Вниманието като събиране, Събирателна точка

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Тъй като нагуализмът счита, че вниманието има най-непосредствено отношение към събирането на сензорните сигнали, трябва да се кажат няколко думи за феномена "събирателна точка" и за отношението между събирането и вниманието, което има принципно значение за работата по Трансформацията на енергийното тяло.

Когато разсъждаваме за това толкова абстрактно за нормалния човешки опит понятие, ние сме склонни да навлезем в обичайната метафизика. Събирателната точка в нашите размишления фигурира като реален обект, който възниква и изчезва, може да се премества и да се фиксира.

Но не бива да забравяме, че начинът на описание, който използваме постоянно (защото е удобен и компактен), по същество е метафора Ако вие постигнете виждане, ще се докоснете до нещо като транслация на метафората - това превръща умозрителния модел в известна реалност, съгласува спекулативната конструкция с опита.

Какво в действителност постига виждащият в опита? Едно нееднородно светене с област на голяма яркост. Тази област пулсира и понякога се премества - или със скок, или плавно. Преместването на яркостта предизвиква промяна в цялата организация на останалото по-слабо светене на енергийното тяло. Това е всичко, което стои зад думите.

Важно е да се разбере, че в действителност няма такъв момент, в който "биологическата стихия" ражда събирателната точка. Можем да кажем, че това е само проекция на способността на живия организъм да събира в едно цяло онова силово поле, което е "същността на живота". Всъщност живото се различава от неживото тъкмо със способността си да събира себе си. Вътре в биологическото царство няма качествени бариери, защото основното качество на всички биологически форми е животът, което означава и събиране.

В еволюционен смисъл вниманието (от най-простите му прояви до най-висшите, присъщи само на човека) е следствие на процеса на събиране и на съществуване на една област, наречена "събирателна точка", а не негова причина. Дори едноклетъчните или още по-простите същества (например вирусите) в известен смисъл събират свое собствено поле и следователно притежават събирателна точка. Но каква е тя? Такава, каквато съответства на сложността на тяхната организация и на сложността на тяхното функциониране в средата.

Така между един вирус и една хлебарка например се простира цяла бездна. Енергийното поле на хлебарката е цяла галактика за вируса. А енергийното поле на човека е галактика за хлебарката.

Ако говорим за развитието на човешкия организъм, тук може да се наблюдава един изключително интересен процес, тъй като събирането преминава през всички стадии на еволюцията на живото. Виждаме как израства биологическото пространство, как се усложнява неговата структура още с оплождането на яйцеклетката. Енергийното поле се увеличава и събира себе си все по-мащабно. На определен етап от пре-наталното съществуване тялото ни събира себе си като най-просто хордово, като земноводно, а след това и като опашат бозайник.

Обемът на събирателната точка и характерът на самото събиране се променят. Кулминацията на този процес е формирането на сложен сензорен апарат (който включва и ЦНС). Очевидно точно през този първи етап ние за първи път се срещаме с вниманието, което както вече беше казано, е интегриращ фактор, който реализира насочеността на осъзнаването. Такава "събирателна точка" притежават всички висши бозайници. Нейната позиция е изцяло обусловена от биофизиката и физиологията на даден организъм.

От гледна точка на осъзнаването новороденото на човека практически не се отличава от новороденото на шимпанзето. Техният сензорен свят е почти еднакъв и затова първите им стъпки в събирането на външните сигнали са подчинени на едни и същи закони. Най-удивителното и тайнствено превръщане на животинското осъзнаване в човешко става в онзи момент, когато детето започва да повтаря след майката или друг възрастен, с когото общува, акта на произволното внимание. Както вече беше казано, самият механизъм на копиране на психическата дейност си остава загадка.

Известно е само това, че най-близките до нас по тип на организация животни - висшите примати - са способни да копират човешкия метод на "събиране на света" до едно определено ниво на сложност, което не могат да надхвърлят. Дори научаването на език (в случая с приматите - езикът на жестовете) не ги довежда в света на нашето внимание, на нашето ниво на интензивност на осъзнаването.

От тези сравнителни наблюдения може да се направи изводът, че в крайна сметка детето навлиза в човешкия тонал приблизително на възраст пет години. "Събирането" на опита през това време е достигнало такъв мащаб, яснота и стабилност, които са достъпни само на човека. Произволното внимание става изразен навик, в резултат на което "събирането" придобива специфични човешки черти, а позицията на събирателната точка се фиксира.

Замислете се върху значението на това събитие! Тъкмо това е нашата индивидуална Трансформация. Това е опитът, с който разполага всеки един от нас. Достигайки до второто внимание чрез толтекското сънуване, ние повтаряме един отдавна забравен експеримент, който веднъж вече се е осъществил, при това успешно. Ние само навлизаме в определено сензорно поле и го събираме - така, както сме го направили в детството си, превръщайки се в човеци.

Между другото, приликите на опита от първите проникновения в първото и второто внимание са още по-големи, отколкото изглеждат при повърхностно сравнение. И в единия, и в другия случай се наблюдава период на нестабилност и заплаха от деградация. Ако толтекът си позволи да отстъпи, ако се откаже от интензивната практика, той ще загуби второто си внимание и ще се върне в първоначалното си състояние.

По същия начин са известни случаи, когато деца на около 4-5 години са попадали в ситуации, в които са липсвали стимулите за поддръжка на човешката интензивност на осъзнаване. Това може да се случи не само поради изолация от човешкото общество и принудително копиране на поведението на животните (феноменът "Маугли").

Има страшни ситуации, когато възрастното обкръжение е деградирало до такава степен, че детето, едва осъзнало себе си като човек, спира да приема възрастните като образец за копиране, сякаш "не иска" да стане като тях.

Детските психолози и педагози познават такива случаи. Например в семействата на хроничните алкохолици и тежките наркомани децата могат изцяло да спрат развитието си и дори да загубят способността си да говорят. Често те копират някое домашно животно от обкръжението си - куче или котка.

Такова дете, независимо че се е научило да ходи на два крака и да говори, започва да лази на четири крака, да ръмжи, да яде от пода и т. н. Тук лесно може да се направи аналогия с поведението на всеки практикуващ, който се отказва от Трансформацията, тъй като и в двата случая става дума за връщане към по-простия характер на "събиране" чрез отказ от използването на определен тип внимание.

И така, събирателната точка не е универсална, еднообразна енергийна структура. Събирателните точки на един микроб, насекомо, рептилия или бозайник са различни формации. Те се различават преди всичко по обема и интензивността на вътрешните процеси. Събирателната точка на човека освен всичко друго е и продукт на самоорганизация и поддържа такива снопове от сензорни и енергийни полета, които са недостъпни за другите живи същества.

И все пак, това е много впечатляващо постижение - тази първа стъпка в развитието на самоорганизиращото се осъзнаване. По-нататъшният прогрес и трансформация на човешкото същество се заключават в разпростирането на произволното внимание върху все по-големи перцептивно-енергийни полета. В съответствие с толтекския описателен модел, развитието на човешкото съзнание преминава през три типа внимание.