Зони на концентрация

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Наричам зони на концентрация областите на енергийното тяло, които е удобно да се използват като обекти на правещото и не-правещото внимание, за да се предизвика преместване на събирателната точка във вниманието на сънуването и във второто внимание. Те са:

1. Темето на главата.

2. Центърът на черепа.

3. Междувеждието.

4. Центърът на гърлото.

5. Слънчевият сплит.

6. Центърът на пъпа.

7. Перинеумът.

8. Повърхносттта на енергийното тяло.

Важно е да се знае, че зоните на концентрация не са определени от точка на повърхността на кожата (да не говорим, че има зони, които изцяло са разположени вътре във физическото тяло). Това винаги е определен канал на вниманието, едновременно вграден в тялото и проектиран отвън.

Вие ще се убедите на практика, че в някои от случаите е по-ефективно да се издигате над точката или да концентрирате вниманието си под нея, в тъканите или костите. Що се отнася до изцяло вътрешните зони на концентрация, то освен центъра на черепа може да се използва а) долната част на стомаха, б) областта в центъра на коремната кухина непосредствено на нивото на пъпа, в) основата на шията (там, където понякога възниква усещане от гълтателните движения).

Трябва да се каже, че всяка от телесните зони, използвани за концентрация, дава своите странични ефекти - перцептивни феномени, които се явяват на практика не само като видения, а и като сили или същности, които уж притежават обективна реалност. Това е неизбежен недостатък на тези методи. За природата на всяка една от тези "явни" сили може много да се говори.

Те са напълно постижими, защото имат психофизиологична основа и се опират на архетипните съдържания на безсъзнателното. За нас обаче е важно да се помни, че "силите" и "същностите", предизвикани от тези концентрации, не съществуват в Реалността.

С малки изключения те са само транслации на енергийните форми, породени от еманациите на нашето тяло. Техният образен материал са архетипите, тяхната сила - нашите психични и психофизически напрежения, казано по друг начин - колебанията на "малките еманации".

Тези и някои други особености на изброените области са породили у древните изследователи множество метафизични концепции и мистични идеи, свързани с точките на тялото.

Най-популярна сред европейците стана йогическата система на "чакрите" - енергийни възли, които съединяват физическото, виталното, менталното и другите "тела". Перцептивните феномени, свързани с концентрацията върху чакрите, довели индийските медитатори да създаването на определена митология, където всяка чакра притежава собствен цвят, вид, звук (свещена сричка) и покровителстващо я божество.

Както вече казах, редица явления, описани от индийските школи, наистина имат своето място, но обяснението им е заложено в областта на типичните за човешкото безсъзнателно интерпретации на възбуждането на психоенергийните полета, съединяващи определена област от тялото на възприемащия с потоците и структурите на външното поле. В процеса на практиката всеки може да се убеди в това от собствен опит, ако запази своята безупречност и трезвото си мислене, характерни за толтекския подход.

Няма да описвам подробно всички зони на концентрация, защото в повечето случаи практикуващият няма нужда от това. Редовните занимания много бързо ще обогатят неговия собствен опит и ще направят много от нещата очевидни. Ще се спра само на някои моменти, които ми се струват важни.

Активирането на зони (1), (2) и (3) на практика винаги води към горен тип навлизане в сънуването. (Затова и го нарекох "горен" - ние все едно имаме ясното усещане, че фиксирането на вниманието върху темето, центъра на черепа и междувеждието непосредствено повдигат нагоре събирателната точка и там я извеждат извън границите на пашкула.)

Областта на темето за мен винаги е била предпочитаният вход в света на сънуването. Събирателната точка, доколкото ми е известно, се "протяга" към мястото, където вашето внимание пребивава в състояние на не-правене и спиране на вътрешния диалог.

Координатите на тонала на това ниво са размити (а на четвърто ниво на спирането на вътрешния диалог са напълно разрушени), така че естествено нашата цялостност започва да търси позиции за ново събиране. Зоната на не-тоналното, но съсредоточено внимание (тоест онзи тип внимание, който не води до вътрешен диалог и правене на обичайното описание на света) се възприма от тялото като област на такова събиране.

Събирателната точка рядко попада направо там, тя само долавя активността на енергообмена около избраната област - активност, която е подобна на онази при стандартното събиране на сноповете еманации. Ето защо възниква област на притегляне. За сънувачи с моята конституция това е много удобен и ефективен вариант.

Събирателната точка се оказва в област с ниска плътност на полетата, подвижна и разположена недалеч от централния поток (нагоре от Земята), който със своя импулс помага на перцептивния център да излезе извън границите на пашкула.

При това събирателната точка заграбва известна част от вътрешните еманации на пашкула, възпроизвеждайки онзи енергообменен скелет, който ние наричаме сънувано тяло. Ако се е натрупала достатъчно енергия, а вниманието е добре тренирано, "навън" излиза един значителен обем от еманации.

С усилването на осъзнаването обемът и плътността на енергийните полета, заобикалящи движещата се събирателна точка, неминуемо нараства, което води до развитие на "тялото на второто внимание" и в крайна сметка на двойник. Това е "горният" път.

Някои сънувачи минават безогледно през зоната на "слънчевия сплит" и "пъпа". Това е вариант на взривообразно формиране на второто тяло. Той е свързан в по-голяма степен със зоните на концентрация (4), (5) и (6). Този начин е ефективен, но е по-рискован - той прилича на онова бурно развитие на сънуваното тяло, което се получава при последователите на школата на растенията на силата (където рискът е още по-голям). За него ще говоря в следващата глава.

И накрая, изобщо не бих препоръчал на сънувачите през първите години на практиката им зоната на перинеума (7). Освен че изисква съсредоточаване от друг тип в сравнение с останалите зони, работата с перинеума провокира преместването на събирателната точка надолу, където е доста трудно да се задържи неизкривено възприятие.

Високата плътност и интензивност на перцептивно-енергийните полета, които изпитват постоянни флуктуации, резонирайки с мащабни системи, където има много сила, но малко ред, препятстват продуктивните фиксации. Само на по-високи етапи сънувачът интегрира тези полета съобразно уплътняването на сънуваното тяло.

Да се върнем към темето на главата, което безусловно е най-важната зона на концентрация, ако практикуващият навлиза в сънуването, използвайки горното преместване на събирателната точка.

Най-добре е, като се концентрираме върху тази зона, да почувстваме нещо като "конус", върхът на който е разположен над темето. Следвайки с вниманието въображаемите линии, които се събират в областта на нашето съсредоточаване, ние изпълняваме едновременно правене и не-правене. Това е свързано с факта, че патернът на събиращия се сноп (конуса) наистина е една организираност, която е присъща на нашето възприятие.

Тук нищо не трябва да се визуализира. Нещо повече, редовното не-правене на схемата на физическото тяло без всякакво специално намерение показва на практикуващия, че неговото внимание, събирайки сензорните сигнали, по естествен начин конструира конусообразни формации. Ние просто не забелязваме това, когато сме заети с автоматично правене на света наяве. По същия начин можем да работим с всяка една зона на концентрация.

На този фон релаксацията и спирането на вътрешния диалог приповдигат събирателната точка, като постепенно я извеждат от онази област, където е възможно възприятието на привичния ни свят. Когато се включва вниманието на сънуването, тоналът се опитва да построи образа на тялото от изместената позиция. Може да се каже, че това е зародишът на сънуваното тяло.