"Правене" на сънуваното тяло

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Независимо от принципната прилика на явленията, правенето на физическото тяло и правенето на сънуваното тяло далеч не са едно и също нещо. За да се прилага адекватно психо-техническата процедура е необходимо да разгледаме подробно този момент.

Разбира се, на първо време практикуващият използва схемата на физическото тяло или нейните фрагменти в качеството им на "кукички", за които се закача при формирането на двойника, но това е само фундамент, от който се оттласква по-нататъшната психоенергийна активност.

Правенето на сънуваното тяло е творчески процес, в който задължително се включва подвижната и загадъчна област на взаимодействието на полетата - взаимното проникване на външното и вътрешното, генериращо причудливи форми, изцяло задължени за своето съществуване на произволната перцепция. В тази ситуация няма нищо принципно ново.

Светът на първото внимание (включително и физическото тяло на възприемателя) е резултат на интензивното и всестранно творчество, което е присъщо на нашето организирано осъзнаване. Вниманието и възприятието винаги са креативни, просто нашата погълнатост от стереотипите и автоматизмите успешно маскира този факт.

Ние живеем в свят на психоенергийни формации, създадени от перцептивните сили. Диапазонът на нашите физически възможности и начинът за тяхната реализация, освен че са природна обективност, са още и "произведения" на осъзнаването.

Важно е да се разбере, че едно такова заявление съвсем не ни води до абсолютния илюзионизъм ("няма нищо обективно, всичко е създадено от нашето въображение"). Енергийното поле на Реалността безусловно влияе съществено върху творчеството на възприятието, предопределяйки съдържанието и качеството на неговата продукция. И все пак съществува една неотчетена степен на свобода. Тя се основава на силния елемент на неопределеност, присъщ на Битието като система, лишена от наблюдател.

Основания за това странно положение, както вече беше казано, ни дава квантовата физика. В рамките на тази неопределеност произволно организираното възприятие е точно тази активност на субекта, която му позволява да събира и разрушава светове по свое усмотрение. Най-трудно разбираемо е обстоятелството, че недокоснатата от наблюдателя Реалност и реалността, събрана от него в какъвто и да е ред, са еднакво обективни.

Тъй като правенето на физическото тяло (тялото на първото внимание) се опира на най-древни перцептивни структури, които са резултат от адаптацията на възприятието към енергообмена, насочен към биологическото оцеляване, това правене е придобило на практика безусловен и крайно ригиден характер. Конвенционалността подкрепя и засилва тази ригидност, като обогатява правенето с многобройни отражения в "социалното огледало".

Така ръстът, фигурата, чертите на лицето и цвета на косата благодарение на "описанието на света" престават да бъдат само едни антропометрични данни - те определят и качеството на самосъзнанието.

Физическата "красота" и физическата "уродливост" като фикции, изцяло обусловени от социалния договор, често пъти определят характера на вътрешния свят и в крайна сметка и съдбата на конкретния човек.

По тази причина дори тук, в първото внимание, ние наблюдаваме "тайната власт" на правенето на физическото тяло. Ние редовно коригираме не само самочувствието си, но и външността си и ги съгласуваме с определена идеална конструкция, която активно си представяме.

Днес, когато различните техники за самовнушение и психологическа помощ станаха предмет на масово ползване, подобни идеи ни изглеждат тривиални. Опростени и лишени от творческа сила, те въпреки това работят, което за сетен път доказва тяхната непреувеличена активност. И най-простите убеждения "Аз съм здрав", "Аз съм чаровен", "Аз вдъхвам уважение на околните" са способни да променят обективното качество на перцепцията на наблюдателите, които ни заобикалят.

В резултат почти всеки от нас, научил няколко прости начина за самовнушение, става такъв, какъвто би трябвало да бъде - решаващото и "ключово звено" на своя малък свят, същество, способно да влияе върху автоматичното възприятие на близките си и целенасочено да го променя в благоприятна за себе си посока. Така неудачникът става щастливец, а един невзрачен човек със среден интелект - лидер и дори надежда на нацията.

По този начин ние винаги правим себе си - не само тялото си, но и психоемоционалния си образ (днес много обичат да го наричат "имидж"), впечатлението, което определя съдбата на социалния човек.

Ако щете това е битова "магия", изкуство на социалните илюзии. Увереният в себе си човек изглежда по-висок на ръст, апатичната и неподвижна мимика изглежда като "философска вглъбеност", а всеки изречен труизъм - като дълбока мисъл. Всички "велики вождове" на тоталитарните режими са владеели добре това изкуство.

Например впечатляващият образ на Хитлер (който, както е известно, буквално е пленил с повърхностните се разсъждения много интелектуалци) или уж "тайнственият" образ на Сталин, който превръщал мълчанието си в "мъдрост" и едва ли не в откровение на "истината" - само затова, че бил зле образован и за разлика от красноречивия Адолф, нямал ораторски способности. Същите похвати използват и съвременните лидери.

Във вниманието на сънуването ние най-после имаме възможност изцяло да реализираме всички възможности на перцептивното правене по отношение на собственото ни тяло.