Сталкингът в практиката на сънуването

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Сталкингът (проследяването) в практиката на трансфор" мацията на енергийното тяло има двоен смисъл и изпълнява двойна функция.

От една страна, сталкингът е инструмент за очистването на тонала. Неговият информационен смисъл е усилване на осъзнаването чрез привличане на произволното внимание към автоматизмите, реагирането и поведенческите програми.

Съответно неговата функция се свежда до освобождаване от тези автоматизми (перцептивни, смислови, оценъчни, емоционални), благодарение на което процесът на възприятие се дистанцира от инветаризационния списък на тонала - възниква една пауза, през която практикуващият получава определен, постепенно нарастващ обем от сензорни сигнали, неподдали се на тоналната "цензура". В този аспект значението на сталкинга е основно когнитивно.

Отстраняването на обусловеностите дава възможност да се погледне на себе си и на Света с по-широк и ясен поглед. Изострянето на вниманието на сталкера разкрива голям диапазон на познанието, което само по себе си е вече ценно.

Като пряко следствие на усиленото осъзнаване идва възможността да променяш собственото си реагиране и поведение, да го манипулираш, следвайки както ситуативните задачи, така и стратегическата цел за натрупване на сила. Тук трябва да се подчертае, че манипулацията на реагирането не е същност на сталкинга, както смятат някои, а негово следствие, Резултат.

Но това е само "информационният" аспект на процеса на проследяване. На някого той може да се стори абстрактен. Действително, ако ефектът на сталкинга се сведе само до осъзнаването на собствените програми и автоматизми, какво получаваме ние от тази продължителна и сложна работа, освен известно самопознание и едно относително повишаване на ефективността на нашите действия, които по-рано са били спирани от ограниченията на неосъзнаваните стереотипи?

Освен това част от практикуващите изпитват сериозни затруднения в самото опознаване на автоматизмите и техните вериги, сценарии и програми. На такива търсачи им се струва, че поведението им е прекалено вариативно, че сферата на социалното научаване в личното им поведение се проявява под безусловния контрол на съзнанието - тоест реакцията и постъпките им са достатъчно свободни и за тяхното коригиране няма нужда от специален сталкинг.

Разбира се, това е илюзия, възникнала в резултат на повърхностния поглед към самия себе си. Достатъчно е да посочим дори само това, че във всеки човек има области на социално научаване, които е невероятно сложно да се проследят и осъзнаят - например шаблоните на възприятието, които сработват стотици пъти на ден, или стереотипите на мускулните напрежения, здраво свързани с емоционалните реакции и поведенческите модели.

И дори да се откъснем от тези "равнинни простори" на сталкинга, един внимателен поглед ще открие фината игра на психологията, голямата тайна зад всяко събитие от нашия емоционален живот, която не може да бъде сведена до повърхностни стереотипи и алгоритми. И зад уж най-осъзнатия случай на "свободен избор" на реакция се крие цяло психологическо поле - огромен фундамент, който е достъпен за ординарното осъзнавне само в една малка част.

Да намериш с помощта на сталкинга този скрит фундамент, да стигнеш до простите и до най-силните стимули, до онези психически движения, които зареждат с енергия измамното "свободно" поведение, където всичко е маскирано с рационализации - значи да откриеш в себе си мощни сили.

На психологическо и семантично ниво това е равностойно да получиш енергия като от ядрено разпадане - психическите връзки, удържащи безсъзнателните организираности, архетипните структури, транслирани като монолитни символи (все едно са "атоми" на вътрешния свят) са напълно сравними с могъществото на ядрените сили, които събират материята в нейната цялостност.

Но това е само едната страна на сталкинга, защото проследяването на "съдържанията", автоматизмите и връзките, които ги образуват, е само външната форма, чрез която вниманието осъществява своята енергийна същност. Съкровената природа на сталкинга е енергията, насочена за умножаване на енергията, тъй като вниманието и възприятието са силов процес, резонансен механиъм и способност да се свърши работа - както вътре в енергийното тяло на човека, така и във външното поле.

Само предразсъдъците на западния тонал, разделили физиката и психологията едва ли не по полярен начин, не позволяват да се осъзнае това положение без специални усилия. "Перцептивната енергия" и "семантичната енергия" не са алегории и фигури на речта. Ако се откъснем от обичайния дуализъм, можем да кажем, че това също е физика. Тя демонстрира себе си опосредствено, чрез друга организация, но при това не е описание на друга природа или друго битие.

По този начин за сънувача сталкингът от една страна е начин на експанзия на осъзнаването в дълбочина, върху онези полета на безсъзнателното, където съществуват прегради за ефективното използване на други режими на възприятие (вниманието на сънуването и второто внимание), а от друга страна е начин за усилване на самото внимание и осъзнаване.

Тъй като в предишната ми книга тази тема беше разгледана достатъчно подробно, ще се спра само на най-важните за сънувача моменти.

Практиката на сталкинга може да бъде описана като последователност на стъпките.

Стъпка първа

Съставяне на "списък на идеите на безупречността", трансформиращи базисните комплекси на тонала. Тяхното психологическо и емоционално проработване. Може да се работи последователно като се вземе един от базисните комплекси и се работи с него около един-два месеца, след това следващия и т. н.

Необходимо е да се обмисли и изясни механизмът на зараждане и проява на базисния комплекс и затова препоръчвам да се използват схемите и импринтите от споменатата книга.

Стъпка втора

Съсредоточаване върху един или няколко автоматизма, свързани с конкретния базисен комплекс и внимателното им проследяване за продължително време (няколко седмици или месеци)

Стъпка трета

Разширяване на полето на вниманието, постепенно включване в него на други вериги от автомати-зими, реакции, обусловени от импринтите.Това следва да се прави не механично и произволно, а в съответствие с другите връзки и асоциации, които практикуващият забелязва в процеса на работа.

Стъпка четвърта

"Търсене на позиция". Това е преход към тотален сталкинг, който задължително се съчетава с не-правене и пренос на вниманието върху енергийното тяло.

Стъпка пета

Тотателен сталкинг. Той никога не е непрекъснат, проявява се на изблици, чиято честота се усилва с навика. Всичко това, заедно с намерението да се разпростре усиленото осъзнаване върху периода на сънуване, в крайна сметка води до вниманието на сънуването, а след това и до пробива във второто внимание.

Ако игнорираме сталкинга, доста бързо ще опрем в стена, която ни загражда от всякакви сериозни постижения в нагуа-листичната практика. Защото ригидността на тонала е чудовищна.. Рано или късно всички научаваме това. Докато му прощаваме цялата тази маса от автоматизми, ни се струва, че има някакъв напредък, макар че този оптимизъм е една самоизмама.

"Идеите на безупречността" се използват като стимули за създаване на правилна нагласа на сталкинга и като критерии, определящи доколко сталкингът е успешен. Основно те са инструменти за фокусиране на намерението. С тях може да се работи в усамотение, а после този импулс да се използва в процеса на самото проследяване.

Първо, практикувайки сталкинг, ние не трябва да заставаме в позата на "надзирател" на самия себе си. Войната и напрежението само спират, а понякога дори парализират съзнанието. Второ, трябва да се "договорим" с тонала. За тази цел трябва да работим постепенно и паралелно да тренираме вниманието, да разширяваме неговия обем (стъпка 2 и 3).

Постепенността е капан. Вие вземате само една-две точки и "проследявате" само тях (навици, реакции - по ваш избор), но трябва да се стремите да проследите качествено поне тези области.

Обикновено след известно време става ясно, че избраните от вас точки са асоциативно свързани с други. Тогава без много суетене, но с увереност вие включвате и тях в сферата на вашия сталкинг. Така се разширява областта на проследяване.

На определен етап чувствате, че за по-нататък просто не ви достига внимание. За да се справите с тази криза, трябва да си спомните навика на "походката на силата", който предизвиква спиране на вътрешния диалог, и някои други навици на не-правенето. (Нагуализмът е комплексна практика. Със спирането на вътрешния диалог и не-правенето следва да се занимаваме паралелно със сталкинга, за може към момента на достигане на предела на внимателност тези навици да са добре формирани.)

И тук започва онова, което аз наричам "търсене на позиция" (стъпка 4). Трябва да бъде намерено онова състояние, в което практикуващият да може така да разфокусира вниманието си, че да му предложи максимална област на осъзнаване на проследяваните процеси, запазвайки при това своята активност, подвижност и реактивност. Вие едновременно сте и въвлечени, и невъвлечени в света.

Поначало тази позиция изглежда невъзможна, но продължителното намерение рано или късно ще ви доведе дотам. Точно от този момент започва пълноценният сталкинг, тъй като вие откривате начин за едновременно проследяване на едно невероятно количество процеси и явления.

На нивото на висшата интензивност сталкингът не само подготвя почвата за нощното сънуване или преминаване във второто внимание, но е в състояние да премести събирателната точка в позиция на сънуване наяве - едно постижение, което по думите на дон Хуан изисква "цял живот борба", проява на истинската магия на енергийното сънуване.

По такъв начин, безупречността и сталкингът са необходими на сънувача, за да постигне високо ниво на осъзнаване наяве. Усиленото с помощта на тези практики внимание се използва в момента на заспиване, за да се постигне вниманието на сънуване.