Светът на сънуването

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Нека знаят всички, че понятието за пространство е само една от рожбите на разграничаващото съзнание, че зад него не стои никаква реалност... Пространството съществува само по отношение на нашето разграничаващо съзнание.

Ашвагхоша

Когато вниманието на сънуването придобива необходимата стабилност, тоналът на практикуващия извършва първична интеграция на впечатленията на сънувана. Ако в началото изследователят, потъвайки в сънуването, фиксира само малки фрагменти от опита и тренира върху тях своята осъзнатост, по-нататък пространството на съня демонстрира свързаност и "светоподобие".

"Фрагментите", за които става дума са психическо отражение на естественото пулсиране на вниманието, които сънувачът се опитва да постави под контрол. Всеки импулс на вниманието най-често обхваща само един сноп сензорни сигнали от вътрешен или външен произход.

Със затихването на импулса тоналът генерира серия интерпретации и създава ментално-символна рамка (контекст), благодарение на която снопът получава право на съществуване съгласно временно активиралата се част от описанието на света.

Съдържанието на така наречените "осъзнати сънища", характерни за първите месеци (а понякога и години) на тренировка, се свежда до уловената от мъглата на съня перцептивна единица, след която следва избухване на творческата фантазия, привличаща преди всичко визуалния материал на паметта. Всичко това малко се отличава от обикновеното сънуване.

„Разбира се, съществено нараства интензивността на усещането и яркостта на халюцинираните образи, които погрешка могат да бъдат отъждествени с истинското проникване в толтекското сънуване.

При това практикуващият трябва да помни, че неговият прогрес не е равномерен. Вече писах, че за сънувана е характерно редуването на енергийни подеми и спадове. В момент на подем, който често се случва още през първите седмици на занятията, събирателната точка може доста добре да фиксира позицията на сънуването, но това не означава, че въпросното състояние е постигнато. Настъпва спад и практикуващият отново се връща към описания сценарий - фиксиране на един сноп и куп халюцинации.

Събраният сноп винаги се състои от два компонента -външното въздействие и резониращото с него възбуждане на енергийното тяло. Това е очевидно, тъй като никоя, дори и най-мимолетната перцепция не е възможна без участието на телесната активност.

Благодарение на това вниманието на сънуването само по себе си създава всички предпоставки за оформянето на сънуваното тяло, за което подробно беше писано в предходната глава на тази книга.

Стабилизирането на вниманието на сънуването започва от последователното задържане на два и повече сензорни снопа.

Ако вие тренирате по класическата схема, първият фиксиран сноп ще бъде "погледът към дланите". Това постижение вдъхновява сънувача и на него може дълго време да му се струва, че преживява истинско сънуване. Опитът му протича по следния сценарий: насън си спомня, че трябва да погледне дланите си, вдига ръцете си, поглежда ги и тръгва на разходка сред фантастичните декори.

Това се нарича "да посетиш сънуването". А в действителност, "хващайки" ръцете си, начинаещият сънувач няма достатъчно енергия, за да събере още нещо.

Активността на произволното събиране след фиксирането на първия сноп продължава точно толкова, колкото е необходимо за спомнянето на себе си и събуждане на готовността за възприемане на пространството. Точно това "спомняне" и тази "готовност" създават лъжливата увереност, че сме способни още известно време упорядъчено да възприемаме нещо външно.

Фактът на реалното събиране на перцептивния сноп е обкръжен от ореол на яснота, в който като че ли се разгръща "осъзнатото" сънуване, но то всъщност е само един ярък и добре запомнен сън. Вторият сноп едва предстои да бъде събран, но вниманието ни не успява да достигне до него.

Характерен симптом на първите етапи на стабилизирането е многократното възприемане на един и същи сноп вътре в непрекъснатото сънуване. Ако можете да погледнете ръцете си, след това да се огледате наоколо и отново да погледнете ръцете си - значи сте успели да съберете най-малко два сензорни снопа.

С такова събиране започва формирането на перцептивното пространство. Не е важно каква част от него е реална и каква - въображаема (тоналът винаги се стреми да запълни несъбраните области със самоделни илюзии), но това вече е първата крачка към света на сънуването.

Тук аз ще наричам свят на сънуването всички видове последователни възприятия, получени с помощта на събуденото и контролируемо внимание след "заспиването". Струва ми се, че това е терминологично правилно. Защото, както вече беше казано, перцепциите, получени във вниманието на сънуването, както и перцепциите, получени във второто внимание, съдържат сигнали, получени отвън. Разликата се състои само в обема и нивото на енергийно участие на субекта във възприеманото поле.

Светът на сънуването е една безкрайна вселена, различните области на която се отличават една от друга по интензивността и качеството на събирането. Той започва от виждането на ръцете и на собствената ни спалня и завършва в бездните на "тъмното море на осъзнаването". Може да се каже, че светът на сънуването - това е безкрайността, представена пред нашето ограничено осъзнаване в процеса на неговото последователно усилване. Това е нагуалът или "големите еманации на Орела".

Това, че светът на сънуването (нещо, което ни изглежда "субективно и мъгляво"), се описва като проява на над-чо-вешката обективност на мирозданието, може да ни се стори странно.

Не е ли смешно да се търси реалността насън7. (Когато чуе за дао - много отдавна е писал Лаодзъ, - низшият му се присмива. Ако той не му се присмиваше, то не би заслужавало името дао.) В сънуваческата работа на толтека може да се открие голям парадокс, който е заложен в самата основа на светоописанието. "Вътрешното" се превръща във "външно", субективното - в обективно.

И не случайно Кастанеда нарича енергийното поле на Вселената не само нагуал, но и "тъмното море на осъзнаването". Защото обективният свят ни е даден посредством непрекъснато разгръщатото се осъзнаване - външното се изявява чрез вътрешното.

Но защо е казано, че морето е "тъмно"? Този епитет е мрачен и предизвиква неприятни асоциации. Защо Кастанеда не следва индоевропейската мистична традиция в своята интерпретация на уроците на дон Хуан?

Ведическата концепция, залегнала в основата на културния език на европейската цивилизация, е по-близка и "по-понятна" за масовия читател, нейната архетипна символика за "светлината" и "тъмнината" като доброто и злото, като рая и ада (в най-широкия смисъл) до такава степен е вкоренена в тонала на нашата цивилизация, че дори не се нуждае от специалните усилия на преводач. В образния език, който сме свикнали да използваме, съзнанието и светлината са почти синоними.

И обратно, безсъзнателното е тъмнина. От тези смислови полета са възникнали древните асоциации на индоарийците: безсъзнателно - незнание - тъмнина - страдание - зло.

Съвсем специално объщам вниманието ви върху това, за което с по-различни думи много пъти казва дон Хуан в книгите на Кастанеда: ние живеем в описанието на света, който съществува като текст, написан на един конкретен език, с използването на една конкретна писменост, построена върху образи и идеи, родени от ограниченото културно пространство. Културното пространство, сформирало езика за описание на света е най-древният пласт на осмисляне на Реалността вътре в определен етнос.

Той не е универсален. Американският индианец, който е наследник на олмеките, толтеките, маите и инките, има един образен лексикон, китаецът или японецът - друг, а европеецът, който е просмукан от културата на арийците, разпостранена някога върху по-голямата част от Евразия - от Индия до Средиземно море - трети.

Донхуановият нагуализъм, разпространен от Кастанеда, е "многоезичен". От една страна, той е в пълно съгласие със собствената си концепция, която ни приканва да излезем извън границите на обичайното "описание" - един вроден "полиглот", който съзнателно поддържа дистанция между насоченото към безусловната свобода мислене и набора от езикови инструменти, в който влизат не само лексиката, образите, понятията и категориите, но също и граматиката и синтаксисът, от които зависят логиката, линейността или нелинейността на съжденията и много други неща.

Това е негов принцип, един от значимите пътища за освобождаване от автоматичното възпроизвеждане на мисловните стереотипи на тонала. От друга страна самият Кастанеда - транслатор и неизбежен съавтор на нагуализма, представен в неговите книги, е многоезичен, и поради особеностите на своята биография има, така да се каже, "междукултурен статус".

Дори на собствена земя латинска Америка неминуемо поражда транскултурни (индиано-испано-португалски) феномени; още повече това се отнася до един перуанец, емигрирал в САЩ, но останал под силното въздействие на менталната и образна система на мезоамериканския шаманизъм.

Това идейно и символическо многоезичие на Кастанеда без съмнение му е помогнало да разбере и да приеме наднационалния и надетническия импулс на учението, неговата свобода и независимост от конкретната традиция, но в определени места е усложнило положението на читателя. Защото това, което е ясно за дон Хуан, не винаги е ясно за Кастанеда, а това, което е ясно за Кастанеда, не винаги е ясно за нас

Езикът на символите, на който говорят дон Хуан и Кастанеда, често си пробива път през старателното предаване от страна на Карлос, насочено към европейския свят на читателя и тогава ние изпитваме недоумение. Ако все още мислим стереотипно, ние безсъзнателно изкривяваме символа (образа) в съответствие с речника, на който ни е научила нашата културна традиция.

Но ако сме достатъчно освободени, дистанцията между "езиците" още веднъж ще ни напомни за специфичното усилие, което е необходимо, за да се разбере правилно кастанедовия преразказ на идеите, дошли от "света на толтекските магове".

В езика нахуа (nahuatl) непостижимото по традиция се асоциира с "нощта", а следователно и с "тъмнината". Изразът "тъмна сила" в символичното описание на мезоамериканските индианци няма никакво отношение към злото. Това е само една "неведома сила", неизвестното, и може би непознаваемото.

Това е тайната, онова, което "лежи в сянката", зад границите на дневния, осветения и поради това, опознатия свят. "Тъмното море" е в основата на всичко явствено, то е началото на нашето собствено осъзнаване, недостъпно за различаващото възприятие. То не може да бъде разделено на части от аналитичния ум, да бъде "осветено" от него чрез манипулациите на интелекта, който използва абстрактни думи, изкуствено разделящи реалността на фрагменти.

Само фрагментите могат да бъдат видени като нещо ярко и измамно ясно, защото това са фигури, които ние сме отделили от общия фон. Но "фигурите" винаги са безкрайно малки в сравнение с битието, от което са извлечени. Това е очевидно и за философа, и за практикуващия, който се стреми да постигне реалността.

Подобна символика на "тъмнината" откриваме и в други, неарийски култури - при китайците, тибетците и японците. За това се говори например в известния афоризъм на дзенския практик Тюншан Лянши: "Има само едно нещо: горе то поддържа Небесата, долу обхваща Земята: то е тъмно като черен лак, и винаги е активно."

Светът на сънуването - това са безграничните полета, предоставени на осъзнаването, но неусвоени от него.

В това отношение работата на сънувача няма край. Като отделни наблюдатели ние винаги си имаме работа с един фрагмент, с определена част, където събраната от нас енергия се трансформира и премества снопа на светене - центърът на нашето осъзнаване, но "морето", което ни облива и ни дава възможност да се докоснем до неопределимата му и с нищо неограничена маса, морето, което е препълнено с потоци и течения и навсякъде е достъпно за нас като пространство за целенасочено израстване и промяна - това море си остава тъмно.

Но докосването до тъмната, непостижима Реалност все пак поражда "светлината" на осъзнаването - принуждава ни да събираме и "да осветяваме" недостъпните дотогава области на психиката. В това има известна афористична логика: ние тръгваме на пътешествие из тъмния океан и запалваме мощен източник на светлина, за да намерим в тези неведоми пространства своя уникален път.