче от време на време пристъп на ирационална тревожност или с нищо необоснован "пристъп" на абсолютна самоувереност. Причината е, че сме попаднали в "зона на нееднородност" на пространството или времето. Изразявайки се фигуративно, озовали сме се на "място на силата" или в "минута на силата". В резултат събирателната точка се оказва в "плаващо" състояние.

Подобни състояния обикновено наричаме "интуиция", "предчувствие", "озарение". За съжаление, за да усети тази "нееднородност" и да изпита влиянието й върху себе си, човек трябва вече да се намира в състояние на повишена чувствителност и по обясними причини това се случва най-често на жените. Но и сред мъжете се срещат хора, които поради енергийната си конституция са сензитивни към всякакви прекъсвания и аномалии както във външните еманации, така и във функционирането на вътрешните. Така че безмълвното знание застига практически всеки човек поне веднъж или два пъти в живота му. Е, мистиците и окултистите, разбира се, имат възможност да го преживяват доста по-често.

И все пак не дотолкова често, колкото е необходимо за успешно придвижване по пътя на тоталната психофизическа трансформация.

Толтекската дисциплина действа по най-хармоничен и ефективен начин. Спирането на вътрешния диалог тук е ключовото звено. Спомагателна роля играят безупречността, сталкингът и неправенето.

Всичко изброено по-горе, както вече бе споменато, понижава фиксацията на събирателната точка почти до нула. Това е идеалният фундамент за възникване на безмълвното знание.

Има още една тънкост обаче, на която трябва да се обърне внимание: повишаването на чувствителността на енергийното тяло. За това Кастанеда не е писал, което впрочем е лесно да се разбере. В процеса на практиката чувствителността се повишава по естествен начин и наред с повишаването на плътността на енергообмена. Най-рано и най-добре това се долавя от сталкерите.

Сънувачите, свикнали да търсят всичко ново в сънуването, могат дълго да не обърнат внимание на подобен ефект - и понеже настоящата книга е предназначена преди всичко за тях, ще трябва да кажа няколко думи по тази тема.

При обикновения човек повърхността на енергийното тяло е практически безчувствена. Само събирателната точка, подчинена на тонала, и зоната на "просвета" (твърде явно влияеща на психическото и физическото ни самочувствие, за да може да бъде игнорирана) се намират в кръга на осъзнатото внимание. За нуждите на оцеляването в света на първото внимание това е напълно достатъчно. "Просветът" ни осигурява телесни усещания, често неприятни (спазми, болка, студ, вълнение, преминаващо в прилошаване или даже гадене), а събирателната точка - полезна перцептивна информация, която може да бъде описана и съответно взета под внимание.

Но за постигането на прогрес в нагуализма всичко това не е достатъчно. Нагуалистът се нуждае от приемане и осъзнаване на значителен обем флуктуации на външното поле, което оказва натиск върху енергийния му пашкул, защото постепенно, стъпка след стъпка, усвояваме нови, недостъпни по-рано области на съществуване.

Процесът на такова усвояване започва много по-рано, отколкото може да ни се струва. По правило сме склонни наивно да предполагаме, че новите "зони на риск" ни се разкриват едновременно с новите "зони на впечатления" - а не е така. Нашето осъзнаване задълго остава ригидно и не "допуска" в себе си едни или други енергийни потоци, контакти и структури, които вече оказват реално (и понякога решаващо) влияние върху пашкула. И тук основната ни "застраховка" е точно безмълвното знание. Ето защо трябва да се вслушваме в него.

Превключването на вниманието върху енергийното тяло е изключително ефективен метод. Вече говорих за него и обърнах внимание на сходството му с неправенето и спирането на вътрешния диалог, а също на спомагателната му роля при влизане в сънуване. Уви, всичко това не е достатъчно.

В края на краищата, това упражнение е сродно е медитацията. То има по-мощен и продължителен постефект от обикновената концентративна медитация, практикувана в някои йогистки школи. Нещо повече, при дългогодишно практикуване на тази техника "постефектът" става непрекъснат. Но на някои за това ще им трябват десет години, а безмълвното знание може да се окаже жизнено необходимо на много по-ранен етап.

За ускоряване на този процес на фона на постоянните опити да се превключи вниманието върху енергийното тяло (това е задължително условие!) следва да се обърне повишено внимание на следващите области на полевия пашкул: 1) областта на слънчевия сплит (края на гръдната кост, малко по-високо от стомаха - т. нар. "сърдечна чакра"); 2) обратната й проекция на гърба (между лопатките, "центъра на страха"); 3) областта над темето ("сахасрара чакра").

Тези три области в определен смисъл са трите основни ориентировъчни оси на нашия пашкул във външното енергийно поле. Това са своего рода "сигнализатори", формирани по еволюционен път още по времето, когато възприятието ни е било много по-аморфно (събирателната точка е работила по-лошо и е "осветявала" за упорядъченото съзнание далеч по-малка зона от вътрешните еманации).

На най-дълбоко ниво те отговарят за триизмерността на възприеманото пространство, а също и за чувството ни за време. Възползвайки се безсъзнателно от повишената чувствителност на тези зони, слепите (особено сля-породените) понякога отлично се ориентират в непознати места. За съвременния човек тези зони са основни "канали за връзка" с безмълвното знание.

Главното и абсолютно задължително условие за работа с тези "канали" е спирането на вътрешния диалог - но има едно обстоятелство, което значително облекчава нашата задача: при постоянно съсредоточаване на произволното внимание върху споменатите зони след известно време в нас може да се "събуди" паметта на нашите ирационални предци, които в режим на възприятие почти не са използвали вътрешния диалог. Това довежда до относително бързо възстановяване на един древен рефлекс -самото съсредоточаване на каналите-сигнализатори спира или за известно време въобще изключва вътрешния ни диалог.

Високата активност на тези зони на енергийното тяло веднага ни дава няколко преимущества. Тъй като нашият тонал упорито продължава да работи и да ни доставя описвана сензорна информация, "каналите" довеждат до тялото само онова знание, което излиза извън рамките на описанието.

Доколкото в процеса на практиката ни интересуват всякакви нееднородности на пространствено-времевото разгръщане на реалността, "каналите" ни сигнализират преди всичко за тях. И накрая, доколкото върху работата на "каналите"се наслагва интерпре-тационната мрежа на социално обучения в течение на много поколения тонал, ние можем дори в началото, когато безмълвното знание ни се струва още "мъгляво", да диагностицираме характера на тези неописуеми "озарения".

Например центърът на слънчевия сплит започва да "потръпва", когато пашкулът получава информация за значителен според тонала ни контакт (на първо място - със себеподобни, т. е. социален контакт). Да кажем, при "нежелателна" среща, при заплаха от страна на "любими" съграждани, или обратно - при близостта на лицето, към което се стремим. Характерът на усещанията заставя тялото да се стреми към такъв контакт или да го избягва.

"Центърът на страха" зад гърба "сигнализира" най-често при среща с неизвестното (или - както се случва понякога в толтекската практика - с Непостижимото). Даже бих го нарекъл "център на непостижимото". Нормалният човек, живеещ в света на първото внимание, рядко се сблъсква с неизвестното или непостижимото, така че този "канал" се включва рядко.

В сънуване наяве той често предупреждава за приближаване на "съюзник" или друга жива форма - в това състояние на разширено възприятие доставяното от него безмълвно знание не оставя съмнения по отношение на тълкуването. Винаги знаем дали бъдещият контакт ни носи опасност, радост или просто ново знание. Нещо повече, понякога знаем съвършено точно каква е природата на приближаващото ни същество или събитие.

"Центърът над темето" е свързан с познанието. Той може да ни предупреждава за бъдещи събития - независимо от тяхната емоционална окраска - и в този смисъл е универсален. Свързан е най-вече с новата информация, затова може например да ни помогне да намерим нужната книга, да включим навреме телевизора (радиото и т. под.), да намерим изход от лабиринт, ако сме имали неблагоразумието да попаднем в него.

Чувствителността на всеки от каналите-сигнализатори се развива с различни, но общо взето сходни упражнения. Те почти не се отличават от начините, които от векове използват йогите и медитаторите от различните мистико-окултни направления. Тук влизат:

а) визуализацията;

б) традиционната концентрация на вниманието;

в) активизацията на тактилните усещания чрез външни средства (от поставяне на хладни монети, кристали, вкарване на акупунктурни игли - до най-екзотичните методи, например поставяне на камък върху темето така, че едва да докосва главата на нужното място).

Съществува и един специфичен толтекски метод, основан на познанието за работата на нашето възприятие и за влиянието на енергийното ни тяло върху него. Той е съвсем лесен и се използва в "магията на Земята" за улавяне еманациите на пла-нетарния пашкул. Достатъчно е да разтворите ръце широко настрани (в изправено или седнало положение - без значение), да затворите очи и да изчакате спирането на вътрешния диалог.

Механизмът, който работи тук, е много лесно да се разбере. Положението с разтворени ръце има само два смисъла за нашето тяло: приемане или безпомощност. В обикновения живот положението на нашите ръце така или иначе е свързано със защитата, прикритостта. Ако просто работим с ръцете, защитаваме своето внимание; в останалите случаи защитаваме тялото си или демонстрираме готовност за такава защита. Разтворим ли ръце встрани, като че се отказваме от всякаква защита на тялото, предприета в първото внимание.

Тогава елементарният инстинкт за самосъхранение изисква от нас да насочим вниманието си към каналите-сигнализатори, защото последната ни надежда е в тях. Спирането на вътрешния диалог в такова поле означава окончателен отказ от тонална защита на нашето внимание. Цялата присъща на енергийното тяло чувствителност се насочва към двете най-важни зони: пред слънчевия сплит и зад средата на гърба.

Лично аз намирам този метод за изключително ефективен, макар че е изтощителен. Когато ръцете престанат бързо да се уморяват, ще забележите как вашето внимание сякаш само се "плъзва" накъдето трябва. Важно е само да се има предвид, че тук, както и във всички останали техники, свързани с енергийното тяло, вниманието трябва да се удържа не на повърхността на кожата, а "във въздуха", на известна дистанция от тялото -там, където от гледна точка на първото внимание няма нищо, а от гледна точка на второто внимание се случва най-важното.

Трябва да се каже, че повърхността на пашкула много бързо си възвръща изгубената чувствителност. Понякога това става даже прекалено бързо и е съпроводено от интензивни премествания на събирателната точка. Ако нещо такова се случи при изпълнение на току-що описаното упражнение, важно е да бъдете готови за "тласъка на земята". На първо време той рядко бива опасен. При всички случаи има един прекрасен начин да се спре нежелателното преместване - легнете по очи и притиснете ръце към гърдите и корема.

Именно защото потенциите на безмълвното знание в нашия живот тук, в света на първото внимание, са наистина неизчерпаеми, техниките за неговото предизвикване и използване изглеждат "истинска магия". То ни води през всекидневните обстоятелства по толкова изкусен начин, че често оставаме с измамното впечатление, че управляваме съдбата си и едва ли не -владеем намерението. В действителност това са различни неща и е важно да правим разлика между тях. Това е онзи враг на човека на знанието, когото дон Хуан нарича яснота.

Яснотата е велико изкушение и още една възможна заблудна по толтекския път. И как не! Майсторското владеене на безмълвното знание ни дава представа за истинските чувства и мотиви на другите хора, открива ни плановете им и даже съдбите им (особено ако те имат отношение лично към нас), а сънуването и сталкингът разширяват мащабите на това знание в неимоверна степен. На моменти може да ни се стори, че "знаем" съдбините на народите и дори на цялото човечество. И най-вече чувстваме, че знаем самите себе си.

До определена степен това съответства на действителността -но само дотогава, докато мълчим и продължаваме по своя път акуратно, крачка след крачка. Ако толтекът преведе своето "знание" на езика на тонала, той веднага ще загуби представа за границата между истина и измислица. Тоналът е велик измамник. Той е свикнал да лъже и себе си, и другите.

Нещо повече - той е свикнал искрено да вярва в своите лъжи, което е още по-лошо. Затова за всеки, който от време на време се сблъсква с безмълвното знание, би било полезно да помни: безмълвното знание е мълчащо знание. В противен случай "яснотата" ще го подлъже и ще го победи, превръщайки се в своята противоположност - в илюзия, в мъгла, в мираж; в крайна сметка ще го отведе до задънена улица и ще го захвърли сред недоучени екстрасенси, полубе-зумни предсказатели и витаещи в облаците окултисти.

Колкото по-близо сте до виждането, толкова по-ярко, еднозначно и мащабно се проявява безмълвното знание. В режим на сънуване то постоянно снабдява тялото ви със специфични начини за по-нататъшна тренировка, които се отнасят само за вашата уникална конституция и нямат никакво значение за околните.

В сънуването областта на осъзнатост - бездруго разширена -под влияние на безмълвното знание разширява своя обем още повече, като включва области, които даже косвено не могат да се интерпретират наяве. Доколкото ми е известно, именно това оставя у нас усещането, че сме забравили нещо важно, след като се събудим.

Това би могло да е знание на нашия "двойник" или знание за специфична практика, която ни е нужна, за да направим следващата крачка, може да бъде също знание за третото внимание. Но то не може да се опише и предаде на друг. Утешителното е, че тялото "помни" всичко и се ползва от своята "нагуална" (неописуема) памет в процеса на по-нататъшната ни работа.

Виждането донякъде променя това положение на нещата. Част от безмълвното знание се транслира чрез възприемането на енергийните нишки, пашкули, структури. В същата степен знанието става достъпно за езика на описанието - тази негова част, която е интегрирана, е "слята" със знанието на първото внимание и взима участие във вече извършилата се трансформация.

Всичко останало е отново безмълвие. То указва пътя на нашата цялостност и на нашето тяло, оставяйки мъчителното чувство, че знаем нещо, но - както преди - не знаем нищо. То съдържа в себе си всичко, което предстои да направим, изпитаме, преживеем.